Тишината си облякох в сиво,
когато поисках да бъда сама.
- Сивото не ми отива!
Възропта.-Тишина!

 Искала да бъде бяла, 
в бялото била жена.
Споря с нея -вяло вяло
нямам време за това.
Черно ми е пред очите
сякаш черна пелена
ме загръща без да пита
черен ли ми е света.

В бяло си рисувам дните
идва черно и така
бяло с черното се вплита
в дълга сива тишина.

и тъжно

да,сивото винаги ми е тъжно:-)

Бяло в черното се вплита
и превръща в красота!

Хобаво стихче.
Поздрав!