Спокойствието на стенния часовник,
приспал стрелките си,
превръща нощта в безвремие.
Кукувицата 
 в безполетност застинала
 над тлееща камина
е ням свидетел.
Сатенените чаршафи,
обгръщат дива страст
и я оставят да ги разкъса.
Самите те дишат накъсано.
Виното в бутилката 
жадува устните,
които утоляват жаждата си 
без него.
Пусто му е.
Цветята се прегръщат,
паднали, там някъде,
до масата, която бе началото.

а край няма ? .....

е началото!При края сатенените чаршафи са самотни или отдавна изгорени:-))

оамгьосани в думи.
Изумителна си!

Благодаря:-)

за добрата поезия

Благодаря!Приятно е,когато даваш не само на себе си:-))

Ти знаеш, пък и можеш:)

Много сте добра. Хубаво е, въпреки че имам някои практически съображения относно сатенените чаршафи. Но пък това е изкуство.

mph:-)))бих признала и аз нещо относно сатенените чаршафи, но ...това е изкуство:-))))Благодаря!