През прозореца,
нащърбена,
луната наднича
и сумрака със нежност
от мене съблича.
Бледосиво сияние
очертава пътека
през звездите 
зове ме
да тръгна.
Без дрехи?
И потръпвам,
настръхва ме
смутно очакване.
По кожата ми
полепва нощта,
като паяжина е.
Тихо полъх
ми разплита косите
и мълви -
ела, да политаме!
Стискам спомен 
в трепереща шепа,
през пръстите
промъква се шепот.
Тегли ме след него
да тръгна,
в звезден миг
съня да превърна.
Безкраят  мами
и вика-обичай ме!
Ще политна,
о да-ще политна!