Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2010 11:16 - Апатията като форма на съществуване
Автор: benra Категория: Други   
Прочетен: 5423 Коментари: 48 Гласове:
22

Последна промяна: 24.02.2010 16:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         Ти не ми обръщаш внимание !  - този упрек отправяме най-често към човека до себе си. Гласно или не. И усещането, че сме пренебрегвани често ни самозатваря, самоизолира и ни подтиква да потънем в унищожително самосъжаление. Чувството за невидимост, което поражда това  осъзнаване за"ти не ми обръщаш внимание" ни превръща в действително невидими.
Минаваме покрай огледалата като сенки, свели рамена под  тежестта на собствената си незначителност. Не се и поглеждаме, защото знаем, че няма да се видим. 
Не намираме сила и смисъл  да се взрем в очите си и да креснем - я чакай, тук съм,Ето ме, виж ме! Аз съм и продължавам, говори!
Вместо това, подбутвани от сивотата на емоциите си , свиваме самотната си душа в овехтял фотьойл и броим изнизващите се мигове с някаква апатична обреченост.
    Играта е изгубена не в момента на , в който сме решили, че "ти не ми обръщаш внимание". Играта се губи в момента, в който си слагаме параф-безвъзвратност. От там нататък единствената битка е Аз срещу аз. Дали аз ще успее да се събуди от дрямката на самопотъпкването и да осъзнае, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се или ще чака случайно минаващ да му хвърли спасителен пояс, спасителна сламка, спасителна дума, спасително внимание. И дали нечие внимание е спасителната нишка, на която се крепи собственото ни самоопределяне?

Мария е на 27.
Преди 9 години е завършила училище, преди 5 университет. От 7 години работи като офис асистент в малка фирма, от 5 живее заедно с приятеля си, с когото има ученическа любов.
Всяка сутрин със сутрешното си кафе изпива доза надежда за един по-различен ден. Вечер, когато разресва косата си преди лягане, докато половинката й играе на поредната компютърна игра-това е най-добрият му начин за преодоляване на стреса- си казва - свърши поредният незапомнящ се ден, утре...
 Утре обаче с кафето не си пожелава нищо. Просто се оставя течението на съществуващата рутина да я носи по реката на нищослучването й. Дори не мечтае, защото е научила жестокият урок на живота - мечтите са илюзия, която не дава нищо, а само отнема. Затова изпива кафето си без захар - горчивият вкус й дава още една причина да оправдае дълбоката резка, образуваща се между двете вежди. И тръгва. Поглежда се мимоходом в огледалото и автоматично констатира, че косата й е ужасна. Събира я на небрежен кок и унило регистрира как тежестта на ежедневието е натиснала доскоро изпънатия й гръб. Не слага грим, няма нужда след като косата й не прилича на нищо. Вечерта, след поредния еднакъв ден, докато я разресва и приятелят й играе на поредната компютърна игра, не го целува за лека нощ. Облича бархетната нощница, която баба й е подарила за Нова година и се сгушва в самотността на завивките. На следващия ден дори не се поглежда в огледалото, механично стопква косата на небрежен кок и понесла тежестта на неизменната обреченост отива в офиса си, сред папките и рутинните телефонни обаждания. Работата отдавна не я вдъхновява, но...това е единственото нещо, което умее, чувства се в свои води. И какво от това, че не вижда път напред, все пак тя вече е на 27-доста  късно да променя, каквото и да било. Вечерта отново се сгушва в нощницата и сънува как една друга Мария сбъдва сънищата си. Една Мария, която все още мечтае.

Мария е на 27.
Преди 9 години е завършила училище, преди 5 университет. От 7 години работи като офис асистент в малка фирма, от 5 живее заедно с приятеля си, с когото има ученическа любов.
Всяка сутрин със сутрешното си кафе изпива доза надежда за един по-различен ден. Поглежда се в огледалото, намига на отражението и с фриволен жест намества  немирен кичур. Днес е последният й работен ден в малката фирма, от утре започва работа като стажант-журналист към известна медия. Отне й време, докато се реши да счупи рутината, но в момента, в който видя в огледалото, че гърбът й се превива под тежестта на еднообразието, разбра - животът обича решителните. В крайна сметка е едва на 27.
       Вечерта разресва косите си, които се спускат над ефирната сатенена нощничка. Приятелят й играе поредната компютърна игра - това е неговият начин да се справя със стреса. Тя го чува как блъска по клавишите и се усмихва- какво дете е само, влиза в стаята и  внася  аромат на свежест. Той се извръща и я поглежда. Ръцете му замират върху клавиатурата, след което се протягат и я поемат в гореща прегръдка, забравили напълно, че е на прага на ново ниво. Хладкият сатен се свлича около глезените й, а Мария въздъхва - Да, утре ще бъде един прекрасен ден, едно прекрасно начало.
По-късно минава покрай огледалото и намига на отражението  - една жена, изпълнена с бъдеще и със себе си...и коса, запечатала страстта...
И заспива, сънувайки утре, и утре, и утре...сънува утре, наситено със сбъднати мечти.

            Всъщност, мисля си, че най-трудното доказване е пред самите себе си.  А другите? Другите гледат на нас през собствените ни  очи.
Вие разбирате ли се с огледалото?
image


Тагове:   форма,


Гласувай:
22
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - Ха, ха, ха!:))))
24.02.2010 11:27
Не съвсем!
Пък и не съм на 27...
Но срахотно си го написала!!!:))
Поздрави!
цитирай
2. анонимен - Ние,
24.02.2010 11:27
Мъжете обичаме Мариите.
Поглеждайте се в огледалото...;))
цитирай
3. benra - tit,
24.02.2010 11:29
така като те чета оставам с други впечатления :-)))Едно доза нехаресване може би е подтик пък да вървим напред и напред
И за не съм на 27:-)))
цитирай
4. demoniceye - О да.
24.02.2010 11:29
Всичко е в собствената ни психиха. И мисля, че всеки от нас е преживявал по малко и от двете описани от теб позиции. Хубавото е именно това, че рядко се стига до първата крайност. Животът е спираловиден и за всеки идва един хубав момент, в който си казва: "Абе я стига съм се съмосъжалявал!" Оправяш косата, изправяш гръб, вдигаш гордо глава и утре започва от днес. Благодаря ти, поздрави. :)
цитирай
5. benra - 2,
24.02.2010 11:30
ама кои Марии обичате?
Нали не първия тип?
Винаги съм вярвала, че мъжете харесват уверените жени...Естествено под увереност не визирам онази крещяща парадираща самовлюбеност
цитирай
6. benra - demonice,
24.02.2010 11:31
ака е-изпъваш гърба, крясваш на огледалото-аз не съм такава, какво си въобразяваш ти бе, приглаждаш кичур или пък ги разпускаш свободно и продължаваш с вдигната брадичка
цитирай
7. dorichela - Бени,
24.02.2010 11:38
хубаво е да не се оставяме на рутината.. Страхотен разказ! :)
цитирай
8. benra - дори,
24.02.2010 11:39
рутината е много измамно нещо.Увлича ни с ритъма на познатостта, която е привидно безопасна
цитирай
9. анонимен - В първата Мария, открих себе си. ...
24.02.2010 11:45
В първата Мария , открих себе си.
Само че, за вече не съм на 27. Приятелят ми отдавна си остана само с компютърните игри.
Няма за кого до обличам сатеннета ношница / спа по тениска/ , а денят неусетно се превръща в нощ и всеки ден копие на предишният ................
цитирай
10. demiraa - Мариите
24.02.2010 12:21
Хареса ми. съпоставката между Мариите, които живеят в нас - убедена съм, че и двете ги имаме /а може би и още няколко :))/. Абсурдно е, но харесвам и първата. Тя те връща дълбоко към себе си и те кара да чувстваш по един различен и дълбок начин. Прекрасно е, че макар и с 10 или 20 над 27г. пак втората Мария е жива във нас. И вярвам, че тя никога не изчезва. просто понякога е нужно да я потърсим и събудим. Поздрави.
цитирай
11. benra - darling,
24.02.2010 13:11
всяка от нас е била някога за известно време първата Мария. Поздрави!
цитирай
12. benra - demiraa,
24.02.2010 13:13
да, така е-в нас живеят и двете Марии, като си сменят местата, поизбутват се там, пред огледалото.Понякога втората вижда първата и си казва-не, не съм такава.Друг път първата вижда втората и възкликва-мога да съм такава! Поздрави и на теб!
цитирай
13. swan16 - Ех, Бени, как все по-най-дълбоките ...
24.02.2010 13:33
Ех, Бени, как все по-най-дълбоките рани докосваш?Вече не помня кога станах Мария, но скоро уви това доста ме стресна и се промених.За радост, осъзнах се навреме:)
цитирай
14. rpatel - Ох! Напълно си права! Обаче аз май ...
24.02.2010 13:33
Ох! Напълно си права! Обаче аз май съм се превърнала в Мария от първия разказ. В момичето, което вечер заспива само докато мъжът й играе поредната игра, а сутрин дори няма жение да стане от леглото, защото знае, че й предстои поредния тъжен и самотен ден. Благодаря ти, че ми напомни, че е време да се събудя! Пролет е или почти! Време е да извадя късата пола и лачените обувки с висок ток, пък да видим какво ще излезе от това! Не мога цял живот да се движа като сянка с небрежно прибрана коса и безжезнен поглед! Трябва да се събудя!
Благодаря ти! Напомни ми, че животът е хубав, но от нас зависи как ще го изживеем.
цитирай
15. tili - За всяка възраст важи!
24.02.2010 13:37
Ако не се харесваш, не очаквай това от другите. Всеки ден трябва да носи надежда и радост, защото никак не е много отреденото ни време!!!
Хубаво казано, благодаря!
цитирай
16. benra - swan,
24.02.2010 13:39
важното е да успеем да се видим отстрани.Независимо кога, важното е да се случи.
цитирай
17. benra - rpatel,
24.02.2010 13:41
апатията увлича, много пагубно.Тя е хитра и така те завладява и подчинява,че в един момент изгубваш желание за каквото и да е.Надявам се, че като се погледнеш в огледалото утре сутрин ще си намигнеш:-)))Поздрави!
цитирай
18. benra - tili,
24.02.2010 13:42
така е-времето е броено и бързо минава и затова трябва всеки ден да насищаме с пълноценност и да умеем да се радваме на дребните нещица и да не се страхуваме да променим това, което не ни харесва.
цитирай
19. rpatel - И аз се надявам, че нещо отдавна и...
24.02.2010 13:51
И аз се надявам, че нещо отдавна избягвам да се поглеждам, защото знам, че това, което ще видя няма да ми хареса. И не говоря само за физическия образ, но и за душата. :-(
цитирай
20. benra - rpatel,
24.02.2010 13:55
май е крайно време да се поглезиш малко, мдааа-заслужила си си го!!!
цитирай
21. streetsmart - Животът започва на 27 :)
24.02.2010 14:54
Всяка от нас, мисля, има нужда от време на време да се гушне в бархетната нощница, да се наспи, а на сутринта да излезе без прическа и грим, за да не й обръщат твърде много внимание. Това са периодите на презареждане - поне за мен. Така де, нали жените сме циклични :)
цитирай
22. damnation - понякога разликата между вариант 1 ...
24.02.2010 15:03
понякога разликата между вариант 1 и вариант 2 наистина е само една усмивка или дума - които могат да преобразят цялото ни битие
цитирай
23. benra - streetsmart,
24.02.2010 15:20
з много обичам не баргетни нощници, но памучни пижами-създават ми някакъв особен уют.Но си съвършено права-всяка от нас има нужда да бъде понякога Мария 1, друг път Мария2
цитирай
24. benra - damnation,
24.02.2010 15:22
даа...понякога малките неща се оказват удивително големи
цитирай
25. angpiskova - Хубаво пишеш
24.02.2010 16:14
Хубаво пишеш
цитирай
26. benra - angpiskova,
24.02.2010 16:15
благодаря!Поздрави!
цитирай
27. tera - Слава богу,
24.02.2010 17:31
че тук все още някой пише "нормални постинги", иначе положението върви много на зле... :)

цитирай
28. gabster - :)
24.02.2010 18:45
Красива приказка с лошо начало и хубав край :)
цитирай
29. miaa - Прекрасно е ,Benra! Поздрави!
24.02.2010 20:14
Една история за хубавото момиче, което трябва да промени живота си. За да се хареса на всички.
Истината е, че човек, който се грижи за себе си и не само физически, привлича хората.
И това е нормалното във взаимоотношенията между нас.
цитирай
30. анонимен - benra,
24.02.2010 20:29
втората Мария звучи много пожелателно и препоръчително.
Обаче когато си на повече от 27, с безкраен работен ден и деца, които си искат своето, моментите да бъдеш именно нея са все по-редки и труднопостижими (теоретично).

И да, damnation е много прав - малките големи неща, всичко е в тях. Включително желанието някой да се отлепи от компютъра, мача, ходенето за риба, постоянните запивки с приятели и т.н., за да види сатенените нощнички. След няколко незабелязвания вече е все едно с какво спиш, може и по розовки килоти от бабино време.
цитирай
31. ledzeppelin - ...
24.02.2010 21:06
Рутината трябва да се разчупва ежеминутно! :)
цитирай
32. benra - tera,
24.02.2010 21:57
какво да се прави
цитирай
33. benra - миа,
24.02.2010 21:58
така е....Поздрав и за теб!
цитирай
34. benra - анимо,
24.02.2010 22:00
инерцията на ежедневието понякога е нещо удобно, друг път-нещо пагубно и наистина е трудно да запазиш онзи интерес, който съществува във всяко начало.Но това не значи, че трябва да се примиряваме, нали.Дребните неща, жестове, думи-те са тези, които връщат усмивката и правят нещата различни
цитирай
35. benra - лед,
24.02.2010 22:02
точно така!!!
цитирай
36. bregovi4 - Беноа,
25.02.2010 00:40
Е притчата иносказателна, но тъкмо затова или въпреки това - винаги е въпрос на избор! Или?.. :)
Добро утро и светъл ден!
;)
цитирай
37. malkiatprintz - Напълно вярно. Все си мисля, че на ...
25.02.2010 07:24
Напълно вярно. Все си мисля, че на апатията може да се предаде много по-лесно човек, който няма вътрешен двигател, който се измерва по мнението на другите за него, по отношението им. Човек трябва да има своите си интереси и занимания, които да го крепят, тогава може и да помогне на другия да излезе от чекръка на своята рутина.
цитирай
38. анонимен - benra,
25.02.2010 08:09
това с нощничките е ясно, всяка жена си има разни трикове, за да получи внимание в такъв момент.
А извън него?
Вниманието в леглото изобщо не е маловажно, но само там не стига. Лошото на рутината и апатията е, че удрят връзката отвсякъде - и разговорите, и общите преживявания, и цялото време заедно. И все по-често има "аз" и "ти", вместо "ние". А"ние" само между чаршафите трудно се запазва.
цитирай
39. benra - брегович,
25.02.2010 09:23
така погледнато е въпрос на избор, но като че ли никой не прави умишлено избора да живее инерционно.Ако попиташ тякого дали така му харесма, едва ли ще получиш утвърдителен отговор.По-скоро е съвкупност от натрупвания и...мързел.Добър да е и денят :-))
цитирай
40. benra - принце,
25.02.2010 09:25
може би е точно това-личното пространство, собствените хобите занимания, нещата които по един или друг начин допълват пълноценносттта ни извън затворения кръг на ежедневието. Мнението на другите обаче често може да бъде мощен двигател
цитирай
41. benra - анимо,
25.02.2010 09:27
така е, аз и ти не може само между чаршафите.Сбор от много дребни наглед ежедневности, жест, въпрос-наглед безмислен, комплимент, поглед или едно разбиране.Това са все неща, които се губят по пътя. Обаче аз друго си мисля-защо трябва само отношението на другия да определя отношението на нас към самите нас. Да-безразличието наранява, но не е ли по-добре в такива моменти вместо да се затваряме, да потърсим себе си и интересите си, да бъдем малко егоисти?
цитирай
42. анонимен - трябва, benra -
25.02.2010 09:36
дори е препоръчително в някаква доза, без прекаляване в егоизма. :)
Твърдо съм ЗА всеки да си има свои интереси, лично време и пространство, без увличане - глътки свежест.
цитирай
43. benra - анимо,
25.02.2010 09:53
аз съм на категоричното мнение,че в една връзка личното пространство е нещото, което позволява и двамата да се чувстват по-комфортно заедно.
Има една реклама на Мтел, въртеше се тези дни по телевизията-за заедността-двама души,които правят всичко заедно.Да, на теория това е чудестно и до време нещата естествено се случват така, но човек така е устроен,че има нужда от въздух и има нужда да види себе си като Аз от време навреме, не само като НИЕ.Тогава Ние става по-компактно ми се струва
цитирай
44. анонимен - Много хубаво е написано. Има много ...
25.02.2010 10:54
Много хубаво е написано. Има много истина в твойте думи. Може само да си пожелаем да бъдем винаги обичани и да сме по-често Мария2. Живота е хубав, но трябва и малко усилие от наша страна и оптимизъм
цитирай
45. benra - анонимен 44,
25.02.2010 11:03
Поздрави! Да-хубаво е да бъдем винаги обичани и да обичаме сами себе си.
цитирай
46. анонимен - Te4o
26.02.2010 18:30
Никой друг, освен самия аз , не би могъл да изживее, собственият ми живот пълноценно. Може да се струва на някого прекалено егоестично ,но все пак трябва да обичаме преди всичко себе си и да уважаваме човека до себе си.
цитирай
47. benra - Течо,
01.03.2010 10:19
съгласна съм-себеуважението е много важно, за да се държиш като пълноценна личност и във взаимоотношенията си с останалите
цитирай
48. vitaldesire - Фръц...
02.03.2010 22:14
На 37 съм
и съм Мариана...
обаче на Мария със сатенената нощничка още доста опит и щуротия имам да споделя :)))
Бени, възторжено ликувам като ме изразиш, както само ти можеш - до дъно. Създаваш ми празник един такъв необясним, но запълващ ме с песен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2820775
Постинги: 736
Коментари: 12613
Гласове: 29386
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031