Постинг
15.02.2011 12:41 -
Свободата да бъдеш
Автор: benra
Категория: Други
Прочетен: 5811 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 15.02.2011 12:42
Прочетен: 5811 Коментари: 25 Гласове:
40
Последна промяна: 15.02.2011 12:42
Сега прочетох за 13 годишно дете, което се опитало да сложи край на живота си поради ниска оценка. Ниска оценка?!?!? Не че има някаква, каквато и да било, логично оправдана причина за подобно решение. Ясно е,че детето е в силно лабилна и лесно ранима възраст, ясно е,че е било в шок...Но защо?
Защото втълпяваме на децата си, че трябва, на всяка цена, да са добри ученици. Че трябва, на всяка цена, бележникът им да пълен с добри оценки. Защото те, оценките, са мерило за тяхната качественост. Защото в живота са важни знанията. А оценките отразяват нивото на придобитите знания. Когато ни кажат-днес ме изпитаха - веднага питаме-колко? Не питаме какво те питаха, какво отговори, защо даде такъв отговор, защо не даде онакъв отговор. Питаме - колко?! Важна е цифрата. Много важна. Защото тя е мерило...
А мерило ли е? а наистина ли е толкова важна? Наистина ли знанията и уменията могат да бъдат обективно изразени с някаква си цифра?
Аз бях отлична ученичка. Налагаше се. Защото -всичко влизаше в дипломата, а дипломата определяше бъдещето. Но още помня. Помня щестиците по физика и химия и тези по история , литература и математика. Едните, изкарани с денонощно зубрене, а другите - с любов. Така е - и днес хал хабер си нямам от химичните и физичните закони(помня само как химичката ме мразеше,защото един ден в пристъп на откровения й признах,че не долюбвам особено предмета й), нищо че имам шестици в дипломата.
Защо искаме от децата ни да растат по калъп и по цифри? Защо им създаваме стресове, че ако се отклонят от илюзорната рамка на перфектността, няма да бъдат обичани, харесвани, успешни. Като много добре знаем, че не е точно така. Че индивидът се развива и много фактори в живота и заобикалящия свят, определят интересите му, посоката на развитие и успешността. Че на 10-11-12-13-15 та дори и 17 още е твърде рано да знаеш точно какво и как. Аз лично твърдо вярвам, че най-важният фактор за успешност е-свободата, свободата да избира, да се интересува, да търси и намира себе си, да експериментира, да е добър в нещо и не чак толкова добър в друго. Свободата да може да получава ниски оценки...понякога, безнаказано.
Защото втълпяваме на децата си, че трябва, на всяка цена, да са добри ученици. Че трябва, на всяка цена, бележникът им да пълен с добри оценки. Защото те, оценките, са мерило за тяхната качественост. Защото в живота са важни знанията. А оценките отразяват нивото на придобитите знания. Когато ни кажат-днес ме изпитаха - веднага питаме-колко? Не питаме какво те питаха, какво отговори, защо даде такъв отговор, защо не даде онакъв отговор. Питаме - колко?! Важна е цифрата. Много важна. Защото тя е мерило...
А мерило ли е? а наистина ли е толкова важна? Наистина ли знанията и уменията могат да бъдат обективно изразени с някаква си цифра?
Аз бях отлична ученичка. Налагаше се. Защото -всичко влизаше в дипломата, а дипломата определяше бъдещето. Но още помня. Помня щестиците по физика и химия и тези по история , литература и математика. Едните, изкарани с денонощно зубрене, а другите - с любов. Така е - и днес хал хабер си нямам от химичните и физичните закони(помня само как химичката ме мразеше,защото един ден в пристъп на откровения й признах,че не долюбвам особено предмета й), нищо че имам шестици в дипломата.
Защо искаме от децата ни да растат по калъп и по цифри? Защо им създаваме стресове, че ако се отклонят от илюзорната рамка на перфектността, няма да бъдат обичани, харесвани, успешни. Като много добре знаем, че не е точно така. Че индивидът се развива и много фактори в живота и заобикалящия свят, определят интересите му, посоката на развитие и успешността. Че на 10-11-12-13-15 та дори и 17 още е твърде рано да знаеш точно какво и как. Аз лично твърдо вярвам, че най-важният фактор за успешност е-свободата, свободата да избира, да се интересува, да търси и намира себе си, да експериментира, да е добър в нещо и не чак толкова добър в друго. Свободата да може да получава ниски оценки...понякога, безнаказано.
и аз бях длъжна да изкарвам отлични оценки, не че помня нещо по предметите, които ми бяха трудни и тежки; оценкаджийството е порочна история, опитвам се да спестя на децата си страха да се завърнат с петица и четворка от училище, ама те пък взеха тройки да носят, така че трябва да целим средата - поне като родители, да не ги притискаме, но и да не се разхайтват съвсем
цитирайДобре си го казала, "Свободата да може да получава ниски оценки...понякога, безнаказано"... Много е тънък леда, хем да направляваш детето, да се развива, да учи, да открива нови хоризонти, хем да не го обсебваш и травмираш с прекалени амбиции. А пък конкретната тема на постинга ти е отчайваща! Не ми го побира акъла дори...
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Преди години едно момченце в пети клас беше скочило от терасата заради ниска оценка...
Детските самоубийства - оценка за нравственото падение на едно общество. Което означава, че нито родителите, нито учителите, нито другите близки са наясно с основната си задача - ДА СЪХРАНЯТ детето, живота му, психиката му. На каквато и да е цена...
Случаят дотук е завършил щастливо. Детето е живо, но какво следва оттук-нататък?! Дано близките са разбрали!
Аз си мисля, че не е виновна само оценката. Вероятно в това дете системно е насаждано чувство на вина. Вина точно заради този резултат от усилията да се справи със света... А не са ли по-важни самите усилия, а не субективно оценявания резултат?!
цитирайДетските самоубийства - оценка за нравственото падение на едно общество. Което означава, че нито родителите, нито учителите, нито другите близки са наясно с основната си задача - ДА СЪХРАНЯТ детето, живота му, психиката му. На каквато и да е цена...
Случаят дотук е завършил щастливо. Детето е живо, но какво следва оттук-нататък?! Дано близките са разбрали!
Аз си мисля, че не е виновна само оценката. Вероятно в това дете системно е насаждано чувство на вина. Вина точно заради този резултат от усилията да се справи със света... А не са ли по-важни самите усилия, а не субективно оценявания резултат?!
Може би и не само родителите са виновни в случая. Помня как в първи клас аз пишех най-правилно от целия клас, но доста грозно. А учителката слагаше звездички, знаменжа и слънчица само на красиво написаните страници пък били те и доста неверни по съдържание. Така на поредната родителска среща баща ми се беше възмутил защо неговото дете няма заслужената награда, а учителката го беше порицала, че пиша много грозно. На което той казал, че може да е грозно, но поне е вярно. От нейнс астрана отговора бил, че естетиката е най-важна. И така аз в старанието си да бъда като другите деца и да има знаменце започнах да пиша красиво и доста невярно....
Та се чудя дали и тук няма някакъв такъв фактор. Има учители, които си позволяват публично да порицават деца само защото не са така добри в предмета им като други.
цитирайТа се чудя дали и тук няма някакъв такъв фактор. Има учители, които си позволяват публично да порицават деца само защото не са така добри в предмета им като други.
Оценката няма никакво значение, ами ако е преписал. Наскоро моето слънчице ми донесе двойка по математика. Беше решавал задачи, но се притеснил и оплескал цялото контролно. Поговорихме си. Другите деца преписали и изкарали контролното. Попитах го, защо и ти не преписа. Отговори ми, защото не исках, двойка да е, моя да си е. Толкова съм знаел, толкова съм изкарал. На следващото контролно има петица. Подходът към детето е много важен, никакъв стрес и по никакъв начин не трябва да изискваме от тях да бъдат отличници. Важното е да ги обичаме, такива, каквито са.
цитирайmakont написа:
Оценката няма никакво значение, ами ако е преписал. Наскоро моето слънчице ми донесе двойка по математика. Беше решавал задачи, но се притеснил и оплескал цялото контролно. Поговорихме си. Другите деца преписали и изкарали контролното. Попитах го, защо и ти не преписа. Отговори ми, защото не исках, двойка да е, моя да си е. Толкова съм знаел, толкова съм изкарал. На следващото контролно има петица. Подходът към детето е много важен, никакъв стрес и по никакъв начин не трябва да изискваме от тях да бъдат отличници. Важното е да ги обичаме, такива, каквито са.
Възхищавам Ви се от сърце за постъпката! Както и на детето Ви. Това да има самоконтрол и самооценка е мисля много важно за едно дете. Това, че самото то чувства, че това е правилното е най-важното. А очевидно е, че щом осъзнава кое е редно и нередно то и само поправя грешките си.
Пздравявам Ви още веднъж и много успехи на вас и детето Ви.
едно от нещата, за които съм благодарна на майка си е,че никога не е акцентирала на оценките. Учеше ме,че е важно да правя това, което харесвам...просто тогава оценките ни трябваха, всичките...една стотна беше решаваща често. Старая се така да подхождам и към дъщеря си
цитирайтънък е леда, да,лесно се подхлъзваш и оп-счупил си го. Най-порочното обаче, според мен, е вкарването в стереотипи.В желанието да ги насочим във верния път често ги караме да поемат по нашия. В желанието да постигнат най-доброто често забравяме,че най-доброто е това,което ще правят с любов...не всичко.Много е сложно.
цитирайточно-чувство на вина.Да си призная понякога се хващам,че без да се усещам и аз го правя с фрази от типа-значи аз мога да правя еди какво си за теб, а ти....
Хубаво е,че случаят е завършил добре за детенце, а родителите със сигурност са извлекли горчива поука
цитирайХубаво е,че случаят е завършил добре за детенце, а родителите със сигурност са извлекли горчива поука
Свободата да може да получава ниски оценки...понякога, безнаказано.
Няма по-точно от това !
цитирайНяма по-точно от това !
умно детенце имаш и едва ли е случайно. Убедена съм,че неговите разсъждения са плод на родителското отношение и възпитание. Не е важно колко, важно е сам да го е постигнал
цитирайправа си-комплекс от фактори са.Родители, учители, обществено наложени стереотипи. Помня,че дъщеря ми в Алианса имаше преподавателка,която караше всички деца да се смеят, когато тяхно другарче сгреши.Беше много красива,млада жена.Мацка.Един ден казах на 6-годишната си дъщеря-много е красива учителката ви.а тя ме погледна учудено и каза-глупости, не виждаш ли колко е грозна...
цитирайа оценката е плод на "гениалното" ДОИ - което отдавна е накарало българското училище да скочи в блатото
цитирайда последната капка.Но, ако родители, си сложим ръка на сърцето и си признаем-пука ли ни за оценката на децата ни? какво ли ще се получи
цитирайМного точно и вярно, Генка!
Поздравявам те за страстно изразеното мнение и го подкрепям напълно
Мисля обаче, че освен натрапеното изискване за високи оценки, при това дете е имало и голяма доза страх от насилие... Много родители стигат до жестокост в отношението си към децата – уж от желание да ги възпитават , по невеж и варварски начин...
Поздрави!
цитирайПоздравявам те за страстно изразеното мнение и го подкрепям напълно
Мисля обаче, че освен натрапеното изискване за високи оценки, при това дете е имало и голяма доза страх от насилие... Много родители стигат до жестокост в отношението си към децата – уж от желание да ги възпитават , по невеж и варварски начин...
Поздрави!
Зависи от родителите и техните изисквания. И възпитание. А може би и психическо здраве. Образованието е и възпитание. А как са възпитани родителите?
цитирай
17.
harvi -
И аз си мисля, че това дете, за да се опита да се самоубие, е живяло продължително в стрес.
15.02.2011 19:46
15.02.2011 19:46
Аз с моята дъщеря съм решила въпроса по следния начин: накупила съм й всевъзможни красиви детски енциклопедии, с прекрасни картинки и увлекателно обяснение. Четем ги заедно, хем общуваме заедно, хем тя учи с удоволствие. Обяснила съм й, че искам да разбира това, което учи и че за мен е по-важно да знае, а не какви са бележките. Но не така мисли госпожата в училище. Прави забележка, ако се каже нещо повече от написаното в учебниците или ако напише по-задълбочен отговор по четене. Детето стигна до там, че не смее да вдигне ръка в час. Затова си говорим непрекъснато, че е по-важно да разбира какво учи. И по никакъв начин не се опитвам да я вкарам в рамки. Тя пък си е отличничка :)) Но има много съученици, които препускат от уроци на уроци, тренировки, танци и всевъзможни занимания. После се чудим от къде идва детската агресия. Поздрави за постинга :)
цитирайПроблемът е в това какво да е училището на 21 век. Днес ми беше въпросната сесия по темата с учители от Испания - уж на английски, но чрез учене на езика - поставяне на онези проблеми, които най-много ни тормозят и тревожат.
За английски четящата аудитория бих препоръчала следния линк: http://www.21stcenturyschools.com/What_is_21st_Century_Education.htm
В статията се обяснява философията на това какво е било предишното училище (защо и как) и какво трябва да е училището на бъдещето. Добро е не само за учители. Родителите също би трябвало да отбират :)
Препоръчвам още и две други "анимации" :
http://www.youtube.com/watch?v=zDZFcDGpL4U&feature=related - Changing educational paradigms
http://www.youtube.com/watch?v=u6XAPnuFjJc&feature=channel - motivation - animation
Моите ученици-учители тук се затрудниха... с езика. Но то не е само "английският". То е възприемането и подкрепянето на една различна парадигма. Определено в България в момента няма подкрепа за нея: нито от учителството, нито от родителството, нито от обществото като цяло. И ще ви кажа защо: за да работя като някой като учител така (както трябва и какъвто е "идеалът") са му необходими 20 часа на ден 7 дена в седмицата. Това - от собствен опит :) При това аз съм "прекалено образован" и "с много, включително международен опит, учител"... На това темпо, на моята "преклонна" 47-годишна възрст, без подобаващото заплащане - трудно се издържа :) Да сте видели в България много тълпящи се да стават "учители" :))))))))
Поздрави за темата
П.П. За моите деца този път няма да ви разказвам. Но съм убедена, че са едни от най-щастливите и себеосъществилите се (до този момент) "деца"... Защото основното и най-важното, независимо дали си "родител" или "учител", е любовта към детето, познаването на неговите особености и интересът към растежа му според "собственото му мяра за възможно развитие" (таланти и дадености, смекчавани и подтиквани от околните)....
хохо
цитирайЗа английски четящата аудитория бих препоръчала следния линк: http://www.21stcenturyschools.com/What_is_21st_Century_Education.htm
В статията се обяснява философията на това какво е било предишното училище (защо и как) и какво трябва да е училището на бъдещето. Добро е не само за учители. Родителите също би трябвало да отбират :)
Препоръчвам още и две други "анимации" :
http://www.youtube.com/watch?v=zDZFcDGpL4U&feature=related - Changing educational paradigms
http://www.youtube.com/watch?v=u6XAPnuFjJc&feature=channel - motivation - animation
Моите ученици-учители тук се затрудниха... с езика. Но то не е само "английският". То е възприемането и подкрепянето на една различна парадигма. Определено в България в момента няма подкрепа за нея: нито от учителството, нито от родителството, нито от обществото като цяло. И ще ви кажа защо: за да работя като някой като учител така (както трябва и какъвто е "идеалът") са му необходими 20 часа на ден 7 дена в седмицата. Това - от собствен опит :) При това аз съм "прекалено образован" и "с много, включително международен опит, учител"... На това темпо, на моята "преклонна" 47-годишна възрст, без подобаващото заплащане - трудно се издържа :) Да сте видели в България много тълпящи се да стават "учители" :))))))))
Поздрави за темата
П.П. За моите деца този път няма да ви разказвам. Но съм убедена, че са едни от най-щастливите и себеосъществилите се (до този момент) "деца"... Защото основното и най-важното, независимо дали си "родител" или "учител", е любовта към детето, познаването на неговите особености и интересът към растежа му според "собственото му мяра за възможно развитие" (таланти и дадености, смекчавани и подтиквани от околните)....
хохо
В резултат на трагичните напъни на учителките ми, конкретно по литература се сещам сега, се дипломирах съвършено неграмотен. Открих българските класици едва на 22- 23 годишна възраст. И това, при положение, че съм израснал в къща, пълна с книги и традициии в четенето. Имаха някакъв извратен начин да ни отблъснат от списъка със задължителни книги. Бях изключително изненадан когато след години прочетох "Под игото" и разказите на Е. Пелин и Йовков. В училище бяхме говорили за съвършенно различни неща. Изумително! Създадоха цяло поколение папагали и простотията сега лъщи като ясно слънце отвсякъде. Смятам даскалята от 70- те и 80- те донякъде отговорни за това!
Извини ме, че май не съм по темата, но като се заговори за училищни неволи и това се сещам винаги, поне да си го изОкам. :))
цитирайИзвини ме, че май не съм по темата, но като се заговори за училищни неволи и това се сещам винаги, поне да си го изОкам. :))
tryn, споделям мнението ти
injir, понякога свръхамбициозността родителска води до това.Тийнейджърството е много деликатна възраст и често ние родителите не си даваме сметка някои наши "заповеди" и изисквания до какво могат да доведат
цитирайinjir, понякога свръхамбициозността родителска води до това.Тийнейджърството е много деликатна възраст и често ние родителите не си даваме сметка някои наши "заповеди" и изисквания до какво могат да доведат
harvi, поздравявам те за подхода към дъщеря ти.Така е-важно е разбирането и вникването в същността на това, което се учи.
свобода, благодаря ти за чудесния коментар!!!
pakito, съвсем по темата си-не бой се.Учителите..ах, ах, ах..колко много са важни!
цитирайсвобода, благодаря ти за чудесния коментар!!!
pakito, съвсем по темата си-не бой се.Учителите..ах, ах, ах..колко много са важни!
ne pre4at :)) ako ne se vmania4ava6 v tqh. az vinagi sum imala samo otli4ni ocenki, no tova ne mi e bilo prioritet, ne sum se borila specialno za tova, nito puk roditelite mi sa mi go natqkvali. e, radvaha se na 6-ticite i ne im be6e priqtno ot 2-kite(ponqkoga),no nikoga ne e imalo drami za kakvoto i da bilo. no predpolagam,4e ne vsi4ki roditeli sa kato moite :/
цитирай
23.
анонимен -
Никога не съм бил притискан. Дип...
17.02.2011 11:03
17.02.2011 11:03
Никога не съм бил притискан. Дипломирах се с малко под 4,50. А не съм постигнал по-малко от пълните отличници. Не притискам и синчето. За първокласник се справя доста добре със задачките по математика, пише правилно, чете вече (почти) без да се запъва. И откровено казано, не ми дреме колко красиво пише. Кефи го да рисува и вкъщи го оставяма да се занимава с това, защото уроците и домашните си ги приготвя в занималнята. Даже ми каза веднъж: "Тати, аз няма да ставам китарист, а художник." Смях се яко, и му обясних че едното не пречи на другото а напротив... Най-важното (за което и питам като отида да го взема) за мен, е какво е било поведението му. Защото характер се изгражда трудно и продължително....
цитираймного си прав-важно е поведението, отношението към околните и към нещата изобщо, важно е и интересите.Да се изгражда като цялостна личност.Но знам,че мама и тате правят всичко възможно:-)))
цитирайдали са ти свободата...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора