„На страха очите са големи”

 

 

 

Бих искала като начало да започна с дефиниране на понятието страх.Дефиницията такава каквато е според моето разбиране .Страхът е фрагмент от емоционалността на всяко едно същество.Инстинктивно и често импулсивно от реагиране на потенциална опасност.Страхът може да бъде провокиран от външен фактор,а понякога той е вследствие на причина вътре в нас.За да анализираме същността му  трябва да се акцентираме най вече върху причините които го отключват и индивидуалното поведение на човек ,който е под въздействието на тази емоция.

Един от най блестящите американски президенти Франклин   Делано Рузвелт е казал:”Единственото нещо ,от което трябва да се страхуваме е самият страх”.

Сентенция,която дава отговор на много въпроси.Пътят на страха е път изпълнен със много задължения.Задължения ,които човек не осъзнава ,че са наложени единствено и само от него.В светът в който живеем страхът се е превърнал в социален феномен.За съжаление много хора изживяват живота си вървейки по този път , пътя на не осъзнаването.Да вземем пример със една жена която живее под непрекъснато малтретиране  от страна на своят съпруг.Ежедневно върху нея се изсипват реплики от сорта на:”Ти за нищо не ставаш”;”Ако аз не се грижа за теб никога няма да се справиш”и т.н….Във времето започваш да вярваш на това което ти казват и започваш неистово да се страхуваш.Първоначално е физическият страх от поредният побой…,а след това идва нещо по страшно,започваш да се страхуваш от себе си от самият живот.Тази тревожна емоция  в каквато и форма да се роди в нас ни парализира и ни превръща в емоционални инвалиди.Тя е като отрова,на малки дози,дори придобиваме имунитет и съществуваме до един момент когато всичко свършва.Свръх доза…Край…Просто губим себе си някъде в света на страха в неговите бездънни необятни и големи очи.Когато сме затворени в този свят се превръщаме в комплекс от негативни чувства,а в следствие на тези чувства поведението ни спрямо околните също става негативно.Парадоксът всъщност е ,че страдаме и в същото време  и другите хора покрай нас също страдат.Под въздействието на нашето поведение в тях също се заражда страх.Правейки обзор на написаното дотук се оказва че страхът е като заразна болест,която за радост се лекува.Лекуването става със нашето собствено съгласие и желание.Човек трябва да осъзнае страхът и да го възприеме като сериозен проблем.Да апелира към самият себе си за помощ.Мълчаливият протест не би ни отвел доникъде.Трябва устремено да се изправим срещу прилива,защото ще останем на дъното.

Не е ли ирония ,че  човек се ражда със надежда ражда се без страх.А после животът го научава на страха.Родителите му дори му предават цялата емоционална отрова,която носят вътре в себе си.Един скандал в който присъстват реплики като:”Погледни баща си какво прави,той не се интересува от нас”или съпруг към съпругата си:”Ти си виновна ,той да постъпва така,разглезваш го”и т.н.Ето такива думи отключват вината и страхът в едно малко дете.И във времето го унищожават.Не е ли страшно, че  сме палачи на самите себе си и на собствените си деца?Не бива да живеем под егидата на страха,удобно наричайки го с други  имена като принципи,като задължения и много други самоизмами.Силата да преодоляваме всичко принадлежи само и единствено на нас.Раждаме се със таланта да изиграем главната роля в нашият филм.Ролята да бъдем „господар”на себе си.Отправям страстен апел към всички:”Изиграйте своята главна роля и вземете своят оскар”

 

 

 

 

 

Катерина Петкова

много добър постинг, като за начало.
нека и следващите да са толкова интересни, ще ги чета с удоволствие...

Благодаря от сърце....

ама това е страхотен постинг! Любимата ми тема за сстраха.
Аз също смятам, че страхът на хората е най-голямата им пречка и е причина за върволицата от нудачи в живота им. Обещавам ти друг път да ти напиша още по темата.
Сега ти казвам - Добре дошла и дерзай!

Благодаря ,очаквам с нетърпение да пишеш по тази тема.