Аз не съм такъв, ма моля въ ! - възкликваме често, сравнявайки се с този и онзи негативен персонаж. Така възкликват и тези, които "не гледат" Биг Брадър Фемили.
- Това не е българското семейство! Това не сме ние, тези отношения не са нашите, тези реплики не са излизали от нашите усти! Измислица, манипулация, абсурд !!!
Не е ли факт обаче, че често взирайки се в огледалото стискаме здраво очи, убеждавайки се упорито, че случващото  се е изключение от правилото, че иначе ние сме далеч по-идеални и,че да-това не сме ние.
Чакайте - не говоря за Биг Брадър само, не налагам образите ни върху персонажите в къщата, защото ако го направя има вероятност да се самолинчувам, крещейки - Аз не съм ТА КА ВА!
Мисля си просто - доколко имаме представа, реална представа за това, което сме, най-вече за това, което сме в очите на околните - като личности, като взаимоотношения, като реалности.
  Спомням си как преди време като гледах тийнейджърите и взаимоотношенията им с родителите и  си казвах, напълно убедено - това на мен не може да се случи, та аз съм толкова готина майка, съвършена направо. Е...тийнейджърката вкъщи обаче вече доказва правилото, че  по-добре е - никога да не казваш "никога". Всъщност не е ли животът ни един низ от нарушени "Никогата" ? Не се ли случва често като щрауси да заровим главата в пясъка само и само, за да се скрием от себе си, за да се самоубедим, че "Аз не съм такава" и "това на мен никога няма да се случи", защото аз съм " идеалната майка, съпруг(а), приятел(ка), човек"?
      ББ не гледам...уж...но отвреме на време дистанционното ме спира там и отворила широко очи си казвам - ама как са ги събрали тия, бе? Ама ужас! Небивалица някаква!
    Да, ама не. Тези хора са си реални, съвсем истински и натурални, те са около нас, до нас, срещу нас, те са част от нас, а може би някои от тях понякога, в някои ситуации и реакции сме самите ние. Само че не можем да се разпознаем, защото здраво стискаме очи, крещейки - Аз не съм такъв! 

Бенра, моля те не ме разочаровай! Не казвм, че съм идеална далеч съм даже от идеала - физически, морално, като отношение спрямо детето си, родителите си и приятелите си! Но категорично отказвам да се отъждествявам с тия отрепки събрани в къщата!

о не, не не-не се отъждествявам и аз-Абсурд! НАли и това казах, че ако го направя ще се самолинчувам.
Просто използвах аналогията с предаването за по-голяма сила, за онагледяване на контраста. Мисълта ми беше-доколко реално се познаваме и дали е възможно да се само-предвидим? ДАли не се случва така,че някоя ситуация-неординерна и съвсем неочаквана да извади частици от същността ни,които не сме и подозирали,че притежаваме?
Истината е,че съм срещала хора, които се блъскат в гърдите-Аз не съм такъв!-а аз ги гледам недоумяващо и си казвам - така ли?

Никога не казвай никога! Това го прочетох преди 100 години някъде и ми се е запечатало в главата! И важи във всяка ситуация! А другата ми любим лаф от един преподавател в института е: Отговара на всеки въпрос е зависи!! Не ли?

Вие искате да ме убедите, че не сте видяли и една лоша черта в общуването и начина на живот на тези хора, която да не сте я изживявали във вашите семейства :)))

Първо искам да ти кажа, че НЕ СЪМ ГЛЕДАЛА и една секунда от това предаване, ама наистина не съм! Но във всеки бълг. вестник или сайт, който отворя ежедневно ме заливат с информация кой с кого се е..л в миналото, настоящето, снимки на всичките участници по без гащи! Не знам какво се случва в тези семейства, но усещането ми е, че хората гледат тая отврат само, за да си кажат-е, не сме само ние зле! Благодаря, ама това не прави по щастрива!

не знам дали към мен е отправен въпросът Ви, но аз лично ,макар и съвсем откъслечни моменти да съм гледала от предаването, смятам че няма начин да нямам поне една тяхна лоша черта, дори и да е леко култивирана

Въпросът е към всички. Аз съм мазохист, но не и в такава степен, че всяка вечер да следя, кой кого ще напсува, гледала съм моменти от предаването. А дали са отрепки, мизерници или нещо друго не зная, приемам ги за част от нашето общество...
Хубав ден е много усмивки!

знаеш ли, според мен-няма бели и черни хора.Всеки човек има своите положителни и отрицателни черти. Просто някои успяват по-добре да се владеят, други-успяват да завоалират негативите, трети направо се опитват да ги трансформират в позитиви.
Въпросът е,че самите ние , поне аз така мисля за себе си, може би нямаме реалната представа за това какво точно сме.
Поздрави и на теб и хубав ден!

това за "Зависи"-то много ми хареса.Май наистина най-верният отговор на повечето въпроси е "зависи", защото наистина почти винаги зависи...от нещо..от някой..от ситуация...от момент..от настроение

Тези от къщата наистина не са особено симпатични.Малко съм ги гледала ,по тази причина. Но съм съгласна с Вас.Аз също мисля ,че никой от нас/тези ,които не ги харесват/ не може да каже за себе си ,че в един или друг момент, няма да прояви нещо от това , което не харесва.
Например ,аз намирам за просташко да се крещи или да се говори на "ма" , но ако кажа ,че не ми се е случвало да го правя , ще излъжа.И други такива...
Не винаги успяваме да се вместим в идеала , та дори и той да е изграден от самите нас.

здрасти и на теб!:-)))
Именно-често се случва ,без самите ние да искаме и дори да осъзнаваме, да влизаме в образи, които са ни силно антипатични. Вероятно има хора, на които не се случва-много премерени и много добре владеещи се, може би...Но на мен лично ми се е случвало.И Ако и да казвам-аз не съм такава-то не мога да отрека,че е имало случаи, когато(поне вътре в себе си)съм била такава

Трябва ли изобщо пълна дришня като Биг Брадър или каквото и да било друго по телевизията да провокира някакви размисли?! ...
Единствената причина да променим взаимоотношенията в семейството си е,за да се чувстваме по-добре (ако не се). И няма никакви огледала и никакво стискане на очи...

Поздрав,Бени! Знаеш,че харесвам каквото пишеш,просто тук не сме на едно мнение! :))

За съжаление, "Аз не съм такъв!" е по-скоро Самооценка. В "Малкият принц" е казано чудесно - "Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите.".Хубавото е, че самопознанието е дълъг ПЪТ - макар и често - твърде горчив и ужасено тъжен.
P.S Алегорията ББ остана малко неразбрана, май ...
А бе, с две думи - хареса ми!Поздрави!:)

не, не БИг Брадър ме провокира, него само използвах за контраст.Провокирах се аз самата и едно мое-аз не съм такава и това на мен не може да се случи. Оказа се,че нещата не са такива точно,каквито ги виждах.
Лед, не е задължително винаги да сме на едно мнение,за да се харесваме: -))))

абсолютно така е - самооценка е, която е дълбоко субективна, по която причина много рядко е реално точна. Странно е как уж се познаваме , а не можем да се самопредвидим
Алегорията остана неразбрана, да, но няма значение. ББ-дърите са точно това-хора с лоша самопреценка. Никой от тях не е и помислил-ще се изложа с това, което съм...
Поздрави и на теб, раздвам се,че наминаваш!:-)))

Гледам предаването и откривам тази или онази моя черта в един или друг човек от къщата. Може да не мога да се отъждествя и да кажа - ето на този приличам, но разпознавам подобни постъпки, реакции, емоции, чуства, грешки, слабости, положително качества. Случвало ми се е да бъда като всяка една от тях, независимо дали съм така изразена, с тези думи, с този език, с това поведение... факт е че под различната опаковка разпознавам толкова сходни човеци и човешко поведение и съдби

бях сигурна,че ще ме разбереш :-))

Ами аз наистина не съм го гледал. Diary of Dreams и ВВ не се връзват. Ама хич! Има и една още причина - гледам го ежедневно по улиците столични....Лека седмица! :)

Това е представителна извадка на средностатистическото българско семейство :(
На мен ми го пуснаха в началото за да ми покажат точно това. Аз не го гледам. Спрях да гледам цялата Нова телевизия...
Но както казват рекламните специалисти - аз явно не съм таргета :)

Едно нещо не мога да разбера. Нужно ли е да гледаме подобни "дришни", както се изрази ledzeppelin и да правим мазохистична дисекция на нашето поведение, за да откриваме в себе си черти, характерни за първобитния хомо сапиенс? Може би ги лъсваме на показ подсъзнателно, инстинктивно в някои случаи, но ги имаме и вероатно винаги ще ги имаме. Е, и какво следва, и въобще следва ли нещо от това ? Все едно не можем да се освободим от тях, защото се спотайват на подсъзнателно ниво, като наследство от първобитния ни предтеча. Предпочитам да изгледам някоя остроумна кинокомедия и да разпусна, отколкото да гледам и после да размишлявам и да цъкам с език за тъпотиите на Големия Брат...Не, мерси!

benra, някои хора няма как да се запознаят със себе си, тъй като постоянно се променят.
Никога не можеш да преминеш една и съща река, сещаш ли се ;)

как мислиш - действителна ли е тази промяна или е илюзия??? не е ли достатъчен самият факт, че осъзнаваме промяната като процес и го желаем?

в смисъла на не е важна целта а е важен пътя?

просто използвах предаването като една доста провокираща илюстрация, без да желая да се базирам на него. Вероятно примерът е доста контрастен, но това бе и целта ми-подчертаване.
tomich, определено предпочитам да гледам за ен-ти път комедиите на Луи дьо Фюнес, отколкото да воайорствам през прозореца на къща, пълна с дебили.

така е-човекът е динамична и непрестанно изменяща се система под влияние на всякакви фактори -вътрешни, външни, обстоятелствени, внезапни. Не знам дали промяната е винаги осъзната, но определено осъзнаването на нуждата от промяна е крачка в положителна посока. В момента, в който не се харесаш то значи си успял да се погледнеш поне малко отстрани. Не непременно, обаче, с очите на околните. Това не знам дали изобщо е възможно. Защото непознаването не означава непременно надценяване, често се подценяваме и пренебрегваме