Постинг
23.01.2018 19:09 -
Монтен за случайността и оценката на хората
Чиновете и длъжностите се дават - така става обикновено - повече по щастлива случайност, отколкото по заслуги; и най - често затова напразно упрекват кралете; а трябва обратно, да се учудваме на способността им при това слабо познаване да улучат верния избор:
Principis est virtus maxima nosse suos*
защото природата не ги е надарила нито със способността да обхващат с един поглед толкова много хора, нито с дарбата да проникват в душите ни, за да добият представа за нашата воля и за нашата истинска стойност. Те са принудени да ни избират наслука и пипнешком в зависимост от рода ни, от богатствата ни, от учеността ни, от мнението на хората за нас, а това са твърде слаби доводи. Оня, който би могъл да намери начин да съди хората по достойнството им и да ги избира съгласно доводите на разума, той би могъл да установи само с това най - съвършената форма на управление.
Добре! Да допуснем, че той може да доведе това дело докрай. Това вече е нещо, но то не е достатъчно; защото са много верни думите, че за даден човек не трябва да съдим само по изхода на събитията.. Картагенците са наказвали своите началници за неправилните им решения даже ако нещата са вземали добър изход. А римският народ често е отказвал триумфа на своите пълководци, удържали големи и много полезни за държавата победи, само за това, че техният успех се дължал не на изкуството им, а на късмета им. Често се случва така, че в своите жизнени дела съдбата , която винаги се стреми да ни убеди колко тя е силна и колко ние сме самонадеяни, дава на неспособните щастлив изход вместо разум и доблест, не можейки да ги направи мъдри. И обикновено облагодетелствува ония начинания, които зависят изключително от нея. Затова ние постоянно виждаме как съвсем прости хора довеждат до благоприятен край твърде важни дела - и обществени и частни. И не без основание персиецът Сирам, отговаряйки на оня, който се чудел защо разсъждавал толкова хубаво а работите му вървели толкова лошо, казал, че разсъжденията му зависят от самия него, докато успехът на делата му - от съдбата; хората, за които споменах, могат да кажат същото, само, че в обратния смисъл.
-----------------
* Своите да знае е най - важно достойство на човека
Марциал, VIII, 15, 8
От "Изкуството на беседата"
Монтен, Опити, III
Principis est virtus maxima nosse suos*
защото природата не ги е надарила нито със способността да обхващат с един поглед толкова много хора, нито с дарбата да проникват в душите ни, за да добият представа за нашата воля и за нашата истинска стойност. Те са принудени да ни избират наслука и пипнешком в зависимост от рода ни, от богатствата ни, от учеността ни, от мнението на хората за нас, а това са твърде слаби доводи. Оня, който би могъл да намери начин да съди хората по достойнството им и да ги избира съгласно доводите на разума, той би могъл да установи само с това най - съвършената форма на управление.
Добре! Да допуснем, че той може да доведе това дело докрай. Това вече е нещо, но то не е достатъчно; защото са много верни думите, че за даден човек не трябва да съдим само по изхода на събитията.. Картагенците са наказвали своите началници за неправилните им решения даже ако нещата са вземали добър изход. А римският народ често е отказвал триумфа на своите пълководци, удържали големи и много полезни за държавата победи, само за това, че техният успех се дължал не на изкуството им, а на късмета им. Често се случва така, че в своите жизнени дела съдбата , която винаги се стреми да ни убеди колко тя е силна и колко ние сме самонадеяни, дава на неспособните щастлив изход вместо разум и доблест, не можейки да ги направи мъдри. И обикновено облагодетелствува ония начинания, които зависят изключително от нея. Затова ние постоянно виждаме как съвсем прости хора довеждат до благоприятен край твърде важни дела - и обществени и частни. И не без основание персиецът Сирам, отговаряйки на оня, който се чудел защо разсъждавал толкова хубаво а работите му вървели толкова лошо, казал, че разсъжденията му зависят от самия него, докато успехът на делата му - от съдбата; хората, за които споменах, могат да кажат същото, само, че в обратния смисъл.
-----------------
* Своите да знае е най - важно достойство на човека
Марциал, VIII, 15, 8
От "Изкуството на беседата"
Монтен, Опити, III
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 11853
Блогрол
1. Консервативен приятел - струва си
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове