Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2008 10:21 - Пясъкът на живота
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 2188 Коментари: 22 Гласове:
0

Последна промяна: 18.02.2008 16:15


   Бързаше, ужасно. Презентацията  започваше след 30 минути .Т.е. за 20 минути максимум трябваше да е на другия край на града и десет минути по-късно да се изправи пред инвеститори от 10 държави,за да представи новата програма за технологично внедряване на субтермални систензии .Пет години разработваха програмата, беше вложила цялата си енергия и време в нея и сега, на прага на звездния си миг, тя закъсняваше.Вятърът беше леден и тя се уви в кашмиреното си палто.Немирната й, червеникаво-кестенява грива, беше стегната в прилежен, консервативен, но елегантен кок . Вятърът обаче беше толкова силен, създаваше й усещането ,че не само косата й , а цялата тя се разпада. Издърпа копринения шал, който беше метнала върху сакото си и покри с него косата ,завърза го под брадичката, като забрадка.Надяваше се възлите да не смачкат копринената материя, защото смяташе, че шалът чудесно допълва строгия й тъмносив костюм, придава му една особена женственост и свежест.За момента по-важното беше прическата й да остане цяла, а най-важното всъщност-да вземе такси. Колоната по булеварда се придвижваше бавно.Елица беше извървяла няколко улици, с надеждата да намери превоз, но явно днес не й беше ден. Още от вкъщи пробва да поръча по телефона.Грешката й беше,че не прецени метереологичните условия и се обади твърде късно и от трите таксиметрови компании,чиито телефони имаше, й казаха, че ще пратят кола най-рано след час, били ужасно натоварени.Тогава един час й се стори ужасно много, сега вече съжаляваше,че не остана да чака у дома,  на топло и щеше със сигурност да дойде кола. Вече близо 40 минути правеше опити, но все неуспешни.Беше пределно късно да разчита и на градски транспорт. Неделчев предложи да я вземе със служебната лимузина, но тя, както винаги го, отблъсна високомерно и каза,че не е малко момиче и може да стигне и сама до въпросната конферентна зала.
    Елица мерна в далечината такси, стори й се че лампичката му свети в зелено.Втурна се между колите и енергично размаха ръка.Зад гърба й пропищя клаксон, последван от груб мъжки глас
   - Какво изскачаш като луда пред мен, да те сгазя ли искаш?Коза!
Елица направи извинителен жест с ръка по посока на клаксона и гласа, и се надигна на пръсти,за да види по-добре набелязаното такси. Там беше, стоеше в колоната, но беше заето-на предната седалка имаше пътник.Приближи още малко и се опита да привлече внимание, можеше все пак да са в нейната посока и да я закарат.Устройваше я дори леко обиколен маршрут.Парите нямаха значение.Шофьорът я беше видял и й направи красноречив отрицателен жест с показалеца.Не ставаше.
Младата жена отчаяно заотстъпва към тротоара, като внимаваше да не пречи на колите, които бавно, но се движеха.
Чу как изскърцаха спирачки точно, когато стъпваше на тротоара.Понечи отново да махне извинително с ръка, когато с периферното си зрение отчете, че спрялата кола е жълта
    -   Такси!Най-накрая!Ще успее-цялото й същество се изпълни с радост и тя се шмугна в отворената Задна врата на автомобила.Обикновено не се качваше на каквито и да е таксита.Гледаше внимателно обозначенията и фирмите.След като на няколко пъти беше попадала на таксита-менте много внимаваше къде се качва.Не и сега.Сега значение имаше само да стигне на време. Цялото й бъдеше зависеше от това.
    -  ЕкспоЦентър “ИнфоТех”, ако обичате! Слава Богу, че се появихте, вече не знаех какво да правя, виждах как закъснявам за бъдещето си –напрежението й се вербализира в шеговит брътвеж, но шофьорът  потегли мълчаливо. Елица протегна глава, за да го види, но с изненада установи,че между нея и предната седалка има преграда от матирано бяло стъкло.Всъщност едва ли беше стъкло, пипна го леко.Определено не беше стъкло,някакъв странен на допир материал, оставяше усещането за мекост и топлина. Крайно време беше, откога се говореше за безопасността на таксиметровите шофьори, а и по този начин пътникът щеше да се чувства по-комфортно.Нямаше да се налага да слуша словоизлиянията на на поредния умрял от скука таксиджия. Елица си помисли,че непременно на слизане трябва да види коя е фирмата, модернизирала така колите си. След което развърза шала от косата си и извади малко козметично огледалце от дамската си чанта. Косата продължаваше да е безупречно прибрана малко над тила.Нямаше немирни косъмчета, които да нарушават деловото излъчване. Беше сложила съвсем лек,бледорозов дискретен грим на тъмносините си, почти виолетови очи, малко руж на страните и безцветен гланц.От огледалото я гледаше една сериозна, но същевременно доста привлекателна млада жена.Елица остана доволна от гледката и чак сега си позволи да се отпусне.В колата беше топло, но не прекалено.Всъщност доста приятно.Долавяше се и лека,ненатрапчива музика.Заслуша се-"Fields of Gold" на Стинг.Не грешеше, звучеше любимата й песен, любимият й изпълнител.Това беше знак,че всичко ще бъде наред.Някой почука на прозореца,Елица погледна навън-малко русичко момченце,държеше наръч балони с надпис Y love you и й се усмихваше.И Елица му се усмихна.Не беше 14 февруари. Но всъщност, защо трябваше да е 14 февруари, за да има балони с Обичам те? Замисли се. Отдавна този празник не фигурираше в аджентата й.Свети Валентин Беше един от всичките поредни безконечни работни дни.Цялото й време, енергия и мисли бяха там-в проекта.Проектът беше нейната любов, нейният любовник,нейното дете, нейният празник, нейният делник, всичко. Прибираше се, колкото да  вземе един душ и да предремне няколко часа и на другия ден отново се гмурваше в живота, който беше избрала за себе си.
             Момченцето продължаваше да й се усмихва от прозореца.Личицето му сияеше, а балоните се поклащаха разлюлявани от вятъра.Младата жена затвори очи и се замисли какво ли щеше да е ако имаше някой, който да й купи балон или на когото тя да купи балон – днес,вчера, на денят на влюбените, когато и да е.
  Балони…-какви глупости ме занимават.След по-малко от тридесет минути ще съм там, на където вървях толкова време-Елица поклати грава сякаш да прогони нечаканите размисли
Зазвуча "Desert Rose" …Стинг продължаваше да гали слуха й. Реши да не мисли за нищо,да използва пътуването за своеобразен релакс и настройка.


       Събуди се от нечий допир
   - Скъпа, беше заспала на слънце …ще изгориш, покрих те – висок, чернокос мъж беше приклекнал до нея.Стойката му, погледът му, начинът по който я наблюдаваше, излъчваха близост.
Самата Елица лежеше на пясък , а тялото й беше покрито с копринен шал на бледи цветя, подобен на този,който носеше, но много по-голям.
  - Нещо лошо ли сънува, гледаш уплашено? – младият мъж отметна кичур от съненото й лице и се усмихна -цялата си в пясък, а рогозката ти я няма.Защо не я слагаш?Като пясъчна нимфа си, сънена пясъчна нимфа, моята нимфа.- Прокара пръсти през косата й,махайки малко  пясък.
Мъжът говореше, а Елица нищо не разбираше.Огледа се-пред нея се ширеше безкрайна синева.Вълните обливаха пясъка на няколко метра пред краката й.Пясък - докъдето погледът й можеше да стигне, но не беше само пясък.Тук-таме се виждаха Екзотични, непознати за нея дървета.Нещо като палми , но с цветове.Розови,бели, сини, лилави,жълти.Различните дървета бяха оцветени в различни цветове.Хора не забеляза.В ляво, между едно дърво с розови и едно с жълти цветове, се забелязваше причудлив водоскок.От интересно скално образувание, прилично на два гълъба, съдеинили човките си се стичаше вода, която минаваше през две тераски и падаше в овално корито,цялото обгърнато в зеленина, оплетена с чимшироподобни листа
Сякаш беше влязла в картина на художник –романтик, който използваше някакви странно силни наситени цветове,чак нереални.
  Приседна и шалът се смъкна по тялото й.Следващото откритие бе, че е гола-съвършено гола.Само полепналият пясък блещукаше по тялото й като фини кристалчета, отразили слънчевите лъчи.Косата се стелеше по гърба й и леко я гъделичкаше.
 Мъжът  погали корема й и започна с нежни движения да отстранява песъчинките.
  - Пясъчке, разсъни ли се?-погледът му закачливо я обхождаше .Прииска й се да се загърне, но не го направи.Не помръдна.Някакво непознато усещане я беше завладяло и стоеше като омагьосана. Очите й се взряха в този,който я докосваше. Беше висок, може би една глава по-висок от нея.Косата обримчваше лицето му с немирни къдрици, почти като нейните, но стояха мъжествено.Под дясната вежда имаше белег със странна форма, като стрела.Вероятно от удар.Тялото му беше стегнато и жилаво.Мускулите-добре оформени, но не прекалени.Заприлича й на антична статуя.И досущ като антична статуя не носеше нищо върху равномерния си мургав  загар.Усети как червенина залива лицето й
   - Пясъчната нимфа има пясъчно желание?-беше я  видял,че се изчервява и Елица побърза да отклони посоката на погледа си
   -  Ясно, сега си мълчалива пясъчна нимфа.Добреее,значи, аз трябва да отгатвам помислите и желанията ти .Харесва ми, мдаааа, определено ми харесва.- Ръката му се беше плъзнала нагоре по корема й и сега почиваше на лявата й гърда, по която пясък нямаше.Макар че..не, не почиваше.Тялото й потръпна  и едната му ръката  ,усетила повика продължи да изучава гърдите й .Другата повдигна брадичката й  и устните на мъжа се впиха в нейните.Елица имаше чувството,че вкусва отдавна забравен любим плод.Инстинктивно зарови ръце в къдравата черна коса и намести тялото си, така че тялото, което вече почти изчяло я покриваше, да намери своето ложе. Заля я вълна на удоволствие и ако до този момент се опитваше да мисли и анализира ситуацията, в която беше попаднала, то сега земята се отвори и погълна всичките й мисли,цялата й обърканост, уплаха и несигурност.Всяка фибра на нежното й тяло се отдаваше на завоевателя, който нежно и умело превземаше хълм след хълм.Устните му обследваха бавно и внимателно.Сякаш изледовател откриваше тръпнещата й, забравена плът.Задържаха се, после намираха , изпиваха, открадваха и даваха.В главата й избухна пожар.Светът около нея се завъртя и после се възпламени-в синьо,розово,лилаво,жълто, шеметно.Не беше затворила очи, искаше да поеме и запамети цялата феерия от образи и усещания, които я връхлитаха, Целия свят, който сякаш беше създаден единствено за тях двамата.
   -  Хей, Пясъчке, обещавам никога повече да не те питам защо спиш на пясъка!Разбрах-пясъкът е твоята страст.Ти си владетелката на пясъка!-И той стана ,за да направи леко комичен реверанс, имитирайки реверансите от Ренесанса.
Идеално би му стояла мускетарска униформа- помисли си Елица и се засмя
   -  Оооо,моята нимфа се смеее!Това означава ли,че моята нимфа е щастлива?Или може би означава,че моята нимфа иска още.- Нежно я претърколи в пясъка, така че да се озове под нея.
Елица продължи да се смее.Ако някой поет беше наоколо, вероятно би описал смеха й като песен на славей, като ромол на ручей, като пърхане на пеперуди в лятна нощ, като звън на звънчета из планински покой.Смехът й беше чист и прелестен.Естествено хармонираше на ласките, които си разменяха.Телата им се сливаха и разделяха, пясъкът ги обгръщаше като ложе  и топлината му подсилваша страстта им.Когато свършиха и двамата бяха обвити в многоцветни отблясъци от дърветата и много пясък.
   -  Сега ще изкъпя моята нимфа, защото и пясъчните принцеси трябва да се хранят, а някак си не върви да се хранят, овъргаляни в пясък- грабна я и я понесе към водата
Ръцете му бяха силни и меки.Елица се почувства сигурна и защитена, както никога през живота си .

   -   Стигнахме…..Госпожице?Това е вашето място-Експо"Център Инфо Тех"!
Елица отвори очи.Таксито беше спряло пред висока, модерна сграда, чиято архитектура й беше донесла наградата –“сграда на Бъдещето” на Световния Архитектурен конгрес преди една година.
В купето звучеше инструменталът на "Fragile". Младата жена погледна часовника си-бяха пътували едва 15 минути, имаше предостатъчно време. Нещо в нея я възспираше, подтикваше я да извика-Не, това не е моето място, върнете ме, но вместо това извади една 20 левова банкнота и я подаде през процепа.
Навън я посрещна леден вятър,завихри косата й и Елица не виждаше почти нищо пред себе си-само плетеница от немирни червеникаво-кестеняви кичури.
   -  Госпожице, мисля че си забравихте нещо – странно познатият глас я накара първо да се закове на място, след което да направи две крачки обратно към таксито.С  изненада забеляза,че по жълтата кола няма никакви отличителни знаци, дори табелка TAXI липсваше.Вратата на шофьора беше отворена и една загоряла мъжка ръка й подаваше копринен шал на цветя.Нейният.Или поне досущ като нейния, но много по-голям.Едва сега осъзна,че косата й е на свобода.
Надникна в колата и потъна в океан от усещания.Очите бяха същите, косата, белегът под дясната вежда, само Усмивката беше леко тъжна и много питаща
- Да Ви пожелая ли успех?-попита мъжът
- Пожелай ми пясък!-отговори Елица и понечи да отвори задната врата
- Върви-спря я мъжът-аз съм тук, няма да изчезна-това е мигът, който очакваш от години.
Елица наметна шала на раменете си, вятърът го вдигна и той обгърна лицето й, почувства топлина и пясък.Нейният миг…Определено предстоеше.

      







Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. victoriavselena - много хубаво съчетание
18.02.2008 10:31
на летно-зимно, реално-мечтателно, сън-действителност, секс и кариера, получаване-даване.
изпълни ме с хубави чувства. Благодаря
цитирай
2. nellka - стана ми...
18.02.2008 10:56
пясъчно някак...
Дори чух прибоя на вълните.
Умееш да озвучаваш думите, Бенита!
Поздрави!
цитирай
3. benra - ...
18.02.2008 11:04
victoria,
понякога препускайки през времето,забравяме какво е усещането на пясък под босите ни крака.Поздрави и за теб!

Нел,
винаги можем да имаме лято, стига да си позволим:-))
цитирай
4. d0d0 - отивам да търся такси
18.02.2008 11:30
времето е подходящо:)
цитирай
5. benra - :-)))))))))))))))))))))))))))))))))
18.02.2008 11:31
d0d0, вземи едно и за мен!
цитирай
6. zero - Получил се е чудесен разказ -
18.02.2008 15:15
на теб:
и на нея - чудесни изживявания някакси миражно с шала това много ми допадна.Браво.
цитирай
7. benra - zero,
18.02.2008 15:39
благодаря!
цитирай
8. eien - И Вашият миг, уверена съм,
18.02.2008 15:58
предстои! Стойте само с отворени очи и сърце, за да го уловите!
цитирай
9. veli2006 - много е красиво...
18.02.2008 17:34
и колко хубаво щеше да е ако всеки ден на всеки от нас се случваше нещо такова...
цитирай
10. benra - eien,
19.02.2008 09:37
този миг е за всеки,стига да протегне ръце и да го задържи.
veli 2006,може би...
цитирай
11. scintilla - Всички
19.02.2008 16:14
си имаме по един избран образ на себе си, който сме решили, че е най-подходящ за показване пред другите. И по няколко други, които (почти) никой не познава.
Хубав е разказа ти! И оптимистичен!
цитирай
12. mapplethorpecala - wow. . . nikak ne haresvam "...
19.02.2008 19:12
wow...nikak ne haresvam "Sting"..
I love my thing!
цитирай
13. wonder - Прекрасен разказ! :)))
19.02.2008 23:50
Поздравления от мен, няколко пясъчни кристални сълзи и усмивка лъчезарна!
цитирай
14. benra - графе,
20.02.2008 09:14
това че не харесвате Стинг определящо ли е в случая?
цитирай
15. benra - wonder,
20.02.2008 09:15
пясъчно благодаря!:-)
цитирай
16. mapplethorpecala - да. . изключително важно е. . тъй ...
20.02.2008 10:54

да..изключително важно е..тъй като е сложено в самия

разказ и и свързано с преживявнаията и това как всичко

се случва.
това е един вид опора на разказа в мелодията..или пук

обратно..ако погледнем иначе,този разказ вероятно е

клипа към тези мелодии.
все пак нали не е сложено това там случайно..случило се

в таксито да звучи стинг..звучи и тук..в разказа

..независимо дали е въображаемо фикционално или е

преразказ.
все пак става дума описване на красиви преживявания..
а ето аз казвам с това,че за мен стинг-овата красота е

доста преднамерена,поне според мен..

ето тук е това,което е важното ,дори повече..аспекта на

красивото в това,което е разказано..има ли го..или има

нещо,което вече е форматирано и се знае,че се смята за

красиво.красивото в този разказ ли се случва,или

очакваме да се появи ,защото сме чели други

разкази,където там се случва по подобен начин! заради

това момента със спонтанно появилито се кравсво -поне що

се отнася до формата е малко компреметиран.
предполагам,че опита е за разказ..нали така..защото ми

се стори,че не е дневник..не е следващо описание от

дневника..то може и да е такова,но е взело такава

форма..а тази форма има свои изисквания!

искам да посоча към известна самоцелност и с това да ти

дам повод съвсем добронамерено да пресомислиш желанието

си "ДА СЕ ГОВОРИ красиво за красивите " неща!
и ето и един въпрос!

- ако разказаното беше аромат ,ако беше дори парфум със

своя опаковка и марка ,кой би бил този парфюм.

и как би ухаел.и следващото:
- ако е парфюм това съвсем нов ,непознат досега ли е или

е някакъв парфюм ,който си има вече своето добре познато

на публиката шеше,опаковка ли е.

и това не е ли по-скоро мъжки парфюм...не е ли спортния

ферари..или хром на азаро,както е монохроматически

пясъка,въглена.
по подобен начин преди време представителката на ЛВМХ за

сБългария ми каза,че модела Ерик ван ностранд за хайър

на диор не бил се харесвал на жените!
а в това ,казване има много от самия начин по който се

състоява едно харесване..Мъжете щели да харесат

това,което се харесва на жените,това,което жените

вярват,че мъжете трябва да харесват!!!харесваме

харесваното..или самите ние имаме силата да намираме

какво да харесваме
цитирай
17. benra - всъщност
20.02.2008 13:06
истината е,че стинг дойде след това, след историята,някак си се вмъкна в нея, а клипът, който не бях виждала се оказа изненадващата ръкавица, която точно пасва на ръката.И не само...
Предвид бежглото ми познаване на формата, която Вие бихте предпочела, напълно разбирам посоката, в която вървим.
Красивото не винаги е извън реално обозримото, често то е толкова познато, колкото аромата на Щанел номер 5..чак до втръсване експлоатирано.Друг път е специфичен полъх, еловим единствено за нашите сетива и независим от чуждите възприятия.
Изклячителността не е съдължителна воята представа.Познатото понякога е толкова ежедневно, че пренебрегвайки го преставаме да го ползвяме.Не сте ли се замислял,че категоризирането на изключителности предимно измества фокуса?
цитирай
18. forestlove - ееееее, страхотно! прекрасен р...
21.02.2008 10:16
ееееее, страхотно! прекрасен разказ! ех, тази елица бе ;-)) субтермалната синтезия, казваш... хм.

ПОЗДРАВИ!!!
цитирай
19. benra - forestlove,
21.02.2008 10:19
субтермална систензия, мдааа:-))))))))))))Поздрави и на теб!
цитирай
20. forestlove - ооо, каква грешка - наистина &qu...
21.02.2008 10:25
ооо, каква грешка - наистина "систензия". сега всичко се изяснява, преди това малко се чудех, ама...
хахахаах, ще падна, страхотно е!!!
цитирай
21. benra - :-)))
21.02.2008 10:30
грешката е вярна:-))
цитирай
22. анонимен - beni, mnogo chesto stava taka che ...
21.02.2008 14:39
beni,mnogo chesto stava taka che nyakakuv commentar stava osnova za neshto pove4e ,no puk ne moje da se nareche tochno NOVA tema" ,poneje tya ima vruzka s tazi na koyato e bil zamilen v nachaloto da bude commentar!

mnogo se kolebaya kak e dobre da se postupva v sluchaya.poneje v tova,koeto napisah i smyatam da napisha ima dosta otklonyavane shte go pusna v sobstveniya blog kato tema i shte dam link kum tuk!

http://lydol.blog.bg/viewpost.php?id=165689

Да оставим изключителностите да се случат!
по едно стечение на нещата ,те се случват имено през
езика.през някакви форми и ние не нагласяваме сами формите,в които те да се случат,а тъй наречените "изключителностИ' се случват в своите си форми!


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2820775
Постинги: 736
Коментари: 12613
Гласове: 29386
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031