Навън е лято!
     Ура! Или  поне такова изглежда през прозореца.
Не, лято е, определено. Иначе няма причина носът ми да е червен и да съм изпечена на очила.
Дърпам щората и поглеждам надолу - момче и  момиче са се впили един в друг в страстна целувка. Тя е облечена във весела рокля на зелени и лилави цветя, едната й презрамка е паднала, а пепеляво русата й коса се е разпиляла по снежно белия гръб. Момчето я е стиснало здраво през кръста с двете си ръце. Няма да избяга, не се бой - помислям си. Лято е.
 Един работник, покачен на скелето пред сградата ги е зяпнал, в лявата част на устата му виси отдавна угаснала цигара, а бормашината в дясната му ръка заплашително се е наклонила към тротоара. По челото му са избили ситни капчици пот, които той не се сеща да избърше и те образуват ручейчета по измореното му лице. Лято е.
           Тогава, по дяволите, защо ризата на колегата е закопчана догоре, а краката му са обути в безмилостни хавлиени чорапи? Защо чаят в чашата ми се е превърнал в леден сок?  Защо раменете ми потреперват и сърцераздирателно се молят  да бъдат прегърнати!!?? Защо замръзвам????
       Момчето и момичето на тротоара все така не се отлепват един от друг. Може би и на тях им е студено и така задържат топлината си .
- Кого се опитваш да заблудиш? - изръмжава чудовището от стената - не виждаш ли, че изгарят - подхваща ме, завихря ме, перва ми една ледена зад врата за освестване и ме тръсва категорично на стола зад бюрото:
- Сядай, и не разсъждавай много, много!
Лято е!