Когато денят ми се скара

потръпнах,

проплаках наум

и после проклех се.

Нощта ме прегърна

и аз се отдадох

на нея, а него забравих.

Безгрешните грешници

качват на кладата

самите им мисли.

И в буйните пламъци

изгарят тревогите

от трупани помисли.

Защо ли?

Като кукла на конци

някой ми избира ешафода,

а аз мечтая за огън.