Отпивам от чашата вино,

Тънееща във ръката ми

Съчки от неизживяно минало

Тлеят в камината до стената.

Придърпвам одеало, останало

От нощите, пълни със страсти

Усещам по кожата, впиват се,

вълнения уж поугаснали.

Отпивам полека, по глътка.

Не бързам, не чакам, не помня.

На двора тихо поскърцват

Нечии стъпки...стъпките твои?

Резето лежи, позадрямало

След бурния флирт със бравата

Не, няма да стана, о няма,

Чаша тънее в ръката ми.

Опивам се бавно, полека

И гледам как огънят чезне

В мене всяка пътека

Превръща се в тъмно, във бездна.

Потъваш, изчезваш, бледнееш

Във тъмното, в мрака, във мен

Отпивам вино за времето,

Когато нощта беше нашия ден.

Наздраве! :)
Много е силно, опияняващо. Истинско!

силно, истинско и грабващо :)

значи най-фешън похвалата е "истинско"...
В такъв случай "много истинско" и от мен, кикик.
Или казано помоему: "евалла, машалла!!!" - искрено и с патос. Наистина чудесна картина.

найчи най-фешън благодарското е-ласкаеш ме!Та-поласкана съм та чак руменея(не от виното в чашата):-))
Благодаря - сериозно!