Постинг
22.07.2009 13:06 -
"Дай да си верваме" или - как се практикува доверие
Както е рекнал шопа - "Дай да си верваме оти ако си не верваме, че се следиме, а следиме ли се, нема начин да се не хванеме".
Народната мъдрост е казала много по повод доверието. Упорито твърди, че доверие се печели с много труд и се губи много лесно. Или - иди доказвай,че после нямаш сестра.
Къде е той/тя сега?
Защо като се прибра не ме гледаше в очите?
Закъснява!!!Защо???
Има привлекателен колега/колежка...Дали...?
Ухае различно?!
Дали не ме лъже, че ????
Това са въпроси, които няма начин да не си е задавал някой от нас поне веднъж. Въпроси, които разяждат мислите ни, раздират чувствата ни. Карат ни да излизаме от себе си и да ставаме различни - душещи, търсещи, изпитващи, нервни. Съвременния свят, изобилстващ от начини за комуникация и получаване на информация съответно развихря фантазията ни. Проверяваме мобилния, ровим се в електронната поща, в скайпа, в органайзера на половинката, но съмнението, загнездило се веднъж в душата ни продължава да дълбае ли, дълбае, да разчита нови илюзорни сигнали, да фантазира случвания и да се самоизяжда, разрушавайки безвъзвратно нещото, което е задължително, за да бъде връзката между двама души хармонична, а именно-доверието.
Имам една приятелка, която е категорична по този въпрос - Доверие на мъж???Мила, никога, ама никога, един мъж трябва да се контролира непрекъснато! - така твърди тя и ,вярвайте ми, делата й го доказват.
Какъв е резултатът от това - никога, в нито един момент тя не е спокойна и отпусната. Респективно мъжът до нея, чувствайки се нон стоп на прицел, живее с нейното напрежение.
Винаги съм мислела, че щом твърдиш, че обичаш един мъж/жена/приятел то автоматично му се доверяваш. Защо ли? Ами ще отговоря с въпрос - защо би обикнал човек, на когото не се доверяваш? Би ли могъл да наречеш приятел човек, в когото се съмняваш? Аз лично -не. Според мен доверието е неразривно свързано с любовта във всичките й измерения. Казвайки на един човек - обичам те ти автоматично му гласуваш доверие и съответно му обещаваш честност в отношенията си към него. Другото е лицемерие, неистина, фалш. И моментът, в който подозрението се промъкне помежду ви, то ясно и явно сигнализира, че нещата не са в ред, че някоя важна брънка се е скъсала.
Доверието е сила и слабост. Сила, защото означава сигурност и приятелско рамо. Слабост, защото дарявайки доверие, ти вече ставаш уязвим и раним.
В живота си ние гласуваме доверие непрекъснато - на хората, с които живеем, на хората, с които работим, на хората, с които общуваме макар и мимолетно, на лекарите си, на тези, които избираме да ни управляват. Излиза,че всичките ни взаимоотношения предимно се крепят на доверието и загубим ли го, унищожим ли го, нашият микросвят претърпява своеобразен крах.
Интересно ми е-вие на кого имате доверие?
Народната мъдрост е казала много по повод доверието. Упорито твърди, че доверие се печели с много труд и се губи много лесно. Или - иди доказвай,че после нямаш сестра.
Къде е той/тя сега?
Защо като се прибра не ме гледаше в очите?
Закъснява!!!Защо???
Има привлекателен колега/колежка...Дали...?
Ухае различно?!
Дали не ме лъже, че ????
Това са въпроси, които няма начин да не си е задавал някой от нас поне веднъж. Въпроси, които разяждат мислите ни, раздират чувствата ни. Карат ни да излизаме от себе си и да ставаме различни - душещи, търсещи, изпитващи, нервни. Съвременния свят, изобилстващ от начини за комуникация и получаване на информация съответно развихря фантазията ни. Проверяваме мобилния, ровим се в електронната поща, в скайпа, в органайзера на половинката, но съмнението, загнездило се веднъж в душата ни продължава да дълбае ли, дълбае, да разчита нови илюзорни сигнали, да фантазира случвания и да се самоизяжда, разрушавайки безвъзвратно нещото, което е задължително, за да бъде връзката между двама души хармонична, а именно-доверието.
Имам една приятелка, която е категорична по този въпрос - Доверие на мъж???Мила, никога, ама никога, един мъж трябва да се контролира непрекъснато! - така твърди тя и ,вярвайте ми, делата й го доказват.
Какъв е резултатът от това - никога, в нито един момент тя не е спокойна и отпусната. Респективно мъжът до нея, чувствайки се нон стоп на прицел, живее с нейното напрежение.
Винаги съм мислела, че щом твърдиш, че обичаш един мъж/жена/приятел то автоматично му се доверяваш. Защо ли? Ами ще отговоря с въпрос - защо би обикнал човек, на когото не се доверяваш? Би ли могъл да наречеш приятел човек, в когото се съмняваш? Аз лично -не. Според мен доверието е неразривно свързано с любовта във всичките й измерения. Казвайки на един човек - обичам те ти автоматично му гласуваш доверие и съответно му обещаваш честност в отношенията си към него. Другото е лицемерие, неистина, фалш. И моментът, в който подозрението се промъкне помежду ви, то ясно и явно сигнализира, че нещата не са в ред, че някоя важна брънка се е скъсала.
Доверието е сила и слабост. Сила, защото означава сигурност и приятелско рамо. Слабост, защото дарявайки доверие, ти вече ставаш уязвим и раним.
В живота си ние гласуваме доверие непрекъснато - на хората, с които живеем, на хората, с които работим, на хората, с които общуваме макар и мимолетно, на лекарите си, на тези, които избираме да ни управляват. Излиза,че всичките ни взаимоотношения предимно се крепят на доверието и загубим ли го, унищожим ли го, нашият микросвят претърпява своеобразен крах.
Интересно ми е-вие на кого имате доверие?
на себе си :)
на децата си, на две три приятелки и на един мъж , но най вече на себе си - и без да ровя в телефони и органайзери
цитирайна децата си, на две три приятелки и на един мъж , но най вече на себе си - и без да ровя в телефони и органайзери
2.
анонимен -
az si imam doverie na moqta polov...
22.07.2009 13:09
22.07.2009 13:09
az si imam doverie na moqta polovinka...nikoga ne go sledq...., ne mu rovq iz ve6tite , telefonite... za6to mi e da go pravq..kakvo 6te postigna s tova...nali vseki si ima pravo na li4na svoboda
цитирай
3.
kapricia -
:о)
22.07.2009 13:10
22.07.2009 13:10
Аз съм за сляпото доверие. Другия вариант е хабене на нерви и не води към нищо добро. Съдя по себе си. Докато не ме дебнат, няма проблем, дори не се замислям да върша глупости. В момента обаче, в който усетя твърде строг контрол, започвам автоматично да търся как да си го върна.
Между другото, в продължение на вчерашния ни "разговор" по темата, ще кажа, че точно затова още не съм "хукнала по чуждо" - защото моето мило не ме ревнува и ми има доверие. Поне в рамките на нормалното, разбира се.
цитирайМежду другото, в продължение на вчерашния ни "разговор" по темата, ще кажа, че точно затова още не съм "хукнала по чуждо" - защото моето мило не ме ревнува и ми има доверие. Поне в рамките на нормалното, разбира се.
аз понякога на себе си нямам...честно.
Преди години раздавах доверие с пълни шепи, смятах, че е нормално, част от нормалността на взаимоотношенията.Сега вече знам, че лицемерието е част от нормалността. Но на половинката си имам доверие.Нали сама съм го избирала
цитирайПреди години раздавах доверие с пълни шепи, смятах, че е нормално, част от нормалността на взаимоотношенията.Сега вече знам, че лицемерието е част от нормалността. Но на половинката си имам доверие.Нали сама съм го избирала
Доверие на малцина.... Не,че се отнасям с всички непознати или не толкова близки с мнителност и подозрителност, но винаги си имам едно наум.... Важни неща си пазя в тайна..само за мен. Защото едно нещо, споделено дори с 1 човек, никога не знаеш кой още ще го чуе :)
цитирайтака е-всеки има право на своята неприкосновена свобода, на кътчето-АЗ.
цитирайименно вчерашния ни разговор е повод да напиша това. Ето-доверието задължава.Т.е. то не е само даване, то е и получаване. Оценяването на гласуваното ни доверие е нещото, което често ни спира, което ни задължава.
цитирайаз съм на мнение, че споделена, макар и с един човек, тайна, вече престава да бъде такава. Или споделяш, без да изискваш, разчитайки на гласувано доверие или го задържаш само и единствено за себе си-ако това е желанието ти.
цитирайточно така.. ако искаш нещо да е тайна, то си го пазиш за себе си.. Доверие мога да имам само на майка ми и съм сигурна,че каквото кажа.. ще си остане там.... С приятели също споделям, но други неща... :)
цитирайнапълно те подкрепям!аз лично на никого нямам доверие на 100%...но приемам нещата такива каквито са!не следя....не разпитвам....уважавам личното пространство на човека до мен!..колкото по-малко знам за личнияживот на човека до мен толкова по-добре....иначе остават прекалино много въпроси с неясен отговор...а от това боли)
цитирайможе би това е параметърът, по който се определят истинските приятели.
Аз имам една приятелка, на която казвайки нещо, все едно го казвам на себе си. Т.е. доверието ми към нея е безпрекословно и доказано през годините.
цитирайАз имам една приятелка, на която казвайки нещо, все едно го казвам на себе си. Т.е. доверието ми към нея е безпрекословно и доказано през годините.
точно така. Аз съм на принципа на огледалото.Отнасям се с човека до себе си така, както бих искала той да се отнася с мен. Доверявам му се, отчитайки факта,че и той е човек и има право на своято лично пространство и своите лични малки тайни.
цитирай
13.
kapricia -
Именно!
22.07.2009 13:29
22.07.2009 13:29
Не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб! Затова и се старая да оправдавам чуждото доверие - защото очаквам същото в замяна. Та по повод вчерашната тема (беше конкретно за изневярата), затова и съм си наложила граници. Едно е да фантазираш, друго е да го направиш. Признавам си, не бих го направила. Някои казват: "Ама той нали няма да знае?!" По-важното е, че аз ще знам. И по-лошото. Ако аз знам, че не съм оправдала гласуваното ми доверие, как да очаквам, че другите ще оправдаят моето?
цитирайБени,аз споделям доста, но не всичко... Просто съм такъв човек.. :) точно като принципа на огледалото,за който говориш :)
цитирай"доверието е неразривно свързано с любовта във всичките й измерения. "
Вечните съмнения разяждат като злобата и завистта.
цитирайВечните съмнения разяждат като злобата и завистта.
и аз..нищо, че ги приказвам други и давам разни съвети-едно е на думи, друго е на дела
цитирайна Сссскъпия Ссссъпруг (днеска съм шипяща съгласна), на мама и на децата си. На приятели - малко са, щото подбирам внимателно.
цитирайчомек трябва да постъпва така, както го чувства отвътре, разбира се:-)))
цитирайвечните съмнения унищожават и душата, и отношенията...всичко
цитирайте най-близките затова са ни най-близки, защото им имаме доверие, нали
А ти днес си в змийска премяна, а:-))
цитирайА ти днес си в змийска премяна, а:-))
benra написа:
те най-близките затова са ни най-близки, защото им имаме доверие, нали
А ти днес си в змийска премяна, а:-))
А ти днес си в змийска премяна, а:-))
Искаш да кажеш - показвам истинската си същност. Ми да, винаги съм казвала че ако ще си прехапя езика - ще се натровя:-))
minavam написа:
Искаш да кажеш - показвам истинската си същност. Ми да, винаги съм казвала че ако ще си прехапя езика - ще се натровя:-))
Искаш да кажеш - показвам истинската си същност. Ми да, винаги съм казвала че ако ще си прехапя езика - ще се натровя:-))
А не, не си съвсем такава, имай ми доверие :-)))
Което ме навежда на друга мисъл-как доверяваме разни неща във виртуалното на хора, които практически не познаваме...познаваме само думите им. Това дали е акт на доверие?
На всички, които го поискат. Но това става само веднъж. После или го получават отново, или самите те са отрязали пътя, по който то се получава.
цитирайпълно и безрезервно доверие....даже на себе си не вярвам толкова, колкото на него :))))
цитирайИнстинкт е. Още повече че всеки един по-дълго воден виртуален дневник като блога е в състояние да даде почти пълен психопрофил на автора му. някак си интуитивно започваш да разбираш кой е фалшив и доколко.
цитираймного трудно се извоява веднъж зажубено доверие. Аз си признавам,че трудно го давам втори път..обикновено винаги остава едно наум
цитирайтака и трябва да бъде, така усещам и аз нещата меоду партньорите
цитирайminavam написа:
Инстинкт е. Още повече че всеки един по-дълго воден виртуален дневник като блога е в състояние да даде почти пълен психопрофил на автора му. някак си интуитивно започваш да разбираш кой е фалшив и доколко.
думите, които ни описват..думите, които ни разкриват. Много е интересно това. Уж си скрит, а всъщност си на показ целия.Дет се вика-царят е гол
29.
анонимен -
У Йордан Радичков има
22.07.2009 16:10
22.07.2009 16:10
категорично становище по въпроса: "Оно требе да се връзва!"
:)))
Макар че става дума за добиче - да не се загуби....
цитирай:)))
Макар че става дума за добиче - да не се загуби....
ко опреме до връзване значи съвсем сме я закъсали...с доверието:-)))
цитирай100% доверие нямам на никого. Не контролирам, но винаги усещам, ако се опитат да ме излъжат.
цитираймоят опит показва, че никоя лъжа не остава дълго време скрита
цитирайПонеже ми се случвало да хвана в лъжа хора, на които съм вярвала, сега винаги си имам едно на ум.
Тя става малко - "Покрай сухото, гори и суровото", но това е положението.
цитирайТя става малко - "Покрай сухото, гори и суровото", но това е положението.
Доверие- сляпо не трябва да има.
Предават най-добрите приятели, тези, на които си се доверил сляпо, в които вярваш и си сигурен.
Дано при вас, коментиращите не е така.
А колкото до ровенето из вещите- не си заслужава ако са решили да предадат, излишно е.
Непекъснатото подозрение предизвиква ответна реакция- така и така ме подозират.
Мислете позитивно и доверие в рамките на разумното.
цитирайПредават най-добрите приятели, тези, на които си се доверил сляпо, в които вярваш и си сигурен.
Дано при вас, коментиращите не е така.
А колкото до ровенето из вещите- не си заслужава ако са решили да предадат, излишно е.
Непекъснатото подозрение предизвиква ответна реакция- така и така ме подозират.
Мислете позитивно и доверие в рамките на разумното.
бил ли си лъган веднъж след това подхождаш със съмнение към всички-нормална човешка реакция
цитирайне само в женската.Предателството не е единствено женски специалитет.
Но относно позитивното мислене и рамкирането в разумност съм съгласна
цитирайНо относно позитивното мислене и рамкирането в разумност съм съгласна
37.
анонимен -
Комуто ми подсказва интуицията!
22.07.2009 16:53
22.07.2009 16:53
Нещо в последно време е мълчалива, но вярвам - от грижи!Иначе не спирам да търся - щото без вяра човек - не е човек!
цитирайне може без вяра, да...Но да се надяваме,че интуицията ни е верен приятел, защото ясно е-ние й имаме доверие.
цитирай
39.
kapricia -
Сега като се замисля,
22.07.2009 17:10
22.07.2009 17:10
винаги съм имала пълно доверие в хората, които са ми близки. Често се е случвало и да предадат доверието ми, но нито за миг не съм съжалявала, че съм го давала. Чувствам се добре, когато вярвам в тях. Вярно, болезнено е, когато те измамят, но тези случаи ги броя за ураци, които са ценни за мен. Мисля си, че ако подхождам с недоверие, ще е по-лошия вариант.
цитирайопределено подхождането с недоверие е лошо и за двете страни.Недоверието ляга помежду им и пречи на взаимоотношенията да се развият
цитирай
41.
viki11 -
Ето какво открих на челна страница, докато моите постове са дискриминирани на втора, защото критикувам блог.бг. Вие подкрепяте престъпността!
22.07.2009 18:01
22.07.2009 18:01
17:47 - antivoennoiskam putkata i anusa na rava da olija,
ne iskam afganistan i nato da zapi6a,
obi4am ebaneto,a ne voinata,
tova e naslada za du6ata
i taka sazdavat se detsata...Автор: 1eblio Категория: Тя и той
Прочетен: 10 Коментари: 0 Гласове: 1
Тагове: muzika, nauka, novini, izkustvo, izbori2009, tia i toi
Гласувай за този постинг: положително | отрицателно
цитирайne iskam afganistan i nato da zapi6a,
obi4am ebaneto,a ne voinata,
tova e naslada za du6ata
i taka sazdavat se detsata...Автор: 1eblio Категория: Тя и той
Прочетен: 10 Коментари: 0 Гласове: 1
Тагове: muzika, nauka, novini, izkustvo, izbori2009, tia i toi
Гласувай за този постинг: положително | отрицателно
сталин ли, кой го беше казал.
според мен пък на жената не може да се има доверие... защото тя се ръководи от емоциите си много повече, отколкото от разума.
на мъжа какво ще му стане, ако походи - ще походи, пък ще се върне в къщи. ама жената... ще легне с някой, току-виж се влюбила, и айдееее.... развали се семейството.
цитирайспоред мен пък на жената не може да се има доверие... защото тя се ръководи от емоциите си много повече, отколкото от разума.
на мъжа какво ще му стане, ако походи - ще походи, пък ще се върне в къщи. ама жената... ще легне с някой, току-виж се влюбила, и айдееее.... развали се семейството.
защо смяташ,че доверието е полово обусловено?
цитирайИнтересна тема... като се замисля ми се струва, че спокойно се доверявам на хората, но постепенно, иначе е невъзможно: запознаваме се с някого, говорим, опознаваме се, казваме си някои неща за самите себе си (естесвено, че не можеш още от първите десет минути, така да се каже да разкриеш всичките си тайни и мисли), срещаме се пак, постепенно си изграждаме представа за другия и ако интуицията ни подсказва, че можем да имаме доверие, тогава постепенно започваме да му имаме наистина доверие. Но – поне за мен – ако някой път ме подведат, порсто втори път няма. А що се отнася до ровенето по телефоните и дебненето, това го ненавиждам и не го правя: най-малкото би било неуважение към мен самия.
цитирайmalkiatprintzда написа:
що се отнася до ровенето по телефоните и дебненето, това го ненавиждам и не го правя: най-малкото би било неуважение към мен самия.
с което съм изключително съгласна. Това е най-вече неуважение към самия себе си
Така е, Бени, безкрайно гадно е и най-тъпото е, че доникъде не може да доведе този път освен до унищожение на всичко между двама души.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора