На дъното на стария куфар

леко омачкани и избледнели,
с краища, проядени от плъхове,
но увързани в панделки някога-цветни,
си почиват мечтите
които
мечтах,
когато бях малка.
Мечтите докосват ръката ми 
с надежда
и питат дали съм ги сбъднала
нежно.
Шумолят неспокойно, леко повехнало
нагъват се, чупят се...глухо простенват...
Мечти...
На дъното на стария куфар,
застлан с кадифе ги оставям
Сбъдването
все още предстои.
Дали?

БЕз съмнения, нали:-))

:)

:)

Да станат поне три усмивки, че май съм пратил две, а 3-то носи щастие :)

от повече усмивки става просто по-усмихнато..т.е. по-хубаво:-))Благодаря за 3-тата за щастие!