Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2011 12:41 - Свободата да бъдеш
Автор: benra Категория: Други   
Прочетен: 4096 Коментари: 25 Гласове:
40

Последна промяна: 15.02.2011 12:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Сега прочетох за 13 годишно дете, което се опитало да сложи край на живота си поради ниска оценка. Ниска оценка?!?!? Не че има някаква, каквато и да било, логично оправдана причина за подобно решение. Ясно е,че детето е в силно лабилна и лесно ранима възраст, ясно е,че е било в шок...Но защо?
Защото втълпяваме на децата си, че трябва, на всяка цена, да са добри ученици. Че трябва, на всяка цена, бележникът им да пълен с добри оценки. Защото те, оценките, са мерило за тяхната качественост. Защото в живота са важни знанията. А оценките отразяват нивото на придобитите знания. Когато ни кажат-днес ме изпитаха - веднага питаме-колко? Не питаме какво те питаха, какво отговори, защо даде такъв отговор, защо не даде онакъв отговор. Питаме - колко?! Важна е цифрата. Много важна. Защото тя е мерило...
  А мерило ли е? а наистина ли е толкова важна? Наистина ли знанията и уменията могат да бъдат обективно изразени с някаква си цифра?
   Аз бях отлична ученичка. Налагаше се. Защото -всичко влизаше в дипломата, а дипломата определяше бъдещето. Но още помня. Помня щестиците по физика и химия и тези по история , литература и математика. Едните, изкарани с денонощно зубрене, а другите - с любов. Така е - и днес хал хабер си нямам от химичните и физичните закони(помня само как химичката ме мразеше,защото един ден в пристъп на откровения й признах,че не долюбвам особено предмета й), нищо че имам шестици в дипломата. 
Защо искаме от децата ни да растат по калъп и по цифри? Защо им създаваме стресове, че ако се отклонят от илюзорната рамка на перфектността, няма да бъдат обичани, харесвани, успешни. Като много добре знаем, че не е точно така. Че индивидът се развива и много фактори в живота и заобикалящия свят, определят интересите му, посоката на развитие и успешността. Че на 10-11-12-13-15 та дори и 17 още е твърде рано да знаеш точно какво и как. Аз лично твърдо вярвам, че най-важният фактор за успешност е-свободата, свободата да избира, да се интересува, да търси и намира себе си, да експериментира, да е добър в нещо и не чак толкова добър в друго. Свободата да може да получава ниски оценки...понякога, безнаказано.




Гласувай:
40
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - и аз бях длъжна да изкарвам отлични ...
15.02.2011 13:01
и аз бях длъжна да изкарвам отлични оценки, не че помня нещо по предметите, които ми бяха трудни и тежки; оценкаджийството е порочна история, опитвам се да спестя на децата си страха да се завърнат с петица и четворка от училище, ама те пък взеха тройки да носят, така че трябва да целим средата - поне като родители, да не ги притискаме, но и да не се разхайтват съвсем
цитирай
2. gwendoline - Здравей!
15.02.2011 13:08
Добре си го казала, "Свободата да може да получава ниски оценки...понякога, безнаказано"... Много е тънък леда, хем да направляваш детето, да се развива, да учи, да открива нови хоризонти, хем да не го обсебваш и травмираш с прекалени амбиции. А пък конкретната тема на постинга ти е отчайваща! Не ми го побира акъла дори...
Поздрав!
цитирай
3. nicodima - Стана ми много тъжно...
15.02.2011 13:14
Преди години едно момченце в пети клас беше скочило от терасата заради ниска оценка...
Детските самоубийства - оценка за нравственото падение на едно общество. Което означава, че нито родителите, нито учителите, нито другите близки са наясно с основната си задача - ДА СЪХРАНЯТ детето, живота му, психиката му. На каквато и да е цена...
Случаят дотук е завършил щастливо. Детето е живо, но какво следва оттук-нататък?! Дано близките са разбрали!
Аз си мисля, че не е виновна само оценката. Вероятно в това дете системно е насаждано чувство на вина. Вина точно заради този резултат от усилията да се справи със света... А не са ли по-важни самите усилия, а не субективно оценявания резултат?!
цитирай
4. swan16 - Може би и не само родителите са ви...
15.02.2011 13:29
Може би и не само родителите са виновни в случая. Помня как в първи клас аз пишех най-правилно от целия клас, но доста грозно. А учителката слагаше звездички, знаменжа и слънчица само на красиво написаните страници пък били те и доста неверни по съдържание. Така на поредната родителска среща баща ми се беше възмутил защо неговото дете няма заслужената награда, а учителката го беше порицала, че пиша много грозно. На което той казал, че може да е грозно, но поне е вярно. От нейнс астрана отговора бил, че естетиката е най-важна. И така аз в старанието си да бъда като другите деца и да има знаменце започнах да пиша красиво и доста невярно....
Та се чудя дали и тук няма някакъв такъв фактор. Има учители, които си позволяват публично да порицават деца само защото не са така добри в предмета им като други.
цитирай
5. makont - Трябва да разбираме децата си.
15.02.2011 13:58
Оценката няма никакво значение, ами ако е преписал. Наскоро моето слънчице ми донесе двойка по математика. Беше решавал задачи, но се притеснил и оплескал цялото контролно. Поговорихме си. Другите деца преписали и изкарали контролното. Попитах го, защо и ти не преписа. Отговори ми, защото не исках, двойка да е, моя да си е. Толкова съм знаел, толкова съм изкарал. На следващото контролно има петица. Подходът към детето е много важен, никакъв стрес и по никакъв начин не трябва да изискваме от тях да бъдат отличници. Важното е да ги обичаме, такива, каквито са.
цитирай
6. swan16 - Оценката няма никакво значение, ...
15.02.2011 14:06
makont написа:
Оценката няма никакво значение, ами ако е преписал. Наскоро моето слънчице ми донесе двойка по математика. Беше решавал задачи, но се притеснил и оплескал цялото контролно. Поговорихме си. Другите деца преписали и изкарали контролното. Попитах го, защо и ти не преписа. Отговори ми, защото не исках, двойка да е, моя да си е. Толкова съм знаел, толкова съм изкарал. На следващото контролно има петица. Подходът към детето е много важен, никакъв стрес и по никакъв начин не трябва да изискваме от тях да бъдат отличници. Важното е да ги обичаме, такива, каквито са.

Възхищавам Ви се от сърце за постъпката! Както и на детето Ви. Това да има самоконтрол и самооценка е мисля много важно за едно дете. Това, че самото то чувства, че това е правилното е най-важното. А очевидно е, че щом осъзнава кое е редно и нередно то и само поправя грешките си.
Пздравявам Ви още веднъж и много успехи на вас и детето Ви.
цитирай
7. benra - martiniki,
15.02.2011 15:00
едно от нещата, за които съм благодарна на майка си е,че никога не е акцентирала на оценките. Учеше ме,че е важно да правя това, което харесвам...просто тогава оценките ни трябваха, всичките...една стотна беше решаваща често. Старая се така да подхождам и към дъщеря си
цитирай
8. benra - gwendoline,
15.02.2011 15:02
тънък е леда, да,лесно се подхлъзваш и оп-счупил си го. Най-порочното обаче, според мен, е вкарването в стереотипи.В желанието да ги насочим във верния път често ги караме да поемат по нашия. В желанието да постигнат най-доброто често забравяме,че най-доброто е това,което ще правят с любов...не всичко.Много е сложно.
цитирай
9. benra - nicodima,
15.02.2011 15:03
точно-чувство на вина.Да си призная понякога се хващам,че без да се усещам и аз го правя с фрази от типа-значи аз мога да правя еди какво си за теб, а ти....
Хубаво е,че случаят е завършил добре за детенце, а родителите със сигурност са извлекли горчива поука
цитирай
10. karambol5 - Свободата да може да получава ниски ...
15.02.2011 15:04
Свободата да може да получава ниски оценки...понякога, безнаказано.

Няма по-точно от това !
цитирай
11. benra - маконт,
15.02.2011 15:05
умно детенце имаш и едва ли е случайно. Убедена съм,че неговите разсъждения са плод на родителското отношение и възпитание. Не е важно колко, важно е сам да го е постигнал
цитирай
12. benra - swan,
15.02.2011 15:07
права си-комплекс от фактори са.Родители, учители, обществено наложени стереотипи. Помня,че дъщеря ми в Алианса имаше преподавателка,която караше всички деца да се смеят, когато тяхно другарче сгреши.Беше много красива,млада жена.Мацка.Един ден казах на 6-годишната си дъщеря-много е красива учителката ви.а тя ме погледна учудено и каза-глупости, не виждаш ли колко е грозна...
цитирай
13. razkazvachka - Оценката вероятно е последната капка - зад нея стои повече...
15.02.2011 16:05
а оценката е плод на "гениалното" ДОИ - което отдавна е накарало българското училище да скочи в блатото
цитирай
14. benra - razkazvachka,
15.02.2011 16:47
да последната капка.Но, ако родители, си сложим ръка на сърцето и си признаем-пука ли ни за оценката на децата ни? какво ли ще се получи
цитирай
15. tryn - Най-важният фактор за успешност е свободата!
15.02.2011 18:56
Много точно и вярно, Генка!
Поздравявам те за страстно изразеното мнение и го подкрепям напълно

Мисля обаче, че освен натрапеното изискване за високи оценки, при това дете е имало и голяма доза страх от насилие... Много родители стигат до жестокост в отношението си към децата – уж от желание да ги възпитават , по невеж и варварски начин...

Поздрави!
цитирай
16. injir - Зависи от родителите и техните и...
15.02.2011 19:26
Зависи от родителите и техните изисквания. И възпитание. А може би и психическо здраве. Образованието е и възпитание. А как са възпитани родителите?
цитирай
17. harvi - И аз си мисля, че това дете, за да се опита да се самоубие, е живяло продължително в стрес.
15.02.2011 19:46
Аз с моята дъщеря съм решила въпроса по следния начин: накупила съм й всевъзможни красиви детски енциклопедии, с прекрасни картинки и увлекателно обяснение. Четем ги заедно, хем общуваме заедно, хем тя учи с удоволствие. Обяснила съм й, че искам да разбира това, което учи и че за мен е по-важно да знае, а не какви са бележките. Но не така мисли госпожата в училище. Прави забележка, ако се каже нещо повече от написаното в учебниците или ако напише по-задълбочен отговор по четене. Детето стигна до там, че не смее да вдигне ръка в час. Затова си говорим непрекъснато, че е по-важно да разбира какво учи. И по никакъв начин не се опитвам да я вкарам в рамки. Тя пък си е отличничка :)) Но има много съученици, които препускат от уроци на уроци, тренировки, танци и всевъзможни занимания. После се чудим от къде идва детската агресия. Поздрави за постинга :)
цитирай
18. svoboda64 - Разговорът е от онези, които е с .. "продължение" :)
16.02.2011 02:32
Проблемът е в това какво да е училището на 21 век. Днес ми беше въпросната сесия по темата с учители от Испания - уж на английски, но чрез учене на езика - поставяне на онези проблеми, които най-много ни тормозят и тревожат.

За английски четящата аудитория бих препоръчала следния линк: http://www.21stcenturyschools.com/What_is_21st_Century_Education.htm
В статията се обяснява философията на това какво е било предишното училище (защо и как) и какво трябва да е училището на бъдещето. Добро е не само за учители. Родителите също би трябвало да отбират :)

Препоръчвам още и две други "анимации" :
http://www.youtube.com/watch?v=zDZFcDGpL4U&feature=related - Changing educational paradigms
http://www.youtube.com/watch?v=u6XAPnuFjJc&feature=channel - motivation - animation

Моите ученици-учители тук се затрудниха... с езика. Но то не е само "английският". То е възприемането и подкрепянето на една различна парадигма. Определено в България в момента няма подкрепа за нея: нито от учителството, нито от родителството, нито от обществото като цяло. И ще ви кажа защо: за да работя като някой като учител така (както трябва и какъвто е "идеалът") са му необходими 20 часа на ден 7 дена в седмицата. Това - от собствен опит :) При това аз съм "прекалено образован" и "с много, включително международен опит, учител"... На това темпо, на моята "преклонна" 47-годишна възрст, без подобаващото заплащане - трудно се издържа :) Да сте видели в България много тълпящи се да стават "учители" :))))))))

Поздрави за темата

П.П. За моите деца този път няма да ви разказвам. Но съм убедена, че са едни от най-щастливите и себеосъществилите се (до този момент) "деца"... Защото основното и най-важното, независимо дали си "родител" или "учител", е любовта към детето, познаването на неговите особености и интересът към растежа му според "собственото му мяра за възможно развитие" (таланти и дадености, смекчавани и подтиквани от околните)....

хохо
цитирай
19. pakito - В резултат на трагичните напъни на ...
16.02.2011 12:18
В резултат на трагичните напъни на учителките ми, конкретно по литература се сещам сега, се дипломирах съвършено неграмотен. Открих българските класици едва на 22- 23 годишна възраст. И това, при положение, че съм израснал в къща, пълна с книги и традициии в четенето. Имаха някакъв извратен начин да ни отблъснат от списъка със задължителни книги. Бях изключително изненадан когато след години прочетох "Под игото" и разказите на Е. Пелин и Йовков. В училище бяхме говорили за съвършенно различни неща. Изумително! Създадоха цяло поколение папагали и простотията сега лъщи като ясно слънце отвсякъде. Смятам даскалята от 70- те и 80- те донякъде отговорни за това!
Извини ме, че май не съм по темата, но като се заговори за училищни неволи и това се сещам винаги, поне да си го изОкам. :))
цитирай
20. benra - Re:
16.02.2011 14:42
tryn, споделям мнението ти

injir, понякога свръхамбициозността родителска води до това.Тийнейджърството е много деликатна възраст и често ние родителите не си даваме сметка някои наши "заповеди" и изисквания до какво могат да доведат

цитирай
21. benra - Re:
16.02.2011 14:45
harvi, поздравявам те за подхода към дъщеря ти.Така е-важно е разбирането и вникването в същността на това, което се учи.

свобода, благодаря ти за чудесния коментар!!!

pakito, съвсем по темата си-не бой се.Учителите..ах, ах, ах..колко много са важни!
цитирай
22. ledzeppelin - Ocenkite
16.02.2011 17:58
ne pre4at :)) ako ne se vmania4ava6 v tqh. az vinagi sum imala samo otli4ni ocenki, no tova ne mi e bilo prioritet, ne sum se borila specialno za tova, nito puk roditelite mi sa mi go natqkvali. e, radvaha se na 6-ticite i ne im be6e priqtno ot 2-kite(ponqkoga),no nikoga ne e imalo drami za kakvoto i da bilo. no predpolagam,4e ne vsi4ki roditeli sa kato moite :/
цитирай
23. анонимен - Никога не съм бил притискан. Дип...
17.02.2011 11:03
Никога не съм бил притискан. Дипломирах се с малко под 4,50. А не съм постигнал по-малко от пълните отличници. Не притискам и синчето. За първокласник се справя доста добре със задачките по математика, пише правилно, чете вече (почти) без да се запъва. И откровено казано, не ми дреме колко красиво пише. Кефи го да рисува и вкъщи го оставяма да се занимава с това, защото уроците и домашните си ги приготвя в занималнята. Даже ми каза веднъж: "Тати, аз няма да ставам китарист, а художник." Смях се яко, и му обясних че едното не пречи на другото а напротив... Най-важното (за което и питам като отида да го взема) за мен, е какво е било поведението му. Защото характер се изгражда трудно и продължително....
цитирай
24. benra - 100songs,
17.02.2011 13:05
много си прав-важно е поведението, отношението към околните и към нещата изобщо, важно е и интересите.Да се изгражда като цялостна личност.Но знам,че мама и тате правят всичко възможно:-)))
цитирай
25. benra - led,
17.02.2011 13:07
дали са ти свободата...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2876686
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930