Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2008 11:40 - Сребърното ангелче
Автор: benra Категория: Други   
Прочетен: 7913 Коментари: 30 Гласове:
0

Последна промяна: 04.11.2008 13:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Не я бях срещала месеци. Последният път тъжно ми разказваше как парите все не стигат, но нали има любов...любовта е най-важното. Е, вярно мъжът й е особняк, но за близо 18 години му е свикнала.Той я обича, да - обожава я.Просто е такъв ,затворен и не си пада по говоренето, по жестовете.За сметка на това тя компенсира - с жестове, с жертви, с говорене.
Вдигаше от време навреме поглед, сякаш очаквайки от мен потвърждение на размислите й, и аз потвърждавах. Да, такъв е - любящ, всеотдаен...Страхотен е.
   - Имам идеалното семейство, нали, нали? - гласът й звучеше уморено-умолително
   - Да, да - някак си механично отговарях аз и наум си повтарях - такъв е, такъв е...такъв...А другата в мен протестираше - престани да лицемерничиш, не помниш ли какво си обещахте като деца -истината, само истината, дори да боли.
Да, като деца...Децата вярват, че истината винаги е еднозначна, чиста, съвършена, непременна. Не могат да си представят, че истината може да има много лица. Коя съм аз, по дяволите,  да твърдя, че знам чуждите истини? Та аз и своите не знам, всеки ден са ми различни.
             Избирах обици за кръщелницата си,когато чух зад гърба си познат глас
   - Извинявайте, имате ли сребърни ангелчета? Мънички сребърни ангелчета...
   - Ангелчета?Сребърни? - продавачката звучеше озадачена - не, нямаме, не сме и имали, май...за подарък ли ?
   - Не, не, за мен, искам сребърно ангелче...просто така съм си наумила - гласът на Саня обаче беше загубил онази вечно извинителна нотка, с която бях свикнала напоследък. Този глас, макар и познат звучеше някка различен.Дали пък се бъркам ? Обърнах се.
Жената пред мен сияеше - безупречна коса, лек грим -от кога ли не я бях виждала гримирана - а очите й, очите  блестяха с оня блясък, който винаги е успявал да омагьоса.
Метна ми се на врата, изстрелвайки към продавачката :
 - Може да нямате сребърни ангелчета, но имате истински!!!
Стана ми малко гузно, но наистина се зарадвах да я видя.Да видя тази, моята Саня, която бях позабравила през годините.
    Измъкна ме от магазина и ме заля с безброй въпроси - как съм, какво съм, мъж, деца, работа, нещо ново?
Дори не можех да си поема дъх да отговарям. Не, няма време за кафе, но трябва да се видим, непременно, скоро, за много, да се наговорим, не сме си говорили   цяла вечност
  - Какво става с теб? - прекъснах тирадата й - Какво?
  - Развеждам се - триумфално заяви тя - Зарязаха ме. Ники, господин съвършеният ме заряза!
   Не звучеше тъжна, никак.
  Знам, знам, шокирана си, всички ни мислехте за идеалното семейство ...И аз така мислех, но, мила моя Бела, совите не са това, което са. Совите и гарги не са, дори ги няма .
  Явно погледът ми е изразявал въпрос, защото Саня продължи, с усмивка:
Нали помниш, че той замина за Испания, нали ти казах...
Да, спомних си се,че я бях срещнала на тротоара пред театъра преди месеци, колко ли бяха...?
Преди близо десет месеца замина, в края на септември, още малко и ще стане година -отговори на мислите ми Саня и продължи:
Той замина, а аз си казах, че вече всичко ще бъде наред.Ще имаме пари..Нали знаеш, парите бяха вечният проблем.Заеми, кредити, щуротии...все не стигаха, да им се незнае и парите. Още имаме 3000 лева  парно да плащаме, да плащам.Както и да е, това е без значение. В началото се обаждаше.По-често - аз, както винаги.
За Нова година ми изпрати коралена огърлица и бутилка вино, на детето някаква блуза.Без писмо, без ред дори. Както винаги. Кога ли съм носела корали???Ама я носех, превърна се в най-ценното ми бижу.За свети Валентин му приготвих специален подарък. Взех пари, на заем естествено, защото той все още не си беше стъпил на краката и не пращаше. Тичах като луда да му направя изненадата, издирих човек, който пътува, а бе - както винаги. Не беше звънял от месец, но това беше нормално  -както винаги.НА 14 не се обади, звъннах му - не отговаряше. След час, след два  -нищо. Звънях, мила моя Бела, две седмици всеки ден по 1000 пъти -нищо. Майка му - и тя твърдеше,че нищо не знаела.Откачих, побърках се.Дори мислех да купувам билет за самолета и да замина за Валенсия, да го издирвам.Споделих го с майка му.Тя каза да съм спокойна, вероятно сменял квартирата, бил й споменал нещо подобно.Нямал време.Както винаги.
Обади се на третата седмица, във вторник, по обяд, в работата. Каза ми,че не иска да живее с мен, задушавала съм го, обсебвала съм го, чувствал се нещастен, само за пари съм говорела, само съм говорела.Както винаги.
Гледах слушалката около час след като затвори. Ей така  -стоях вторачена в нея, не чувах сигнала, дори мислите си не чувах. Само неговите думи - досадна, обсебваща, ненужна. 
И ето сега си търся сребърно ангелче, но се оказа че е много трудно да се намери, никъде няма.Едно нормално малко сребърно ангелче. Толкова много ли искам?Въобще -толкова ли съм претенциозна?
Погледна ме, и за секунди видях онзи нейния поглед-молещия , чакащия моите думи.
   - Изглеждаш чудесно, страхотно направо!От години не си изглеждала така - изтърсих, извън всякакво намерение.Трябваше да кажа -  мъжете са идиоти, свини, говеда, боклуци, а вместо това изстрелях -изглеждаш страхотно! И аз съм една!
Саня прихна да се смее.Смехът й беше така звънък,че хората,които минаваха покрай нас започнаха да ни поглеждат странно.
  - Нали, добре изглеждам? - дори се завъртя на тънките токчета. За пръв път я виждах на токчета.Краката й изглеждаха до небето.
  -  Просто си си ти - продължих с нелепите констатации 
  - Ех, мила моя Бела, да знаеш, че в началото ти бях много сърдита! - погледна ме, ставайки отново сериозна
 - Ама нали знаеш, много работа..тичам..анажименти...нямам време - започнах да се оправдавам
 -Не, не затова , всички сме така-времето никога не стига . След като се отърсих от първоначалния шок, успях да се видя отстрани  -себе си, него, брака си, илюзиите, фалшивото натъкмяване на ситуациите, всичко и ти се ядосах. Няма начин да не си го виждала, няма!Защо не ми каза - ти си идиотка, престани!Престани да градиш кули, престани да раздаваш нетърсена романтика, престани !Защо, мила Бела, няма начин да не си го виждала, няма начин...После разбрах - щадила си ме, от обич.Такава си си, приятелка, истинска.
Замълчах, изучавайки върховете на обувките си. Как да й обясня, че и моите истини не са съвсем истински. Как да й кажа, че ползвам обилно количество фон дьо тен и фльонги за ефект и, че съвсем не съм онази Бела...
  - Трябва да се видим, не така на тротоара, да седнем, да си поговорим, часове,като едно време.Много ми липсват разговорите ни. - каза Саня, обяснявайки ми,че закъснява за работа -  Аз сега започвам лекции де, но...А,да,забравих да ти кажа - реших да кандидатствам и взеха,че ме приеха, представяш ли си -първа по успех, на стари години. Голям смях. Та, започвам лекции, но непременно ще ти се обадя, за да ми разказваш...сега от мен не можа да вземеш думата.Както винаги.И, моля те, ако намериш някъде сребърно ангелче, вземи ми.Нали...



  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nellka - А на мен току що
04.11.2008 12:16
ми подари едно словесно ангелче, Бени.
Чудесен разказ.
винаги съм твърдяла, че с илюзии човек не живее, а съществува
цитирай
2. hara73 - нещата от живота ,
04.11.2008 12:23
такива каквито са ,такива каквито си ги направим...
цитирай
3. kuracpalac - Хубаво...
04.11.2008 13:00
хареса ми...
цитирай
4. jessy - за кулите...
04.11.2008 13:08
Аз 25 г градих кули, сега реших да престана и да се погледна. Май позакъснях с търсенето на сребърно ангелче, но ще потърся ....трябва !
цитирай
5. benra - Нел,
04.11.2008 13:26
да..съществуване, вегетиране.Макар че и вегетиране не е,защото не стига въздух.
цитирай
6. lelya - Сребърно ангелче. . . Ще си потърся. ...
04.11.2008 13:27
Сребърно ангелче...Ще си потърся.
Поздрави и благодаря за разказа.
цитирай
7. benra - хара,
04.11.2008 13:27
каквито пожелаем да си ги направим.Поздрави
цитирай
8. benra - kuracpalac,
04.11.2008 13:27
раздвам се,че ти е харесал!
цитирай
9. benra - jessy,
04.11.2008 13:28
никога не е късно!!!
цитирай
10. benra - lelya,
04.11.2008 13:28
трудно се намира, но съм убедена, че ще намериш!
цитирай
11. telepuzik - hubav.....
04.11.2008 13:44
hubav razkaz,samo edno ne moga da razbera i mnogo pati sam se pital....tezi koito izleznat sami-na 90% se razvegdat.interesnoto e,4e i az givej v valencia....i az se razvedoh....situaciata e razli4na ponjkoga oba4e!vigdame ednata strana......no az ZNAM kakvo e da tragne6 sam v druga strana i da ne polu4i6 razbiraneto ot blizkia 4ovek,koito misli,4e prekra4il edna granica ve4e vsi4ko e cvetj i rozi!tova nerazbirane ponjkoga taka te ma4ka,taka te pritiska.....4e naistina moge na gerojt da mu e pisnalo!a i,vseki izvikva ne6tata ot svojta terasa-i njma koi da se za6titi otsre6ta!a moge i v deistvitelnost da ne sa to4no taka ne6tata???
цитирай
12. benra - telepuzik,
04.11.2008 13:52
ами ,какво да ти кажа-изживявала съм раздялата.Първо живяхме заедно навън, после аз -тук, той-някъд си.Истината е,че хората се научават да живеят сами и подсъзнателно се озлобяват срещу другия.Някак си и двете страни започват да се чувстват като своеобразни жертви. Колелото на живота се завърта, има много време за размисли и анализи.Луташ се между носталгията и тъгата,между умората и новите навици. Аз лично осъзнах,че в един момент започвам да се чувствам комфортно без съпруга си, осъзнах че няма начин и той да не чувства тази свобода и неангажираност.И решихме-или заедно някъде ,край на разделите.Затова и,когато някой ме поиска съвет казвам едно категорично НЕ!
В случая-понеже разказът е базиран на реална история- точно така се е случило.Той действително е поел дълбока глътка въздух, за пръв път от години...и се е почувствал нов.Времето може да промени нещата-и при нея и при него.Не се знае.Но сега са открили това, което дълги години е стояло някъде прашасало-някаква свобода. И двамата. Както виждаш-аз не го упреквам, никъде.Защото, знаеш ли-смятам,че хората не се променят, ние се опитваме да нагодим другия по нашите представи за него, което е грешно.Защото сме го приели такъв, какъвто е и всеки опит за моделиране е като надяване на окови.
цитирай
13. rpatel - Хубава история! И дано всеки от нас ...
04.11.2008 16:21
Хубава история! И дано всеки от нас намери своето сребърно ангелче! Да намери това, което го прави истински щастлив.
цитирай
14. viki11 - 11. telepuzik, за твоя случай бих ...
04.11.2008 16:38
11. telepuzik,
за твоя случай бих казала - винаги е важно доверието. Заради дребни удоволствия губим доверието помежду си, а после искаме нещо да върви. Да, нямала ти е доверие, затова е смятала, че е цвят и рози. Ако го е имала, нямаше да смята, а щеше да те слуша.

Венра, не мисля, че бих се съгласила с теорията ти за хората, тя е модерна, но не е класическа. А истината е класика, не се променя с времето. Твоето отношение е резулнат от дъргите години особени отношения при социализма, и отпорът срещу тях. Ще отшуми с времето и ще се нормализират нещата, както нормалната ни психика го иска.

Хората не си омръзват, стига да не си пречат. Какво значи, глътка въздух? Не разбирам. Когато съм с човек, с когото споделям чувствата си, той не може да ме задуши. Близостта му е желана. Виж ако не е, тогава задушава.
СЕщам се и за друг случай. Някой упорито си налага граници, и сам се задушава от тях. Вместо просто да направи това, от което има нужда. И да им е леко и на двамата.
Нашето създание има усет, кое му е нужно. Лошото е, че ние слушаме мозъка си, а не вътрешния глас/душата/ усета....както и да го наречем. Ако си навием нещо на пръста, не пък, така ще стане, това изморява и теб и околните. А ако то просто си е станало, двама души се срещат, и имат нужда един от друг, не тежи. С времето е еднообразно, но може да се намерят и методи за разнообразяване. Никакъв проблем при добро желание.
цитирай
15. benra - rpatel,
04.11.2008 16:40
истинска...
цитирай
16. benra - viki,
04.11.2008 16:43
мисля че не ме разбра-далеч съм от желанието да изграждам теория за хората.Това би било толкова нелепо. Всеки човек е уникален, взаимоотношенията между двама души са белязани от уникалност,белязани са от характерите им,спокйката,времето и много други фактори, които ги оформят и моделират през времето.ФАктори,които могат да ги направят стабилни, а могат и да ги направят крехки като яйчена черупка.
Нали знаеш-яйцето носи живот, но е тооолкова крехко.
Аз просто разказах една история.Бих я коментирала само през собствените си очи като бих подчертала субективността на коментара си, както май и направих. Всичко е..лично.
Споделям напълно твоите разсъждения
Поздрави!
цитирай
17. pifa - mhm
04.11.2008 17:03
mhm
цитирай
18. benra - pifa,
04.11.2008 17:04
ahm!
цитирай
19. telepuzik - viki.
04.11.2008 17:10
az ne iskam nikoi da me slu6a,tova me otvra6tava....vagnoto e da si svoboden i vinagi sam dargal na tova.poprobvai da si zadade6 vaprosa "ZA6TO"?za6to da ne se uspj za rabota?za6to e taka vagno,"da ne me uvolnjt"?koi e kazal,4e trjbva da izhranvame semeistvoto?a za kakvo sme go sazdali?a ti uverena li si,4e znae6 kakvo e lubov?celta mi v slu4aj e ne da te metna v depresia pod golemia deviz"vsi4ko v tozi givot e bezmisleno",a prosto da pokaga cjlata otnositelnost na na6ite cennosti.taka 4e,poznavaneto na krainostite-tova e edinstvenia pat kam pravilnoto razbirane na zlatnata sreda!!!
цитирай
20. july26 - Много добре поднесен разказ,Бенра!
04.11.2008 17:50
Браво за което!! Направо ти дишаме прахта другите тук!:)))
И...айде не приемайте лично коментиращите нещата ,които пише Бенра или някой друг! Вярно,че всеки си има болка някаква,но това че прочитате Вашия или подобен на Вашия случай някъде не значи,че трябва да обяснявате,че автора има грешна или де да знам там каква позиция! Така е решила, така пише! Това знае и може,това прави! Очаквате ли да си редактира разказа само защото някой ще се познае в него?! Реалистично ли е?И има ли смисъл освен това?! Гледайте на написаното като на нещо уловено и споделено по определен, добър или недотам начин! Ако Ви заболява заради нещо... значи,реалистично е написано! Просто е! А някои хора го могат,други-не.Съответно едните пишат, а другите ги четат! Без някой да ги задължава да критикуват или коригират непременно авторовата история! Тя не е непременно и позиция на автора,разбира се! Така,че...по-спокойна реакция и фокусирана в съдържанието и поднасянето му,моля Ви!Другото не води до нещо смислено освен обяснения някакви!
Поздрави!
:)
цитирай
21. benra - july,
04.11.2008 17:54
цун бе!Я не се ядосвай.Много е ласкателно някой като коментира, това означава,че написаното подтиква към размисли, човърка.А нали това е целна.
а ти си ласкател, ей!
цитирай
22. victoriavselena - замислих се за приятелството
04.11.2008 21:01
и доколко имаме право да се намесваме в чуждия живот. Сега аз тренирам жени преживяли насилие в семейството, някои са търпяли с години, но съм сигурна че са имали своите причини. Понякога за да останеш се изисква много повече сила, отколкото да си тръгнеш.
цитирай
23. viki11 - telepuzik
04.11.2008 23:05
не разбирам съвсем. Дългичко си ми отговорил.
Края на коментара ти е доста логичен, смислен и желан. Но до него... какво значи свобода, след като не си сам? Свободия? нека ги разграничим.
Щом имаш семейство, имаш и отговорности. Твоето прилича на безотговорност. Какво значи, няма да отида на работа и какво значи, нека ме уволнят? И децата като не могат да работят и зависят изцяло от теб? Защо си ги създал, след като не щеш да ги изхраниш......поне.
Веднага ти давам пример. На моя позната зет й колкото и да го молели да не отива един ден да леки с планери, той си е твърда глава. Така се начупил на парчета. Той е имал СВОБОДЕН ИЗБОР. Не се е съобразил с никой. Нито семейството, нито близките. Безотговорност - бих казала аз. Начупва се целия. На парчета. Вероятността да оцелее е нищожна. И тъща му обикаля всичките си приятели по висшите етажи, за да му осигури живот. ЗАщото е съпруг на дъщеря й. Защото шансът е минимален, а лечението твърде скъпо, за да му го предложат. И го спасява.
Ами ако и тя е решила да не се грижи за семейството? Да си живее живота, както той прави? И това само месеци след смъртта на бащата на жена му. Удара е невероятен, а той е нямал правото да мисли само за собствения си гъз. Това не е никаква свобода. Това е безотговорност. Свободата се състои в това, да решиш, дали да се жениш. А след това решенията се взимат от двама души съвместно. А децата - те се създават за цял живот и отговорностите са до смъртта - на родителя или детето, не дай Боже.
Така че не разбирам твоята свобода.
Въпреки че съм като вързана за детето си, то зависи от мен, аз никога не й позволявам да решава вместо мен. Аз си имам моята свобода. Не бих позволила и на мъж да разполага с живота ми. Един се опита и си отиде. Както аз не му казвам, кои чорапи да си обуе, ако не ме помоли за помощ.
Те знам тези елементарни неща, защо някои се правят, че не ги разбират. Ами не си сам на тая планета, няма да се счупиш, ако се съобразяваш. Ако ще ставаш Будда, ок. Ходи се моли, не се жени.
цитирай
24. viki11 - Джули, нещо се опитваш да ни огра...
04.11.2008 23:12
Джули, нещо се опитваш да ни ограничаваш в действията! Ако искаме ще коментираме, и както искаме.
Ако ни крадат историите, значи си нямат свои. Нищо че е дразнещо и всеки си плаща. Аз лично смятам за нечистоплътно да излагаш историите на хората тук. Тук няма нищо лично.

Виктория вселена, както вече казах, с удоволствие бих ти помогнала да не помагаш на такива жени, защото нямаш необходимата стабилност по случая. А те имат нужда от твърд човек с твърди убеждения, който да ги води, да ги разбира и без думи, да ги насочи.
Всеки случай с насилие е различен. Моят е само един от тях, не познавам всички, но познавам много такива жени. Едно е при цигански семейства, друго в нашите. А депресията е особена. Оставането е нещо нормално. Не на всеки му харесва училището, в което учи, но си стои там, нали. Аз пък не си харесвам блока и обичам да се местя, но си стоя. Така е и със семеството. Ако има по-добър вариант да го приемат. Но няма и стоят. Толкова прости мъже, откъде да имат вяра, че ще намерят принца? Нали всичко започва с прекрасни уговорки.
Е, ставаше въпрос за разказ, в който всеки сам избира, колко да диша. Приятно дишане!
цитирай
25. krassko - Всички сме така
05.11.2008 01:08
Живеем си уж нормално и щастливо, докато един ден открием, че има ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ. И уж сме заедно, но всеки си е живял в неговия си свят. И търсиме сребърните ангели, та някак да се оправим в тези светове. Докато някой ден открием сребърните дракони и най после разберем, че ако не сме бързали и сме споделяли и разговаряли, сега няма да споделяме и разговаряме с Котката.:)))
цитирай
26. krassko - viki11
05.11.2008 01:35
Имаше преди години една госпожица в кафенето на Ангел Кънчев 5, бяхме я кръстили "Красимаса". Обикаляше от маса на маса и хората не можеха да си кажат приказката от нея. Идва сяда ти на масата и започва да наставлява, как трябва да се пише, с музата какво да правиш, с жената, с децата. Та и ти като нея, щураш се от блог в блог и понеже нямаш какво да пишеш в твоя, раздаваш съвети за неща от които нищо не разбираш.
И да ти кажа за звездите. Има два вида звезди: едните светят със СОБСТВЕНА светлина , а други с ОТРАЗЕНА. И тези които нямат собствена светлина, все се наместват при звездите: я на масата им, я в блога им да коментират. И светят. Светят с отразена светлина.
цитирай
27. victoriavselena - До Краско
05.11.2008 08:10
ето, че пак се срещаме по уличките на Блог. Пак същите лица, в съответните роли. И пак ще ти кажа имаш, че ти се възхищавам на житейската и практична мъдрост. Благодаря ти. А що се отнася до "критикарите", винаги ги е имало. Докато някой прави нещо винаги има кибици да го одумват и да мърморят, колко не е правилно и как те биха го направили по-добре. И спират до тук. Не правят нищо. Кибици...
цитирай
28. benra - добро утро на всички
05.11.2008 09:40
Знаете ли, свикнали сме с такива-ти му се усмихваш то гледа или да те сръчка или да те настъпи или да те преджоби. Нищо ново, нали. Свикнали сме им до степен-обръгване.и нищо,че горчи и нищо,че често установяваме,че вероятно не ползват банята по предназначение, научили сме се да ги приемаме.Такива-намръщени, недоволни, зли. Вероятно си имат своите причини да са зли, вероятно. И,знаете ли какво, чета ги.и ми става тъжно,защото не мога да си представя какво е душата ти да е неусмихната непрекъснато.


victoria, и аз много често се замислям за приятелството. Мисля че то е това-да приемаш и да обичаш, не да подреждаш според своите представи,защото една твоя грешка може да коства на приятеля много.Страшно много.Поздрави!

краско, важното е да не преставаме да търсиме..сребърни ангели или каквото и да е и някъде в търсенето да се намираме.Животът не е права, не знаеш какво има зад поредния завой.Може да е нещо, което ще те кара да продължиш по пътя, подсвирквайки.
цитирай
29. blagorodnik - Още един човек
05.11.2008 14:14
себеоковал се във вериги и най-после разбрал цената на достойнството. Радвам се, че навреме се е осъзнала.
цитирай
30. victoriavselena - и това,
07.11.2008 12:52
че го правят "за твое добро"... за това написах
за това колко е важно да бъдеш първо приятел на самия себе си. Хубаво пишеш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392316
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031