Пристъпва бавно смутно разкаяние,
Вдървено от очакване за прошка.
Ръка протегната - за подаяние,
проправя път в душата нощна.
Пристъпва там, където вчера
разриваше земята с думи.
Където шумно и без мера
рушеше построени кули.
Пристъпва в недоверие обуто
в безвремието на миналия гняв 
С надеждата да бъде чуто
и да превърне сълзите във смях.
Пристъпва бавно смутно разкаяние,
вдървено от очакване за прошка,
В очите му гори желание
да стане ден душата нощна.