Немолен, неканен, нечакан
стоиш на вратата ми

плахо.

Не чакаш, не молиш, не вярваш
да те посрещна...

Жалко

че времето не те научи-
трябва да поискаш, за да получиш

Малко

очакваш, много раздаваш
и на вратата самотен оставаш.

Нима плахо изглеждам
Аз просто
във тебе се вглеждам
очаквайки твойта покана
през прага,
при теб да застана.

Немолен да те помоля
Да мога да поискам

Неканен да те поканя
Със мен да раздаваш

Нечакан да те почакам
Самотен да не оставам