Постинг
09.02.2010 14:15 -
Врагът от другата страна
Днес е световният ден за безопасен интернет. Всъщност винаги съм се замисляла що за дни са това - световен ден против тютюнопушенето, световен ден против СПИН, световен ден за борба с...Означава ли това, че този ден е един едничък в ден, в който трябва да се вълнуваме от проблема, върху който се акцентира. Честно казано-така зададени тези световни дни са ме озадачавали, повече или по-малко.
Интернет.Интернет в съвремието ни е не просто част от живота, той за много от нас е начин на живот, паралелен живот. Тук прекарваме голяма част от свободното си време, търсейки информация, поле за изява или просто общувайки. Чрез интернет общуването в забързания и натоварен делник се оказва лесно и достъпно. Само че кой седи от другата страна. Кой е поредният псевдоним? Кой и защо?
Всъщност дали децата ни, сядайки пред монитора и получавайки поредната покана в Скайп се запитват - кой е това и защо ни търси? Вероятно по-голямата част от децата,водени от естествено детско любопитство, просто кликват на ОК и допускат във виртуалния си живот непознатия.
Не разговаряй с непознати!!! - Едва ли има родител, който да не е произнасял тази фраза, обяснявайки за последиците от едно такова общуване в реалното.
Аз лично винаги съм добавяла и следното - обикновено тези, които искат за злоупотребят с теб изглеждат най-невинно доброжелателни.
Дали вменявайки тази мнителност, дали насаждайки този страх у децата си, ние ги предпазваме? Дали, сядайки пред компютъра, те си спомнят за нашите думи, които между другото самите ние рядко спазваме виртуално. Дали казват НЕ?
Скоро си говорихме с една приятелка за Фейсбук и капана за деца. За тази отвореност, за откритостта, за личните данни, за снимките.За това как е като рай за педофилите, пред чиито очи са хиляди снимки на хиляди невинни деца-качени от самите тях или от техните родители. Т.е.-от нас, защото и аз го правя-споделям гордостта си с приятели. Но дали само с приятели?
Много въпроси и много страхове. А няма универсален начин за справяне с проблема...освен може би мнителността.
Защо наричам " мнителност" разумната дистанция? Ами, защото едва ли има формула, по която да охарактеризираш набързо човека от другата страна на монитора. Да разбереш намеренията му, същността му. Защото, жадни за едно човешко обменяне на мисли, ние често вменяваме на хората отсреща собствените си очаквания или притеснения.
Интернет.Интернет в съвремието ни е не просто част от живота, той за много от нас е начин на живот, паралелен живот. Тук прекарваме голяма част от свободното си време, търсейки информация, поле за изява или просто общувайки. Чрез интернет общуването в забързания и натоварен делник се оказва лесно и достъпно. Само че кой седи от другата страна. Кой е поредният псевдоним? Кой и защо?
Всъщност дали децата ни, сядайки пред монитора и получавайки поредната покана в Скайп се запитват - кой е това и защо ни търси? Вероятно по-голямата част от децата,водени от естествено детско любопитство, просто кликват на ОК и допускат във виртуалния си живот непознатия.
Не разговаряй с непознати!!! - Едва ли има родител, който да не е произнасял тази фраза, обяснявайки за последиците от едно такова общуване в реалното.
Аз лично винаги съм добавяла и следното - обикновено тези, които искат за злоупотребят с теб изглеждат най-невинно доброжелателни.
Дали вменявайки тази мнителност, дали насаждайки този страх у децата си, ние ги предпазваме? Дали, сядайки пред компютъра, те си спомнят за нашите думи, които между другото самите ние рядко спазваме виртуално. Дали казват НЕ?
Скоро си говорихме с една приятелка за Фейсбук и капана за деца. За тази отвореност, за откритостта, за личните данни, за снимките.За това как е като рай за педофилите, пред чиито очи са хиляди снимки на хиляди невинни деца-качени от самите тях или от техните родители. Т.е.-от нас, защото и аз го правя-споделям гордостта си с приятели. Но дали само с приятели?
Много въпроси и много страхове. А няма универсален начин за справяне с проблема...освен може би мнителността.
Защо наричам " мнителност" разумната дистанция? Ами, защото едва ли има формула, по която да охарактеризираш набързо човека от другата страна на монитора. Да разбереш намеренията му, същността му. Защото, жадни за едно човешко обменяне на мисли, ние често вменяваме на хората отсреща собствените си очаквания или притеснения.
заради специалния ден, въпреки че не подозирах за неговото съществуване :)))))
цитирай
2.
kapricia -
...
09.02.2010 14:26
09.02.2010 14:26
Проблемът е, че няма ясно дефинирани граници, отвъд които не би трябвало да допускаш непознатите - реални или виртуални. И докато в реалния живот е някак си по-лесно, защото виждаш човека пред себе си, то в интернет е почти "на сляпо" всичко. Виждаш уж снимка, но фактът, че ти си сложил твоя истинска снимка, не значи, че и този отсреща го е направил.
А може би аз съм прекалено подозрителна по дефиниция. Точно затова трудно допускам хора от виртуалния ми живот да надникват и в реалния чрез снимки, лични данни и прочие неща.
Що се отнася до скайпа, имам си правило. Никакви разговори с хора извън списъка ми с приятели! А в списъка влизат само такива, на които съм решила, че мога да гласувам доверие. Не си падам по запознанства от типа на "хайде да си полафим с непознато приятелче".
Но не помня някога родителите ми да са ме учили как да се държа с непознати - всички правила, които следвам в това отношение, са писани на базата на опит. Личен или на хора, които познавам. Мисля си, че родителите трябва само да дадат основна насока. Ако започнеш твърде настойчиво да набиваш правилата в главата на детето, то задължително ще ги наруши.
цитирайА може би аз съм прекалено подозрителна по дефиниция. Точно затова трудно допускам хора от виртуалния ми живот да надникват и в реалния чрез снимки, лични данни и прочие неща.
Що се отнася до скайпа, имам си правило. Никакви разговори с хора извън списъка ми с приятели! А в списъка влизат само такива, на които съм решила, че мога да гласувам доверие. Не си падам по запознанства от типа на "хайде да си полафим с непознато приятелче".
Но не помня някога родителите ми да са ме учили как да се държа с непознати - всички правила, които следвам в това отношение, са писани на базата на опит. Личен или на хора, които познавам. Мисля си, че родителите трябва само да дадат основна насока. Ако започнеш твърде настойчиво да набиваш правилата в главата на детето, то задължително ще ги наруши.
отивам да видя
цитирайпочвам отзад напред.
Децата задължително нарушават правилата.Но все пак,важното е,че там някъде, светва една червена лампичка и веоятно дълбоко в себе си крещи едно-ако.
Всички сме били деца, които са нарушавали правилата.
Да, няма ясни граници, няма рамка.Критериите са строго лични и може би на моменти-чисто емоционални.Като че ли в нета , уж бидейки по-скрити или може би именно заради това, сме склонни да се разкриваме.
цитирайДецата задължително нарушават правилата.Но все пак,важното е,че там някъде, светва една червена лампичка и веоятно дълбоко в себе си крещи едно-ако.
Всички сме били деца, които са нарушавали правилата.
Да, няма ясни граници, няма рамка.Критериите са строго лични и може би на моменти-чисто емоционални.Като че ли в нета , уж бидейки по-скрити или може би именно заради това, сме склонни да се разкриваме.
5.
kapricia -
Права си.
09.02.2010 14:40
09.02.2010 14:40
Анонимността дава кураж на хлапетата. И не само на тях, ако съдим по някои хора, които наминават през блоговете. :о))) Съгласна съм и с това, че родителите са длъжни да подготвят децата си за това, на което евентуално биха могли да попаднат в интернет. Но е доста по-трудно, отколкото да ги подготвиш за реалността. Поне така ми се струва.
цитирайза реалността като че ли нещата се учат в крачка
В интернет обаче положението е по-различно.Защото дори ние, възрастните, не минаги може да сме сигурни в това, което сме сигурни,(е сме сигурни
цитирайВ интернет обаче положението е по-различно.Защото дори ние, възрастните, не минаги може да сме сигурни в това, което сме сигурни,(е сме сигурни
А децата са толкова любопитни! Трябва да си говорим с тях, без да ги плашим. Мисля, че призив към предпазливост никога не е излишен!
Честно казано, самата аз не съм готова за това!:(
цитирайЧестно казано, самата аз не съм готова за това!:(
Точно така!
:)
цитирай:)
то въпросът е май,че ние възпастните правим грешки.Т.е. да говорим да бъдат предпазливи?Да забраняваме?
цитирайдали въобще някой знае как точно...?
цитирайно ти си концентрирала в постинга си най-важното.
За това са хубави блогерските срещи, донякъде директния ни контакт играе положителна роля в обезоръжаването на "врага"
цитирайЗа това са хубави блогерските срещи, донякъде директния ни контакт играе положителна роля в обезоръжаването на "врага"
да,може би директният контакт играе в положителна насока. Но тук иде реч за групов контакт на хора, които дълго са се опознавали посредством думи.
А в нета има много други заплахи, особено за децата, в които директният контакт не е никак препоръчителен
цитирайА в нета има много други заплахи, особено за децата, в които директният контакт не е никак препоръчителен
Постингът ти е чудесен!За съжаление и аз съм се замисляла много пъти,дали някой изврътен тип не гледа снимките на децата ми(сигурно се е случвало)..Говоря с тях и обяснявам за опасностите,но заейки,че забранения плод е най-сладък,не им налагам забрани за сайтове.Следя ,до колкото мога къде влизат и се надявам,че се опитвам да печеля доверието им всеки ден.
цитирайважно е да се говори...все нещо остава
цитирайТрябва внимателно.
цитирайПравилата в нета са като правилата в живота. Лошото е, че има немалко родители, които не се интересуват какво правят децата им в реалността, камо ли в нета.... и после - въх, какво стана...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора