Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2008 10:03 - Мария
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 4094 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 19.06.2009 17:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Очите й вече привикваха с тъмното.Успя да различи очертанията на нещо като шкаф, от ниските, старите, от памтивека. Недалеч от шкафа се търкаляше седалката на дървен стол, а леко вляво, към средата на стаята имаше столче, тип рибарско, от онези, сгъваемите. Вероятно той е седял на него и я е наблюдавал докато е била в безсъзнание. Китките на ръцете я боляха зверски, имаше чувството, че въжето е прерязало кожата й и кръвта й изтича оттам.Болката се плъзваше нагоре по ръката и обхващаше раменете. Беше непоносима. Да я бяха вързали,без да й ги извиват отзад поне.Въздухът в помещението беше тежък и застоял.Усещаше дъх на вкиснало.Доповръща й се.

…….

Един ден по-рано

Днес Мария имаше кошмарен ден. Скара се с Ана за някаква глупост.Приятелката й искаше след часовете да се мотаят по магазините, а на Мария й беше студено и предпочиташе да се прибере на топло.Нямаше настроение за шопинг.Ана се нацупи, Мария се фръцна и така се оказаха скарани за кой ли път.Караха се поне по 3 пъти на ден, след което се сдобряваха.  Така че Мария знаеше, че това скарване няма да трае дълго . След третия час, по химия, в коридора я спря Явор от 10-и Г. С него бяха на “здравей - здрасти” и Мария леко се поучуди, когато той с мистериозен глас й каза,че иска да говорят за нещо важно и поверително.Поверително-точно така се изрази Явор
- Казвай!- момичето бързаше за следващия час

-  Искам да ти кажа нещо, спешно е – започна да пелтечи Явор, като луничавото му лице се покри с гъста червенина. :
За Мария не беше тайна,че Явор я харесва.Всъщност, нея всички момчета я харесваха.Затова изпуфка от досада и повдигна въпросително вежди:
  - Казвай!Бързо!
  - Аз…таковата…. – говорът му ставаше неразбираем.Явор имаше недостатък освен да говори бързо, да говори и много тихо.Сега обаче по-скоро не говореше.Гледаше я втренчено, зяпнал като шаран и устата му не издаваше и звук.
   Мария вече се дразнеше.Този й губеше времето за нищо.Направи крачка по посока на стълбите.Следващия час имаше биология, а кабинетът по биология се намираше на 4-ия етаж.Не искаше да закъснява, защото очакваше да бъде изпитана.Беше се подготвила.Важно й беше това изпитване. А и господинът по биология никак не обичаше да се влиза в клас, след като звънецът е бил.Тя харесваше учителят по биология.Беше адски привлекателен с очилата си с телени рамки и стегнатото си мускулесто тяло. Явор усети намерението й и я спря, хващайки я за ръката.Мария беше потресена-ТОЯ, да я хваща за ръката!!!На никого не позволяваше подобни своеволия

 

  - Ти кво си въобразяваш, бе!?Не ме пипай!Нещастник! – изсъска тя и красивите й зелени очи се впериха в неговите вледеняващо.

Явор бързо дръпна ръката си и измънка:

  - Ая, извинявай, исках само да ти кажа че…

Мария не го остави да довърши:

  - Ая ме наричат само най-близките ми, а ти не си сред тях.За теб съм –Мария-ясно?!

Явор съвсем се вкопа в пода.

  - Мария, извинявай, не исках да те обидя…ти си най-страхотното момиче, което някога съм виждал, ти си…

  - Тази, която моментално се измита от тук.Мислех, че имаш нещо да ми казваш, нещо съществено – прекъсна го рязко Ая и отметна дългата си тъмно руса коса.

Явор долови аромата й, дори почувства полъха предизвикатн от движението на тежката й грива.Затвори очи и вдъхна.

  - Сбърканяк!Ти не си нормален – Мария беше уловила неволното му движение и сега презрително и на висок глас то заклеймяваше.

  - Разкарай се от мен, перверзнико, и повече да не си посмял да ме доближиш! – гласът й кънтеше патетично из тесния коридор.Няколко нейни и негови съученици се бяха спряли и наблюдаваха сценката с любопитство. Избухването на Мария беше последвано от бурен смях.

Ая се извърна и с театрално-грациозна походка се отправи към стълбите.Знаеше,че всички я гледат.Усещаше погледите, които обгръщат стегнатото й дупе, дългите крака, извивката на талията.
Носеше дънки с ниска талия и точно между края на тясната й блузка и коланът се подаваше парче бронзова кожа. Майка й непрекъснато й натякваше,че не е прилично да ходи в този вид на училище.

 - Що пък не, всички ходят така – тросваше й се Ая.Да, всички ходеха така облечени, но не всички предизвикваха този ефект.Мария притежаваше някакъв неустоим магнетизъм.От цялата й същност струеше секс и тя добре осъзнаваше това и го изполваше.

 - Аз какво съм виновна,че съм красива – казваше на майка си.А майка й, незнайно защо я поглеждаше тъжно.

   - Не се ли радваш, че съм красива? – Момичето не разбираше майка си

  - Радвам се, мила, радвам се, но ме е страх …

Мария мина грациозно покрай превиващата се от смях групичка и започна да изкачва стълбите, бавно, наблягайки на всяко движение.Точно преди коридорът да се скрие от погледа й тя хвърли поглед по посока на мястото, където бе оставила Явор. Той все още стоеше там.Не помръдваше.Като статуя.

  - Като статуя на лузъра – помисли си Мария и вътрешно се изсмя презрително –Нещастник, какво си въобразяваше?Че може да я има?Нея?Та какво можеше да й предложи той.Пикльо някакъв.

От там нататък денят се разви още по - гадно.Изпитаха я по биология, но тя блокира и й готиният даскал й писа тройка.Излагация. По математика й върнаха класното-оказа се, че е сбъркала последната задача - петица. Тя мразеше да получава ниски оценки.Искаше й се винаги и във всичко да бъде първа.Ана имаше шестица, което  вбеси Мария допълнително.Отгоре на всичко тъпата й приятелка си шушукаше нещо с Мери, поглеждаха Ая и избухваха в истеричен смях.Беше убедена,че я одумват.Толкова криво й стана, че реши да си тръгне.Последният час имаше информатика.Госпожата беше болна и я заместваше синът й-пъпчив студент, който онемяваше щом Мария пристъпеше прага на компютърната зала. Беше сигурна,че дори не  чу обяснението, което му даде.Освободи я.
Последното, което си спомняше е, че крачи по улицата, която води към парка.Ръмеше и духаше отвратителен вятър.Спря и се заоглежда за такси.Нямаше никакво намерение да ползва скапания градски транспорт.В този момент до нея спря лъскав джип …
……

Ръцете я боляха,гадеше й се, пишкаше й се.

  - Има ли някой?Ей – извика Мария.Гласът й прозвуча глух и немощен

Събра всичките си, останали сили и повтори:

  -ЕЕЕЙЙ!има ли някого тук?Помоооощ! –опита се да вика.Надяваше се похитителите й да ги няма,а някой случаен минувач да я чуе.

  - Помощ!Аз съм тук, долу – наистина ли беше долу?И тя не знаеше защо е решила, че е в мазе. болка разтърсваше сетивата й.

Може би защото така беше гледала по филмите-отвлечените ги държаха или в мазета или в запуснати складове

  - Помощ!Помощ!-гласът й набираше сили

Чу първо стъпките, после някой влезе.Не чу поскръцване на врата.Може би помещението нямаше врата. След секунди различи силует –мъж, немного висок, не много нисък.Може би една идея по-нисък от нея, слабоват.

  - Кои сте вие?Какво искате?Баща ми ще плати – Мария беше убедена,че е отвлечена заради парите на баща си-дребен бизнесмен.Имаше малка фабрика за производство на метални и блиндирани врати.Нищо особено, но в последните години бизнесът му вървеше добре, направо чудесно.Смениха панелния апартамент с немного малка къща в покрайнините на града.Пътуваха много.Живееха добре.Средностатистически добре-казваше баща й.

  - Кажете колко.Татко ще плати, само му се обадете.Моля ви! – гласът й изтъня, стана писклив почти – моля ви!

Мълчание, фигурата седна на рибарското столче с разтворени крака.

  - пишка ми се….-плахо изрече Ая.Не знаеше от колко време е тук, но усещаше как коремът й ще се пръсне. Устните й лепнеха.

  - Моля ви….моля ви…

Не получи отговор и на тази молба.Което можеше да означава само едно –да задоволява естествените си нужди,както намери за възможно.Опита да се размърда –не можеше-краката и ръцете й бяха съединени посредством въже .Беше прекарала в това състояние часове и вече имаше усещането,че никога няма да може да помръдне нито една частица от тялото си.Само болка, убийствена раздираща

Времето минаваше.Мъжът седеше и не говореше.Колко време ли е седял така до нея,докато е била в безсъзнание?Сам ли е?Какво иска?Направил ли й е нещо?-въпросите разцепваха болката в главата на Мария

  - Какво искаш?-опита се гласът й да прозвучи твърдо – кажи!

  - Пари?Искаш пари? Аз нямам, но баща ми има, много пари, ще ти даде, само му се обади!Дай ми телефона, аз ще му се обадя, той ще ти даде, каквото поискаш, пари,много пари.- момичето се надяваше похитителят й да предприеме нещо, което ще й подскаже намеренията му.Може би вече се е свързал с баща й,може би чака откупа?Колко ли са му поискали.Дано да ги има.

  - Ако няма ще намери, ще продаде, ще вземе назаем.Моля те ,татко, моля те – последните думи изрече на глас, плачейки. Сълзите се стичаха по прашното й лице и усещаше соленият им вкус.Риданията разтърсваха тялото й и правеха болката още по-непоносимо осезаема.

Не чу как в стаята са влязли още хора.

  - Кучката дойде ли в съзнание?-гласът беше дрезгав и груб

  - Преди малко.Иска да пикае – отговори мъжът, който до този момент беше наблюдавал мълчаливо пленницата.

  - Да пикае, кой й пречи? – изсмя се новодошлият.Смехът му звучеше като кучешки лай.Хриптящ кучешки лай. Мария потръпна.

  - Да й развържем поне краката и да я заведа до кенефа?Няма да избяга – предложи първият, но някак си плахо.

Мария спря да реве:

  - Моля ви, моля ви, няма да избягам, обещавам!

  - млъкни, кучко, кой ти е разрешил да говориш? – кресна грубиянът

  - Недей така…. – намеси се първият

  - Много си мек, братле, мнооого,затова жените ти скачат по главата.Кучките трябва да се мачкат.Те са създадени, за да задоволяват нуждите ни, ясно.Те са нищо.

  - Виж я, кърви.- слабоватият посочи блузата на Мария – въжето действително бе прерязало кожата на едната й ръка и кръвта на тънка струйка се стичаше към краката й.

  - Тая да не е в цикъл?-с погнуса изсъска вторият.

  - От въжетата е…-някак си извинително, опитвайки се да звучи по мъжки, каза първият

Мария почваше да придобива усещането,че познава този глас, че го е чувала, но не се сещаше къде.Главата й беше като чужда и мислите й се удряха една в друга.

  - Майната й, след малко пътува – каза новодошлият и момичето видя силуетът му да се отдалечава по посока на вратата.Или поне натам, където тя беше решила,че трябва да има процеп на врата

Остана сама с мълчаливия.Бе усетила,че той е различен и някак си по-добронамерен.Реши да го използва.Събра цялото кокетство и чар, които й бяха останали.

  - Моля те…поне ми говори – прошепна.

  - Страх ме е.Кажи ми нещо.Защо съм тук, какво искате от мен?

Мълчание

  - Ти си различен, знам че си различен, не си като другия.Моля те. Ела по-близо, ела до мен.

Мълчание

  - Добре, не ми казвай кои сте, все тая, татко ще плати. Ела, седни до мен.Самотно ми е-Мария опита да отметне косата си.Вратът я сряза.

  - Мога да ти дам, каквото поискаш.Мога да бъда, каквато поискаш,Мога.Моля те, ела.

Надяваше се посредством женското си очарование да го съблазни, да го обезоръжи.Идея си нямаше какво щеше да прави след това.

  - Кой си ти?Звучиш ми секси – едва ли имаше мъж,който би могъл да устои на това.Все пак,макар и вързана,Мария беше убедена,че е все така привлекателна – Гласът ти е възбуждащ, не като на другия-груб и селски

  - Това е брат ми – отрони се от устата на непознатия

  - О, извинявай, толкова сте различни –изчулурика Мария.

  - Ти си различен, знам ,че си различен, аз ги усещам тези неща.Пусни ме и ще ти се отблагодаря!На никого няма да кажа – направи решителната крачка.

Мълчание

- Ще кажа татко да ти даде някакви пари, само на теб.

Мълчание

- Ще съм твоя…

В тоя момент се чуха стъпки и Ая замлъкна

 - кучката пак ли лае.Млъкни, пачавро! – беше грубиянът – Боклук!

зад гърба му се очертаваше друга фигура.Значително по-ниска от него, топчеста. В следващия момент мъждива светлина огря стаята

  - Бютифъл, а? кали, оморфи!Много мъни, многоооо! – гласът на грубияна звучеше угоднически.

Мария, привиквайки на светлината, започна да разглежда фигурите на похитителите -

Широкоплещест, с рижаво-руса коса,къс торс и неестествено дълги кльощави крака, обути в протрити индигови дънки – това явно беше грубиянът.Около 20-25 годишен.Мъжът до него беше възрастен, може би по-възрастен от баща й.Нисък и дебел.Чужденец.Мазен.Гледаше я похотливо и се облизваше.

  - Оморфи, а , оморфи!Бютифъл, кукла -не спираше да повтаря рижият на някаква безумно гротескна езикова смесица.

В дъното на стаята стоеше друга фигура.Мария я погледна и замря потресена-Явор.Това беше Явор, съученикът й.Очите й се разшириха, идеше й да кресне – какво се направил,нещастнико, защо съм тук?Погледите им се срещнаха.

  - Какво по дяволите…?-пищеше нейният

  - Исках да те предупредя – отговаряше неговият тъжно – ти не пожела да ме чуеш.

  - Тело тин!Пенте хилядес, файв таузенд – за по-убедително гръкът показа пет пръста, като не отделяше похотливия си поглед от вързаното момиче

  - Дадено бе, брато, твоя е, давай хилядарките и е твоя!Късметлия си, милиони ще ти изкара тая, ти казвам –потупа го по рамото грубиянът,без да му пука,че оня не отбира и грам български.

  - Айде,отвързвай я, и да се връщаме в България. Тая вече не е наша – обърна се към Явор, който трепереше в ъгъла – и зЕми се стЕгни, братле.Ти мъж ли си или фуста?

Мария разбра.Нямаше откуп.Нямаше връщане назад.Нея я нямаше.

 

 



Тагове:   Мария,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Готин постинг!
01.02.2008 10:15
Какво е това, някакъв разказ ли? Ти ли го написа? Хубав е!
цитирай
2. benra - pepas,
01.02.2008 10:16
да, разказ е, мой, радвам се,че ти хареса.
цитирай
3. анонимен - Харесва ми и още как.
01.02.2008 10:18
Като напишеш нещо друго, свиркай ;-)
цитирай
4. benra - pepas,
01.02.2008 10:19
нямаш грижа!:-)))
цитирай
5. mitternacht - :)
01.02.2008 10:38
CooL :) Малко доза мрачност и насилие в това слънчево утро :) Хи хи :)) Много добро, много :)
Радва изчанчената ми душа ;)
цитирай
6. benra - :-)))
01.02.2008 10:40
mitternacht, контрастът подсилва възприятието на цветовете:-))Тенк Ююю!
цитирай
7. ideaisis - увлекателен разказ и интересен ...
01.02.2008 10:43
увлекателен разказ и интересен край- харе са ми:)))
цитирай
8. анонимен - ...
01.02.2008 12:30
Думите и действителността се преплитат, стават едно цяло, за съжаление доста реално. И на мен ми хареса. С удоволствие ще прочета и следващия!
цитирай
9. benra - Благодаря
01.02.2008 12:55
ideaisis, анонимен!
Сега прочетох текста си отново и видях,че два пасажа, странно как, се бяха разменили и исе получаваше безсмислица.За което се извинявам.Не знам защо като копирам от уърд ми се получава така:-(
цитирай
10. demoniceye - Лелеееееее...
01.02.2008 13:18
Невероятен е. Страшна си бени. :)
цитирай
11. palitra - Добър разказ!
01.02.2008 13:22
Прочетох го с удоволствие.Поздрав и усмихнат ден!:-)))
цитирай
12. spas4 - mn hubav razkaz
01.02.2008 13:29
izvineti me 4e ne pi6a bulgarski no ne moga.ina4e razkaza e mnogo hubav i uvlekatelen... mogo mi haresva
цитирай
13. danyolka - побиха ме тръпки..
01.02.2008 14:23
Браво за разказа, а за съжаление това се случва с момичетата на България
цитирай
14. galinabg - Подейства ми невероятно!
01.02.2008 15:09
Поздравления!
цитирай
15. abaca - Поздравления :)
01.02.2008 16:15
Много увлекателно написано!

Между другото ... benra, как се казваш? ;-)
цитирай
16. анонимен - prekaliavash s pishkaneto obache!
01.02.2008 23:36
prekaliavash s pishkaneto obache!
цитирай
17. kolibri - зловещо действително,
02.02.2008 21:08
хареса ми, браво
цитирай
18. marty - Готино пишеш
03.02.2008 23:32
Хареса ми.
Браво !
цитирай
19. benra - Благодаря на всички,
04.02.2008 09:19
писали и чели тук!
цитирай
20. анонимен - beni,ei,
04.02.2008 15:21
mnogo,ama mnogo!!!sorry za latinicata!Straxotno!
цитирай
21. benra - ей,
04.02.2008 17:12
ами мерси!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392732
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031