Попаднах във задръстване
душевно.
Бибикаха отляво и отдясно.
Стоях и не помръдвах.
Плачевно
бездействие, сковало сетивата.
Очаквах някой да ме регулира
и в пътя да ме ориентира.
За знаци се оглеждах -
нисши, свисше...
Ни знаци, ни регулировчик -
НИЩО! 
Бибканията минаха в атаки -
почукваха ме, удряха...егати!
В мига, когато счупиха ми фара, реших- САМА ще се оправя. 
Оказа се решението разумно,
дори направо страшно умно.
Прозрях -
В Задръстванията на душата 
не чакай друг да определя правилата.

Да ,но задръстванията на душата имат странното свойство ти да ги подредиш ,а те сами пак да се разбъркат и задръстват...И пак подреждаш...:)))

си мислиш, че подреждаш, а всъщност-разбъркваш:-)))

:)))