Успява ли нощта да скрие
белязаните от съмнения мисли?
Когато небето  земята покрие
със звезден килим от пречистване.
Не тръгваш ли,приятелко,по Млечният път 
стиснала здраво последна  надежда,
че по тази пътека от вечност вървят
твоите сбъдвания в мечтани одежди?
Отвори, приятелко, в мрака прозорец 
за да видиш нататък, зад безпътието път
Мислите ти, дълго държани в окови
да почустват на свободния полет дъхът.
Ще успее  тогава нощта да изтрие
белязаните от съмнения безстрастия,
Когато сърцето ти, днес плахо, открие
мощта на  свойта изконна всевластност.