Прочетен: 4728 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2008 16:59
-да събудя детето
-да направя закуска
-да извадя дрехите от пералнята
-да простра
-документите!!!
- детската градина.Да говоря за тържеството
-Да занеса бялото яке на химическо
-Ботушите за токче
-10часа-счети
-обяд с Яна- за къщата на село-важно!
-да проверя в агенцията за нещата на Боян
- рожден ден майка Боян-да купя подарък
-15 часа – да звънна за парното-идиоти!
- да платя тока и водата
-Да напазарувам
-Да запиша час за зъболекар на Боян
-Да сготвя – ако знам какво
-Чиниите
-Да пусна пералня – бяло
Списъкът висеше на хладилника, прикрепен с магнитче във форма на сърце. Всяка вечер, след като приключеше рутинните си женски, майчински, съпружески и прочее задължения, Мира старателно се подготвяше за утрешния ден.Приготвяше дрехите на малката-на дивана в хола.Беше се научила да се облича, гледайки телевизора. Баща й недоволстваше и обвиняваше Мира,че създава вредни навици на детето, но Мира пропускаше упреците покрай ушите си.Имаше си една теория – момичетата трябва да бъдат поглезвани от време навреме.И на тази й възпитателна теория, съпругът й яростно се противопоставяше
- Що за дивотии?Глезла ще ми я правиш!Тя трябва да е мъжко момиче
Мъжките момичета стават слугини – отсичаше наум Мира.Самата тя знаеше, че не е точно така.Не точно.Почти.Цял живот е била мъжко момиче.Баща й ги напуснал, когато тя била бебе и майка й така и не можа да понесе това.Все мрънкаше колко е труден животът без мъж, как мъжете са говеда и как Мира трябва да й бъде опора.Не раждай дъщеря – заричаше я майка й, поглеждайки я по начин, който изразяваше съжаление, че самата Мира е момиче. И Мира се стараеше да компенсира този факт.
Докато учеше в университета, работеше и подпомагаше семейния бюджет.Всъщност всичките пари, които печелеше, даваше за къщата и за майка си.Беше убедена, че егоизмът е порок и когато изпиташе желание да направи нещо за себе си, като например -да си купи някоя ужасно ненужна секси рокля- се намразваше. Свикна да се поставя на заден план.Всичко друго беше по-важно. Майка й обаче никога не беше доволна.Все въздишаше-ех, ако беше момче!
Мира не беше момче и беше красива – средно висока, атлетична.Фигурата й излъчваше някаква необичайна смесица от крехкост и сила.Носеше гарвановочерната си коса късо подстригана, по момчешки. Прическата откриваше лицето й- бяло и нежно, с очи, които меняха цвета си ,според дрехата.Самата тя не осъзнаваше красотата си.Определяше се като нормална, нищо особено, момиче като момиче.Обикновено. Понякога си мечтаеше да има дълга коса и мъжете да извръщат глава подире й, очаровани, но бързо пропъждаше тези лиготии от мислите си.Тя беше мъжко момиче.Мъжките момичета не са суетни-така си мислеше.Шарени очи имам, никакви-често се иронизираше, когато й правеха комплимент, че има интересни очи .А всъщност очите изразяваха скритата й същност-шарена, многоцветна, многолика.
Като истинско мъжко момиче, Мира умееше да смени котлона на стогодишната им печка, умееше да затегне пантите на провисналите олющени кухненски шкафове.Умееше да уплете пуловер.Дори в бояджийството я биваше.Едно лято купи две кутии латекс и пребоядиса стаята.Вярно, върху тапетите, но стана свежо и тя беше доволна от себе си.Чувстваше се горда дори.Майка й се прибра, огледа стаята критично:
- И защо не махна тапетите?момичешка ти работа…
Когато беше малка много я заболяваше, когато майка й казваше с упрек – момичешка ти работа.С възрастта се научи да я игнорира, донякъде. Вече не плачеше.Не се и усмихваше. Нямаше на какво.Дните й бяха предвидимо подредени.
Запозна се с Боян в института, където работеше като чертожничка. Не се влюби, хареса подредеността и сериозността.Изглеждаше точно като мъжа, създаден да бъде глава на семейство. Ожениха се бързо,без особени романтичности и емоционалности.Мира беше щастлива.Определяше се като щастлива.Имаше семейство, имаше свой собствен дом.Боян притежаваше гарсониера в един от крайните квартали, доста отдалечен от дома, в който остана майка й.Мира не изпита тъга.По-скоро облекчение.Вече не й се налагаше да бъде мъжа в семейството. Изпитваше удоволствие да се чувства слаба и зависима, неможеща.И Боян я възприе такава-слаба, зависеща и неможеща. Така и се отнасяше към нея.Първоначалната му нежност и внимание бяха заменени от рязкост и непрекъсната поучителност
- Картофите не се режат така - взимаше ножа и й показваше как точно да нареже картофите за мусаката.
- Дрехите не се простират така – хващаше блузата, която тя беше защипала на мястото, където ръкавите се съединяваха с останалата част, и я защипваше за краищата долу.В началото се опита да му обясни как памучните материи се размъкват така и как щипките оставят грозен отпечатък
- Майка ми цял живот е простирала така!Да не искаш да кажеш,че съм ходел размъкнат-отряза я Боян
Младата жена предпочиташе да му угоди, не желаеше спорове.Започна да готви, простира, мие,глади, подрежда, говори, така както желаеше мъжът в къщата.В крайна сметка тя се беше научила да бъде мъжко, но послушно момиче.
Когато им се роди дъщеря, Мира с умиление гледаше черните й, като маслинки, очички, тънките й, като иглички, пръстчета и усещаше как за пръв път в живота си изпитва любов.Силна и безпрекословна.
- Момиче…предпочитах момче – изсумтя Боян, надвесвайки се над малкия пашкул
- Момиче… - майка й, естествено, не беше доволна.Извърна очи от бебето като от прокажено
Кръсти я Бояна, за да сближи баща и дъщеря.Мислеше си,че това е начинът да компенсира пола на детето. Но, вътрешно в себе си, се зарече – Бояна няма да повтори Мира.Бояна ще расте силна, но хитра, умна, но изискваща, можеща, но с претенции. Мира щеше да се постарае дъщеря й да бъде жена-истинска.И да се чувства жена винаги и навсякъде.От малка й говореше как е най-умната, най-хубавата, най-можещата.Убеждаваже детето,че няма нещо в живота, което не може да постигне.Обличаше я като кукла, задоволяваше всяко нейно желание.Изграждаше самочувствиено й.Учудващо, как малката Бояна растеше сериозна и вглъбена.Вероятно все пак кръвта на майка й не можеше да бъде промита.
- Престани да я глезиш – скастряше Боян жена си – тя трябва да стане жена, а не някоя лигла, която мисли само за себе си.
- Какво-да я превърна в идеалната домакиня ли?-иронично го питаше тя
- Няма да е зле.Така ще има една в къщата, която да върши нещата, както трябва – с насмешка отговаряше той.
Мира беше приготвила дрехите на Бояна за другия ден.Свърши и с гладенето и грижливо закачи ризата на съпруга си на закачалката-Боян обичаше ризите му да нямат нито една гънка, а ръкавът задължително да е без ръб.
- дреха с ръбове- това е селяндурско - вероятно така го беше научила майка му.
Наля си чаша портокалов сок, взе листа и започна:
-да събудя детето
-да приготвя закуски-филийки с яйце и сирене
В този момент в стаята влезе петгодишната Бояна.Отдавна трябваше да е заспала
- Защо не спиш, слънчице?- попита я, разтревожена Мира
- Сънувах нещо и се събудих, и те нямаше – очичките на детето гледаха сънено-тревожно.
- Мама ей сега ще дойде –от известно време Мира спеше при дъшеря си,защото Боян твърдеше,че съпругата му много мърда в съня си и му пречи да спи.Тя с удоволствие използва този претекст да се премести в миниатюрната детска - бивша кухня.Не й пречеше да спи на пода, дори й харесваше.Постилаше два юргана- един върху друг- гледаше спящата си дъщеря и се унасяше, изпълнена със смисъл.
- Тати къде е?- детенцето огледа празния хол.
- На работа е, слънчице.Нашият тати много работи, за да може Бояна да има всичко, което си поиска – всъщност Мира нехаеше къде е съпругът й.Не беше глупава.Тази зачестили закъснения не бяха случайни.Когато се прибираше, далеч след края на работното си време, Боян избягваше погледа й.Смънкваше набързо някакво обяснение и обявяваше,че умира от глад.Мира не питаше,беше й безразлично, а и така имаше време за себе си,за дъщеря си и за мислите си.
- А ти какво пишеш?-детето гледаше листа и химикалката
- Мама прави списък на нещата, които трябва да свърши утре.
- Защо, мамо, не ги ли знаеш?-детето озадачено повдигна веждички,след което сънено разтърка очета с ръка
- За да не забравя –отговори Мира и наум продължи – да не забравя, че животът далече не се изчерпва с този списък и да те науча да го живееш истински.
- Хайде да лягаш ,слънчице, мама ще дойде да те гушне и после ще продължи- прегърна детето, босите му крачета се обвиха около тялото на младата жена и тя почувства как я изпълва любов.
- Бояна трябва да бъде щастлива, трябва, на всяка цена! – това беше най-важното нещо от вътрешния списък на Мира – първа, последна и единствена точка.И беше убедена, че може да научи дъщеря си как да живее щастливо.
- Достатъчно е да не прилича на мен - видя отражението си в огромното огледало в коридора - едно застаряващо момиче с уморен поглед , разбъркана къса коса, подреден живот и разбъркани уморени мисли.Не се хареса, никак. Бояна щеше да се харесва, трябваше!Бояна нямаше да има списък, или може би щеше-на нещата, които е правила с удоволствие.
просто ми хареса:))
№За нея това бе като работа, която трябва да свърши, преди да си легне. Да зареди съдомиялната машина, да накисне в топла вода загорялата тавичка от огнеупорно стъкло, да направи свирка на прочутия млад писател, докато той получи ерекция" от "Романът н Лизи"
Страхотен разказ, прекрасен!За твоят разказ говоря!:)
Продължавай!
majkata, благодаря!
05.02.2008 13:22
бубс, ако знаеш аз понякога как си се изненадвам...
Друга трябва да е първата и единствена точка. Друга...
Добре написано! Поздравления.
scintilla, да, точно-грешноразбраната отдаденост.жената-жертва, самоосъзнала грешката си.Благодаря!
liz, нещата от живота, нали знаеш...
venercheto, всъщност, знаеш ли, вината не е у мъжа, мисля, че е в самоопределянето на Мира и мисля, че ти си права-някой ден ще разпери крилата си и ще престане да прави списъци:-)
Благодаря!
И въобще евала - правиш работните ми дни още по-приятни.
06.02.2008 15:50
aniapril, целувките приети:-)
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора