Прочетен: 3274 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2009 12:16
Написаното тук ме накара да се замисля - като жена, като съпруга, като майка, като българка.
Можем ли наистина да попитаме дали е лесно да си жена в България? Лесното национално определено ли е или полово определено? И какво значи лесно...?
Да, социално-икономическото положение на страната ни и на гражданите й е такова, че много малко жени могат да си позволят да бъдат само съпруги, майки, домакини. обикновено, за да стига семейния бюджет е необходимо и двамата да работят. Но не е ли и това, към което жената се стреми от години, се бори от години - полово равенство, равенство на права и задължения?
Май задавам повече въпроси, отколкото давам отговори. Но пък - може ли да има еднозначни отговори на тези въпроси? Не е ли всичко твърде индивидуално?
Вероятно е редно да кажа как аз виждам нещата.
Има една хубава българска поговорка - на каквото си постелеш, на такова ще легнеш.
Мисля, че е валидна и за този случай. Обикновено подреждаме живота и приоритетите си според личните си нагласи, разбирания, вярвания. Има жени, които реализират живота си чрез мъжа. Това са жените - украса. Техният живот се развива по съответната схема - бъди красива и харчи. Били празноглави...Дали?
Има жени, които са избрали да крачат редом с мъжете, та дори една крачка напред. Няма да ги нарека нито феминистки, нито кариеристки. Всичко е въпрос на избор. И крачат и стигат далеч. Били самотни. Дали?
Има жени, избрали да бъдат съпруги и майки. Те като орлици се грижат за семейното гнездо и за отглеждането на пилците. Често се опитват да съчетават работа и грижа, което им коства не малко усилия. Обикновено в ущърб на чисто личностното им развитие. Т.е. разпределили са всяка частица от времето си и живеят с един пълноценне ритъм. Тези жени били обикновени. Дали?
Естествено, по-горните категории жени са съвсем условно определени. Мисълта ми е друга - можем ли да правим обобщения? Не е ли всеки случай твърде частен, за да можем хвърляйки му едно око отстрани да му поставим диагнозата и да му надраскаме рецепта за лечение.
Да, често не е лесно да си жена, но пък - по-лесно ли е да си мъж? Не мисля. От мъжа се изисква да е умен, работлив, предприемчив, с чувство за хумор, романтичен, съобразителен, мъжествен, твърд, упорит, напредничав, щедър. А на една жена понякога й е достатъчно да е красива или руса.
Просто постингът ми беше провокиран от един мой познат, които наляво и надясно обяснява как жените в България били празноглави използвачки и как единствената им цел била да се омъжат за някой с пари и после по цял ден да харчат парите на съпруга си. Е, при това положение избеснях и исках да покажа на всички като него, че има и други жени.
Поздрави, Бени!
- Като чуя някой да ми казва по-сериозно, това ми звучи много несериозно! - им отвърнах.
15.04.2009 16:24
Всичко е въпрос на приоритети в този живот, и оттам - на решения, всяко от което има своята цена. Не може да имаш всичко.
Наистина не разбирам къде е точно драмата в поста на rpatel. Въпреки, че докато четох поста и, предвид това което е изложила, ми хрумнаха поне 4 решения по проблема. Ще се въздържа, обаче, защото ако човек не установи сам проблема, значи не е узрял и за решението му.
Весели празници и на теб!
А за конкретния случай...ми не знам, така погледнато решението е твърде просто.
да узрееш за една идея се иска
1. Среда, която да те формира;
2. Личен потенциал, че да има благоприятна почва за средата;
Ако развием тази теза върху половата принадлежност/зависимост ето какво ще стане:
1. Среда - мама и тати в ранна детска възраст. Тати носи пари и развива кариера. Мама, която има потенциал да носи не по-малко пари и да развие не по-лоша кариера, обаче има работа с определено работно време, което я ограничава да се развива в тая насока, защото - има дете и тати, на които да пере гащите и да готви. Последните двама не го правят, защото единият е малък и още не може, а защото другият се е взел за прекалено голям и не иска. Освен това има фактор и външна среда - детската градина и началното училище, където за теб се грижат само лелички в поли, къдрави коси и пластмасови барби-бижута. Приемаш за нормално, че чичковците не могат да се грижат и да учат децата, защото имат "по-важна" работа.
2. Личен потенциал - ами...първо да предположим, че си родена жена. От самото начало почват да ти налага моделите на поведение (гореизброените). Ти обаче, някак си, си прекалено любопитна, та даже и любознателна и около 10тата година започваш да възприемаш и разбираш неща, които се разбират и възприемат малко дори от големите лелички и чичковци. Родена си с аналитично мислене, което ти носи достатъчно ползи, но и достатъчно вреди - започват да те наричат "мъжкарана" и че си вреш носа, където не трябва...В един по-късен етап от живота ти, благодарение на личните качества решаваш да се развиеш в някакво професионално поприще. Обаче средата, която влияе не го допуска - има за пране гащи и гладни гърла, за които да готвиш, защото някои от тях носят с рождението си общественото си предназначение, предопределено от половите белези...
И ето затворен кръг - преимуществата на пола, който е биологично предопределен да не "пере гащите" на семейството се проектират върху пола, който има достатъчно потенциал за обществено израстване (кщойто остава неосъществен) и се превръщат в дефицити на пола, който "пере гащите". Следователно - да си жена вече означава да имаш определен дефицит (недостиг) на качества....И тази парадигма се развива от как свят светува. После кажете как да няма бунт на мравките в поли (дори и да са просто мравки в поли)!
НО знаеш ли-понякога средата, набиваните стереотипи, осъзнати като грешни карат да направиш крачка встрани, да поемеш друга пътека, дори непозната и неутъпкана.Просто,защото познатия път не ти харесва до къде води.
Но има мъже и мъже и жени и жени, върху доста общи допирателни точки, които са полово обусловени.
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора