Искам да мога, когато
душата ми плаче изнемощяла,
когато дървото, което посадих
излинява и клоните му бавно умират.
Искам да мога, когато 
ръцете ми опипват на сляпо
и очите ми не желаят да виждат.
Искам да мога когато 
любимата ми  секси рокля
виси в гардероба, изоставена 
с проядени от молците ръкави.
Искам да мога, когато
огледалото ме гледа олющено
от стената, която очаквам да ме пази,
а сивият плъх е този, с когото говоря.
Искам да мога, когато грамофонът
престане да просвирва 
отдавна счупената плоча,
която всъщност ненавиждам.
Искам да мога тогава
да отворя врата и да изляза.

просто отвори вратата и излез.

е да не съм я зазидала преди това.
Благодаря:-)