Говорим чужди езици...всякакви. Като в онзи стар тъп виц за един дето отишъл на екскурзия в Париж, седнал в  ресторант край Сена(или може би Темза) и ведро поръчал на келнера "един льо боб и салат дьо шоп".Келнерът му донесъл льо боба и ла шопската салата с думите " Ако не бех от льо трънско щеше да ядеш ле...таратанци". Ма важното е да се разбираме с чужденците. И тук пак се сещам за един друг стар тъп виц за полицая, чийто колега все му натяквал как трябва да започнат да учат чуждаи езици. Та един ден при тях спира  чужденец да ги пита нещо и започва
- Ду ю спийк инглийш?
Полицаят го гледа тъпо
Чужденецът: Парле ву франсе?
Полицаят продължава да гледа тъпо, измучавайки нещо в знак на отрицание
Чужденецът не се отказва : Шпрехен зи дойч? Абла еспаньол? - с последна надежда - Гаварите по русский?
.................
Накрая чужденецът махнал отчаяно с ръка и отминал, а полицаят триумфално се обърнал към колегата си:
- Виде ли го тоя колко езици знаеше па па не можа да се оправи

А ,,салат дьо шоп,, забрави ли?:)

бе верно,че имаше и салат дьо шоп :-)))ей ся ши я допиша

Колкото и езици да знаеш , не можеш да се оправиш! Ха ха!

Много весело, чудесно! Не го бях чувала това и така се смях с тоя "един льо боб и салат дьо шоп"!

началото на 90-те във Варна имаше една баничарница и на нея пишеше:
Vinagi topli banichki...
езици...

:))))

Като се качиш на синята линия на лондонското метро от Хийтроу има поне двама души във влака, дето говорят на български - а другите се правят, че не разбират:)))))))))))))))))))))

Мнго е добре.

А "Зарзаватчийница" на латиница;))). И нито българите могат да разберат какво е, нито чужденците. Но мисля че тази мода отмина. Нито един уважаващ себе си търговец не би рискувал по такъв начин бизнеса си. Само хора поаднали случайно в тази област може да си позволят подобно нещо.