Колко пъти в живота ни се е случвало да излъжем и винаги сме се самоуверявали, че лъжата ни е благородна, защото моментът, човекът, ситуацията я изискват. И е ставало така щото тази лъжа да бъде по-истинска от самата истина. От друга страна - Колко пъти сме изричали истината, самите ние невярвайки в нея, и тази истина е стояла хилава като недохранено дете, недохранена от собствената ни неувереност. Едва ли има човек, който да не е размишлявал над дилемата - има ли благородна лъжа и жестока истина, и кое е по-добре - да удариш шамар, казвайки истината или да излъжеш, спестявайки куп негативни емоции и последствия. И въобще - истината и лъжата черно-бели ли са?
Ще споделя с вас нещо, което прочетох наскоро :

по Хорхе Букай


Да казваш или да не казваш истината е различно от това да лъжеш...



       Преди много години, когато бил измислен детекторът на лъжата, всички адвокати и познавачи на човешкото поведение били във възторг.
.........
    Веднъж на един адвокат му хрумнало да извърши странен опит. Преместил апарата в психиатричната клиника на града, за да го изпробва върху един болен - Дж.К.Джоунс.Господин Джоунс бил психопат и в умопомрачението си твърдял, че е Наполеон Бонапарт. И може би,защото се бил занимавал с история, познавал отрично живота на великия корсиканец и споменавал съвсем точни подробности от него в първо лице и в логически смислена последователност.
     Лекарите сложили господин Дж.К. Джоунс пред детектора на лъжата и след рутинна подготовка попитали:
           - Вие ли сте Наполеон Бонапарт?
Пациентът се замислил за миг и след това отговорил :
          - Не, откъде ви глумна? Аз съм Дж. К. Джоунс.
Всички се усмихнали, освен операторът на детектора на лъжата, който заявил,че господин Джоунс лъже.
  апаратът показвал,че когато господин Джоенс казвал истината, т.е. че е господин Джоунс, той лъжел, защото смятал че е Наполеон.

        ****
      Едно дете току що било хванато, че лъже.
Бащата, разбран и модерен човек, знае че не ТАЗИ лъжа е ВАЖНА, а моралното понятие за лъжа, така че...
    Той спира да прави това, което прави и сяда със сина си, за да му обясни простичко защо винаги, каквото и да става трябва да казва истината, независимо кой ще пострада...
Звъни телефонът.
Детето, което се мъчи да печели точки, казва :
            - Аз ще отида!
И тича да вдигне слушалката.
След малко се връща :
           - Застрахователният агент е, тате.
           - Ох! Точно сега ли? Кажи му, че ме няма