В храма срещнах любовта

и смутено замълчах...

Тя в очите ми се взря

Спря се във една сълза,

о клепача се отърка

и....замря.

В храма срещнах любовта,

/мислех си, че е нелепо/

Вместо да я задържа

страх сърцето ми скова

и превърнах се в тъга.

тъжно хубаво, ако го беше прочел въпросния критик, от който се възмущавах щеше да ти каже - момиче гледай си кухнята... това му бяха думите, ама пропуснах да го цитирам.
Е, как да ги уважаваш такива хора:)

Много пъти се чудя, откъде това озлобление..Критици...Всъщност, в крайна сметка всеки има право на мнението си, а такива като въпросния са от типа-вечно недоволни и самовлюбени.