В ъгъла се е сгушило
нетърпение непослушно
и плаче.
Чакането ми свърши
с пронизителния звън на телефона.
Ще сложа нашата плоча на грамофона
и нека отдавна ръждясалата 
игличка раздира черната й душа.
Мислите ми ще танцуват луди,
без мен и без теб
в миналото, когато 
грамофонът беше приятел.
После ще те забравя!
Отдавна трябваше да го направя,
защото нетърпението ми
изплака сълзите си.

след
всички
заминали
спомени...
забрави...