Пътеки, които водят наникъде
очертават дланта ти
не виждам път,
само калища-
каза ми врачката,
без да я питам.
Ще падаш и после,
окаляна, ще търсиш
знак или мост, или среща
Няма да има ръце,
само ритници
няма да има небе,
а пропаст 
ще зее над теб -
нареждаше врачката,
без да я питам.
Ще кръвне ръката ти,
после душата ти
и огън сърцето ти ще изпепели,
а няма да има сърце,
което да бие за теб
само писъци
ще те будят във тъмното
и няма да се съмва,
колкото и да отваряш очи-
нареждаше врачката,
без да я питам.
Усмихнах се,пуснах два лева
в протегнатата й длан
Почакай, аз нещо съм сбъркала-
каза ми врачката,
без да я питам
Не мога да чакам, съмна се
имам път да вървя-
отвърнах й, без да я питам.

без да ме питаш :)))

Поздрави

Благодаря!

Настръхнах с ритъма на думите, Бени!
Много, много добро!

в крайна сметка безпътицата си я създаваме сами!Тенк юю!

Напомня ми нещо, но ми е трудно да го формулирам. Като се сетя ще ти кажа :)

не е познала!

ще чакам да ми кажеш:-)))

mmmmmmmmm, ц не е,за щастие:-)

Това е което ни прави силни:)))

!!!!така е!