Постинг
10.02.2010 10:41 -
Възрастта не е порок или може би е?
Автор: benra
Категория: Други
Прочетен: 10283 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2010 16:15
Прочетен: 10283 Коментари: 32 Гласове:
23
Последна промяна: 10.02.2010 16:15
Антагонизмът между поколенията съществува, откакто свят светува. Младите, с присъщата за младостта нетърпимост, обливат с презрение по-зрялага част на човечеството, напълно убедени, че минавайки една възрастова граница човек трябва да престане да води живот, който те самите смятат за интересен. Възрастните трябва да бъдат държани под ключ, за да не загрозяват света на младостта. Възрастните, от своя страна, стъпвайки уж на пиедестала на мъдростта, придобита с годините, размахват дидактично пръст към младите, опитвайки се да им втълпят, че незнанието за нещата от живота е най-големия порок, едва ли не. Същевременно се подхилкват злорадо под мустак, мислейки си - почакай, почакай, сега си младо и зелено, морето ти е до колене, но и ти ще дойдеш на мойта и ако не си се научил да плуваш до тогава, жална ти майчица.
Бях на 18, млада, нахакана и абсолютно убедена, че светът на забавленията е само и единствено за нас, младите. Моя приятелка, на "прага на старостта" с навършените си достолепни 25 години, ме покани да отида с нея на рожден ден на нейна позната, навършваща 30. Само вродената ми деликатност и доброто домашно възпитание, ме възпряха, тогава, да възкликна - аз на купони със старци не ходя. Представях си едни трапези, около които се насядали побелели и прегърбени от времето и бремето старчоци, оставили бастуните си да дремят във фоайето.Естествено, до всеки прибор имаше, в представата ми, и чинийка за ченето.Бяха сервирани сокчета със сламки и храната беше във вид на разноцветни каши.
С тази си нагласа и с чувството за изпълнен приятелски дълг, придружено с респект към собствената си жертвоготовност, се занесох на купона. Той бе нещото, което разби невинните ми младежки представи за старостта и нейната материализация. На пух и прах ги направи, срина ги, барабар с непоклатимата ми дотогавашна увереност, че 30-годишните, освен за изхвърляне, за друго не стават.
Толкова бях шашардисана от откритието си, че няколко дни не можех да се съвзема. След като се съвзех, екзалтирано разказвах на приятелите си-връстници как, видите ли, старостта не била чак толкова скучна и не била съвсем старост.
Това е - когато навлизаш в живота представите ти са все още детски, незрели, непроходили и наивно стерилни.Точно като бебето, каето вижда кола и казва-бу бу. От камбанарията на 15-16-18 годишните, светът изглежда широк, безбрежен и изцяло в краката им. После , с порастването, разбираме ,че в живота се налага да слизаме, да се качваме, и пак да слизаме- и не само от камбанарии, често слизаме просто от столчето, на което сме се покачили с надеждата да видим хоризонта. От време на време спираме, оглеждаме се и продължаваме. Годините се завъртат около нас и тогава разбираме, че младостта не е състояние на простата математика. Младостта не е цифра, не е и дефиниция.Тя е нещо, което зависи само и единствено от теб. Ти си този, който решаваш - как ще я употребиш и дали ще я задържиш в живота си или ще побързаш да прегърбиш рамене под тежестта на битието, примирен и скучен.
Когато се оставим умората да ръководи мечтите ни, това неминуемо е знак, че сме забравили младостта си на прага, пред вратата, която сме затръшнали с трепереща от ръка. Независимо от цифровото измерение на годините зад гърба ни.
Мисля, че единственият начин да изглеждаш млад в очите на другите е да се чувстваш млад. Младостта не е порок, а старостта е благословия, защото няма друг начин да живеем дълго, освен остарявайки.
Защо написах всичко това? Защото ми става много тъжно, виждайки как интелигентни, уж, хора, дори виртуално използват понятието възраст, като обида, като характеристика, като белег на личността, който я определя и дори-заклеймява. Някъде някой написа, че не разбира как 20-30 годишни могат да общуват с 50-60 годишни. Аз пък не разбирам тази рамка. Винаги съм смятала, че човекът е това, което е. Не е пол, не е възраст, не е сексуална ориентация или вероизповедание, не е и материално и социално положение. Той е конкретна личност, която ни привлича с комплекса от качества или ни отблъсква с липсата на такива.
Което ме подсеща, че имах една позната, която казваше - избирам приятелите си по красота, не мога да си позволя да ме виждат с грозни хора...Но това е друга тема.
Бях на 18, млада, нахакана и абсолютно убедена, че светът на забавленията е само и единствено за нас, младите. Моя приятелка, на "прага на старостта" с навършените си достолепни 25 години, ме покани да отида с нея на рожден ден на нейна позната, навършваща 30. Само вродената ми деликатност и доброто домашно възпитание, ме възпряха, тогава, да възкликна - аз на купони със старци не ходя. Представях си едни трапези, около които се насядали побелели и прегърбени от времето и бремето старчоци, оставили бастуните си да дремят във фоайето.Естествено, до всеки прибор имаше, в представата ми, и чинийка за ченето.Бяха сервирани сокчета със сламки и храната беше във вид на разноцветни каши.
С тази си нагласа и с чувството за изпълнен приятелски дълг, придружено с респект към собствената си жертвоготовност, се занесох на купона. Той бе нещото, което разби невинните ми младежки представи за старостта и нейната материализация. На пух и прах ги направи, срина ги, барабар с непоклатимата ми дотогавашна увереност, че 30-годишните, освен за изхвърляне, за друго не стават.
Толкова бях шашардисана от откритието си, че няколко дни не можех да се съвзема. След като се съвзех, екзалтирано разказвах на приятелите си-връстници как, видите ли, старостта не била чак толкова скучна и не била съвсем старост.
Това е - когато навлизаш в живота представите ти са все още детски, незрели, непроходили и наивно стерилни.Точно като бебето, каето вижда кола и казва-бу бу. От камбанарията на 15-16-18 годишните, светът изглежда широк, безбрежен и изцяло в краката им. После , с порастването, разбираме ,че в живота се налага да слизаме, да се качваме, и пак да слизаме- и не само от камбанарии, често слизаме просто от столчето, на което сме се покачили с надеждата да видим хоризонта. От време на време спираме, оглеждаме се и продължаваме. Годините се завъртат около нас и тогава разбираме, че младостта не е състояние на простата математика. Младостта не е цифра, не е и дефиниция.Тя е нещо, което зависи само и единствено от теб. Ти си този, който решаваш - как ще я употребиш и дали ще я задържиш в живота си или ще побързаш да прегърбиш рамене под тежестта на битието, примирен и скучен.
Когато се оставим умората да ръководи мечтите ни, това неминуемо е знак, че сме забравили младостта си на прага, пред вратата, която сме затръшнали с трепереща от ръка. Независимо от цифровото измерение на годините зад гърба ни.
Мисля, че единственият начин да изглеждаш млад в очите на другите е да се чувстваш млад. Младостта не е порок, а старостта е благословия, защото няма друг начин да живеем дълго, освен остарявайки.
Защо написах всичко това? Защото ми става много тъжно, виждайки как интелигентни, уж, хора, дори виртуално използват понятието възраст, като обида, като характеристика, като белег на личността, който я определя и дори-заклеймява. Някъде някой написа, че не разбира как 20-30 годишни могат да общуват с 50-60 годишни. Аз пък не разбирам тази рамка. Винаги съм смятала, че човекът е това, което е. Не е пол, не е възраст, не е сексуална ориентация или вероизповедание, не е и материално и социално положение. Той е конкретна личност, която ни привлича с комплекса от качества или ни отблъсква с липсата на такива.
Което ме подсеща, че имах една позната, която казваше - избирам приятелите си по красота, не мога да си позволя да ме виждат с грозни хора...Но това е друга тема.
разкошен пост :)
и макар че за някои сигурно ще прозвучи като защита, нагледала сам се на старци по на 20 години :) Друг е въпроса когато сами зе заклеймим, например майка ми е на 66 и непрекъснато повтаря че е "стара жена", не спирам да и обяснявам че все още може да си позволи да лети, дори да започне от нулата на някои карибски остров :) приятен ден бен, усмихвам се на всички които оставаят математиката за математиците :)
цитирайи макар че за някои сигурно ще прозвучи като защита, нагледала сам се на старци по на 20 години :) Друг е въпроса когато сами зе заклеймим, например майка ми е на 66 и непрекъснато повтаря че е "стара жена", не спирам да и обяснявам че все още може да си позволи да лети, дори да започне от нулата на някои карибски остров :) приятен ден бен, усмихвам се на всички които оставаят математиката за математиците :)
2.
marcusjunius -
Мисля, че възрастта на тялото е нещо ...
10.02.2010 11:08
10.02.2010 11:08
Мисля, че възрастта на тялото е нещо като подсказване на посока за душата, ако разбираш от доброжелателно подсказване. Иначе си остава само кофти процес.
А обиждането на възраст показва пълна откъснатост от света и затвореност в собственото его.
цитирайА обиждането на възраст показва пълна откъснатост от света и затвореност в собственото его.
Младостта ще си отиде само ако ние и позволим.Колко често виждаме в очите на 15-18 годишни истинската старост, разруха и грохналост, а в очите на 70-80 годишна двойка, държаща се за ръце младоста на двасетте, и радостта от живота?Когато бях на 18 и аз мислех, че сестра ми, която е с две години по-голяма от мен е вече стара.Сега съм на 35 почти и смятам, че съм в най-прекрасните си години.И ще бъда вечно млада защото духа ми е такъв.
цитирайНали мога да се самоцитирам:
" Момичето го слушаше и се усмихваше. Преди няколко години се бяха сближили, защото и двамата обичаха морето и планините. Бяха се запознали там горе, при снежните скали, които тя трябваше да изкачи за първи път. А Мъжа беше решил това да му е последния. Но благодарение на Момичето отложи това свое решение за по-далечни дни. А след тази случайна среща и двамата вече вярваха, че истинското приятелство не се интересува от различията във възрастта. Мъжа беше разказал на Момичето за своята първа голяма любов. И тя му беше благодарна за това, че е запазил и споделил с нея това свое чувство от преди толкова много години. " -от разказа " Песента на старата латерна."
цитирай" Момичето го слушаше и се усмихваше. Преди няколко години се бяха сближили, защото и двамата обичаха морето и планините. Бяха се запознали там горе, при снежните скали, които тя трябваше да изкачи за първи път. А Мъжа беше решил това да му е последния. Но благодарение на Момичето отложи това свое решение за по-далечни дни. А след тази случайна среща и двамата вече вярваха, че истинското приятелство не се интересува от различията във възрастта. Мъжа беше разказал на Момичето за своята първа голяма любов. И тя му беше благодарна за това, че е запазил и споделил с нея това свое чувство от преди толкова много години. " -от разказа " Песента на старата латерна."
Галоша си е галош, катедралата - катедрала!:)
цитирайвсичко е въпрос на себеусещане, така мисля
Поздрави!
цитирайПоздрави!
подсазване-да, но не и натякване
цитираймда, само ако позволим духът да остарее. а ти млада
цитирай"истинското приятелство не се интересува от различията във възрастта"-чудесно си го казал!
цитирайабсолютно точно
цитирайbenra, баба, на която съм кръстена почина на 88.На нея живота и поднесе най-стряшното за един родител- да погребе детето си.И пак запази страхотен дух и хъс за живот след смъртта на майка ми.Когато ни е най-тежко трябва да се смеем защото само усмивката истински ни стопля и подмладява :)
цитирайТеорията си подкрепила с пример от твоя живот.
Много вярно е написаното тук от теб, поздрави.
цитирайМного вярно е написаното тук от теб, поздрави.
Само преди час написах това при Панацея:
"За истинското приятелство
възрастта не е от значение. Аз също общувам с много млади хора и в реалния живот, и във виртуалното пространство. Винаги има какво да научим едни от други. А и по-важно е какъв е духът на човека, какви са разбиранията му за живота. Така че вместо да се делим на стари и млади, нека да бъдем заедно в усилията си да направим този свят по-добър."
цитирай"За истинското приятелство
възрастта не е от значение. Аз също общувам с много млади хора и в реалния живот, и във виртуалното пространство. Винаги има какво да научим едни от други. А и по-важно е какъв е духът на човека, какви са разбиранията му за живота. Така че вместо да се делим на стари и млади, нека да бъдем заедно в усилията си да направим този свят по-добър."
Възрастта не е цифра! Наистина на 20, 30 годишните ми се струваха старци, да! Но сега, на 37, се чувствам толкова прекрасно, че не сменям тези си години дори за 20-те:))
Колкото до приятелството...Когато бях на 18, ходех с майка ми по техните купони. Хора на по 34-35 години така ни слагаха в джоба си и такива купони вихреха, че аз обожавах да се забавлявам с тях (всъщност идентично на това, което разказваш).
цитирайКолкото до приятелството...Когато бях на 18, ходех с майка ми по техните купони. Хора на по 34-35 години така ни слагаха в джоба си и такива купони вихреха, че аз обожавах да се забавлявам с тях (всъщност идентично на това, което разказваш).
не бих казал,че е... Но ти, къде намери себе си във този постинг, Бенра? http://www.youtube.com/watch?v=XOkT5G6Fedg Ех и ти... Добри утра!!!
цитирайНе е порок, но някои се опитват да го превърнат в такъв... :)
цитирайИ все пак... Нито ти, нито аз ходим на такива срещи ;)
Извода да си направи всеки сам!
цитирайИзвода да си направи всеки сам!
Поздравления за постинга!! Сестра ми ми разказа, че в щатите в някакъв град направили следния експеримент - взимат един бус пълен с чернокожи деца от гетото, на възраст от около 10г и ги закарват в близкия затвор, само за един ден..... Повярвай ми, повечето от тях никога не биха направили престъпление след това..
Краско, ти като се срамуваш от външния си вид или като не можеш да общуваш с по-младите, проблема си е твой. Не ни натрапвай тази псевдофилософия.
цитирайКраско, ти като се срамуваш от външния си вид или като не можеш да общуваш с по-младите, проблема си е твой. Не ни натрапвай тази псевдофилософия.
Е, що така, Бени? Аз пък съм на мнение, че наистина възрастта има значение! Глупаво е мъж на 50 да има поведение на пубер, това поне не ме кефи! Виж, ако е за бански на лалета - няма проблем!
:)))))))))
Искам да кажа - пороците на младостта не отиват на зрелите хора (както може би и обратното!)
:)
цитирай:)))))))))
Искам да кажа - пороците на младостта не отиват на зрелите хора (както може би и обратното!)
:)
Винаги съм била с майка ми на купони, като почнах работа също се включвах в купоните на по-възрастните си колеги, незабравими бяха, младежките ни купони също си бяха върхът, както обичам аз да казвам "за купона няма възраст", друго ми е мнението обаче за връзките с голяма възрастова граница. Старост наричам възрастта в която си неспособен да се обслужваш сам, тогава сякаш наистина си ненужен и тежест за околните, никоя друга възраст не може да се нарече старост...
цитирайдид,
не за това иде реч, не за поведение, а за определяне на човека. Човекът е такъв, какъвто е.Ако е инфантилен, просто е инфантилен и на 20 и на 50 ще ми стои неуместен.
Не казвам-еди кой си е тъп,защото е на 18.Знаеш, понякога децата ни затапват с мъдростта си.
или -еди кой си е грозен, защото е на 50.
А с това, което казваш ти съм напълно съгласна.
цитирайне за това иде реч, не за поведение, а за определяне на човека. Човекът е такъв, какъвто е.Ако е инфантилен, просто е инфантилен и на 20 и на 50 ще ми стои неуместен.
Не казвам-еди кой си е тъп,защото е на 18.Знаеш, понякога децата ни затапват с мъдростта си.
или -еди кой си е грозен, защото е на 50.
А с това, което казваш ти съм напълно съгласна.
да-старост е възрастта, в което вече не можеш,
съгласна съм.
цитирайсъгласна съм.
е мисля,че единственото съображение за неходене по подобни срещи е някакви притеснения от възраст или външен вид. Всъщност-нелепо е да се заклеймява по този начин. Човек може да има хиляди причини да не иска да разваля изградените си представи.Защото, когато хората станат реални общуването е различно. Да, може би по-добро, но се появяват условностите, характерни за реалния контакт.
цитирайняма нищо лошо в тези срещи.Всъщност-защо не.Ако ми се ходи бих отишла
цитирайами това беше и поводът
цитирайнякъде там-между редовете
И-благодаря!
цитирайИ-благодаря!
да, това е основното-да се чувстваш в хармония със себе си.
цитирайестествено,че не е от значение, макар че за близко приятелство понякога разликите във възрастта означават различни поколения, т.е.-различен мироглед.Но,когато сме отворени просто научаваме нови неща
цитирайпхаха...егати хората бих казала! дето не можели да излизат с 50 годишни... аз да не обяснявам кво съм правила с малко по-малко от 50 годишни. :) възрастта няма значение,външния вид няма значение(не го казвам в смисъл,че не трябва да се подбира)...има значение това дали искаш да общуваш и как с човека срещу теб.
цитирайсега остава да те питаме какво си правила:-)))))))))))))))
естествено важното е дали ти допада човекът или не.
щото има хора и хора.
цитирайестествено важното е дали ти допада човекът или не.
щото има хора и хора.
Напълно си права! Старостта ням нищо общо нито с цифрите на ЕГН-то, нито дори с броя на бръчките! Човек е стар само когато се чувства така! По повод на един друг постинг разказах за моята баба, за жената, която отказва да остарее!И колкото и смешно да звучи, аз се чувствам добре с нея, защото забравям, че е над 70! Защото тя отказава да се примири с възрастта си, да каже, край, вече съм стара! От днес нататък ще живее само заради котката и заради сапунките! А и погледни колко още такива невероятни жени има! Погледни София Лорен, погледини Тина Търнар! Нима ти се вързват с образа на скучаещата баба? Хм... на мен определено не ми се вързват с този образ! Обаче, ще кажеш те са богати и известни, хубаво, но баба ми не е! Всичко е въпрос до дух! Остаряваш едва когато сам се почувстваш стар! Не и преди това!
цитирайда, всичко е въпрос на дух!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора