Постинг
11.09.2008 11:23 -
родени сърдити
Автор: benra
Категория: Други
Прочетен: 16265 Коментари: 61 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2008 11:30
Прочетен: 16265 Коментари: 61 Гласове:
0
Последна промяна: 11.09.2008 11:30
Вчера си говорихме с една приятелка за хорската лошотия, за онази злоба, чийто източник остава скрит и въпреки това тя бива пръскана в изобилие. И оставя петна, които и Вениш не изпира.
- Колкото по-малко причини имат да са зли, толкова по-зли са, съм забелязала - каза тя
- Хората са зли защото животът ги е изчукал некадърно - леко цинично отговорих аз
- не, не...друго, забелязвам - няма причина, а са зли
Замислих се. Винаги съм оправдавала чуждата лошотия. Дори, когато шамарите й са ми оставяли дълбоки душевни следи. Защото според Принципа на Хермес за причината и следствието: “Всяка причина има свое следствие и всяко следствие има своя причина.".Не, не се увличам от езотерика, не повече от обикновеното любопитство, плод на вечното търсене на някакви обяснения на видимото и невидимото. Но, съгласете се, този принцип се звучи съвсем логично житейски приложим.Дори съотнесен към човешката лошавина.
Свикнали сме да наричаме добротата"наивитет" и често да се отнасяме леко снизходително-пренебрежително към спонтанни прояви на естествена доброта, добронамереност.Сякаш в днешния динамичен свят шестващата доброта е неуместна. По друг начин стоят нещата с демонстрацията на злост. Понякога я припознаваме за сила, друг път за ексцентричност.Когато ни засегне, търсим причини, обяснения, извинения или просто бързо я подминаваме.Ама много бързо, свити в черупките си.
"Остави го, той не е лош човек, просто е изнервен."," Не му е лесно и на него, не му обръщай внимание"," Какво да го правиш, не си мери приказките, не му обръщай внимание","Трябва да се помъчиш да му влезеш в положението, едва ли е станал такъв от нищо","Не е лош, просто е с особен характер" -Така най-често реагираме на вербалната и невербална лошотия.
Приемайки, че има някаква свръхуважителна причина за появата и проявата й. Дори често се обръщаме към себе си, запитвайки се - не сме ли ние провокаторът - и се ровичкаме, за да разберем аджеба с коя, дума, поглед жест, сме предизвикали подобна реакция, отношение, поведение.
А ето какво казва моята приятелка - нямат причина да са зли, а са.
Може да има - житейска, битова, личностна - знаеш ли - настоявах си аз, водена от убедеността в непременната връзка причина-следствие.
Но, знаете ли, като се замислих - има хора, които просто са си такива.Не желаят да погледнат на света, на себе си, на другите с усмивка.Просто не желаят да погледнат. Родени сърдити, родени лоши. Или може би не? Всеки се ражда добър - нали така беше правилното.Добър, до доказване на противното? Както и да е, аз ще продължа да си вярвам, че добротата е изначална и възвратима, дори когато е поправима.Защо пък не?
- Колкото по-малко причини имат да са зли, толкова по-зли са, съм забелязала - каза тя
- Хората са зли защото животът ги е изчукал некадърно - леко цинично отговорих аз
- не, не...друго, забелязвам - няма причина, а са зли
Замислих се. Винаги съм оправдавала чуждата лошотия. Дори, когато шамарите й са ми оставяли дълбоки душевни следи. Защото според Принципа на Хермес за причината и следствието: “Всяка причина има свое следствие и всяко следствие има своя причина.".Не, не се увличам от езотерика, не повече от обикновеното любопитство, плод на вечното търсене на някакви обяснения на видимото и невидимото. Но, съгласете се, този принцип се звучи съвсем логично житейски приложим.Дори съотнесен към човешката лошавина.
Свикнали сме да наричаме добротата"наивитет" и често да се отнасяме леко снизходително-пренебрежително към спонтанни прояви на естествена доброта, добронамереност.Сякаш в днешния динамичен свят шестващата доброта е неуместна. По друг начин стоят нещата с демонстрацията на злост. Понякога я припознаваме за сила, друг път за ексцентричност.Когато ни засегне, търсим причини, обяснения, извинения или просто бързо я подминаваме.Ама много бързо, свити в черупките си.
"Остави го, той не е лош човек, просто е изнервен."," Не му е лесно и на него, не му обръщай внимание"," Какво да го правиш, не си мери приказките, не му обръщай внимание","Трябва да се помъчиш да му влезеш в положението, едва ли е станал такъв от нищо","Не е лош, просто е с особен характер" -Така най-често реагираме на вербалната и невербална лошотия.
Приемайки, че има някаква свръхуважителна причина за появата и проявата й. Дори често се обръщаме към себе си, запитвайки се - не сме ли ние провокаторът - и се ровичкаме, за да разберем аджеба с коя, дума, поглед жест, сме предизвикали подобна реакция, отношение, поведение.
А ето какво казва моята приятелка - нямат причина да са зли, а са.
Може да има - житейска, битова, личностна - знаеш ли - настоявах си аз, водена от убедеността в непременната връзка причина-следствие.
Но, знаете ли, като се замислих - има хора, които просто са си такива.Не желаят да погледнат на света, на себе си, на другите с усмивка.Просто не желаят да погледнат. Родени сърдити, родени лоши. Или може би не? Всеки се ражда добър - нали така беше правилното.Добър, до доказване на противното? Както и да е, аз ще продължа да си вярвам, че добротата е изначална и възвратима, дори когато е поправима.Защо пък не?
ДА, винаги има причина за лошотията.
И е толкова лесно да я видиш. Ако не ти е неизгодно.
цитирайИ е толкова лесно да я видиш. Ако не ти е неизгодно.
и самата лошотия винаги ли си намира извинения и оправдателни причини или просто не се припознава като такава?
цитирайИ доброто, и лошото рано или късно рефлектират върху приносителя си. Всекиму-своето...
цитирайтака е - ефектът на бумеранга е неминуем.
Само че при лошото този бумеранг първо помита, каквото срещне на пътя си, и когато се върне обратно, мисля, дори сигурна съм, бива припознат за чужда лошотия.
Ей така-може ли да си лош просто,защото така ти харесва? Или всичко е маска, която прикрива дълбока душевна рана, празнина...
цитирайСамо че при лошото този бумеранг първо помита, каквото срещне на пътя си, и когато се върне обратно, мисля, дори сигурна съм, бива припознат за чужда лошотия.
Ей така-може ли да си лош просто,защото така ти харесва? Или всичко е маска, която прикрива дълбока душевна рана, празнина...
Добро, зло - твърде размити и трудно отделими според мен понятия. Все пак кое е доброто и кое лошото, като в един момент лошото може да се окаже добро и обратното. А що се отнася до хората - не вярвам да има такива родени злобари - това за мен са хора с изкривен начин на мислене, придобили във висша степен егоизъм, страхливи до мозъка на костите си.
Много усмивки!
цитирайМного усмивки!
Поздрави и на теб.
Имах предвид демонстративната злоба.Хората, които на усмивката отвръщат с псувня, които умишлено те сритват в кокалчетата, които...
А определено си права -това са хора с изкривен начин на мислене.
цитирайИмах предвид демонстративната злоба.Хората, които на усмивката отвръщат с псувня, които умишлено те сритват в кокалчетата, които...
А определено си права -това са хора с изкривен начин на мислене.
Бенра, срещал съм и двата варианта....
цитирай
8.
анонимен -
просто мнение
11.09.2008 13:20
11.09.2008 13:20
Според мен законът си действа. Но и родените добри и родените сърдити, носят у себе си последствията от причини случили се по друго време и на друго място (вярвам в прераждането). Въпросът е в крайна сметка сам да осъзнаеш кой от тези два противоположни стереотипа те прави по-щастлив. И още нещо. Човек се променя непрекъснато, при някои различията едва едва се случват, при други процеса е очеизваждащ, но всеки се стреми към постигане на личната си хармония, а пътя към нея е само един :-) ...но и това си е само мое мнение де :-)
цитирайДълбоко вярвам, че за лошотията си има причина. Аз съм от наивниците, които винаги са склонни да оправдаят лошотията, е може би само първия път. Не мога да си представя един успял (според собствените си виждания) човек да бъде лош. Винаги свързвам лошотията с липса на любов и с комплексарщина. Имам приятелки, които са толкова ръбати, че при първи контакт с тях дори е възможно да ти се прииска да ги набиеш, но знаеш ли, с добро, полека, оттук, оттам, камъчетата показват по малко от своята уникалност.
Да, и родителите!!! Възпитанието в семейството! Майката! Там трябва да има обич, търпение, пак обич и пак търпение.
Поздрави.
цитирайДа, и родителите!!! Възпитанието в семейството! Майката! Там трябва да има обич, търпение, пак обич и пак търпение.
Поздрави.
а дали са само два?
цитирайвиж-за товара на преражданията не се бях сетила.
Да, прав си-човек е динамична система и търпи промяна.Често промяната се случва въпреки собствените му желания, дори изненадващо за него самия, нетърсена.
цитирайДа, прав си-човек е динамична система и търпи промяна.Често промяната се случва въпреки собствените му желания, дори изненадващо за него самия, нетърсена.
И аз винаги съм смятала,че липсата на обич, липсата на здрави корени е в дъното на озлоблението.Но практиката показва,че хора израсли в нездрава семейна среда, лишени от обич са носители и изразители на чудесни качества, толберантност, благородство, разбиране.Както и обратното.
Естествено-няма някаква дефиниция за случването на нещата.
Но си говорехме за хората, при които видимо всичко е наред-обществено, семейно, материално и професионално статукво, битие и прочее и пак се явяват вечно зли.
Поздрави и на теб!
цитирайЕстествено-няма някаква дефиниция за случването на нещата.
Но си говорехме за хората, при които видимо всичко е наред-обществено, семейно, материално и професионално статукво, битие и прочее и пак се явяват вечно зли.
Поздрави и на теб!
13.
анонимен -
Не знам защо но си мисля, че същес...
11.09.2008 14:39
11.09.2008 14:39
Не знам защо но си мисля, че съществува пряка зависимост между лошавината, както я наричаш и вътрешния свят на човек, начина му на светоусещане и доколко е способен да управлява егото си.
Ако вътрешния мир е наранен или подтискан...или изобщо дебалансиран, и човек не познава добре самия себе си и не си дава сметка за това, често се случва да действа на принципа на бумеранга...А когато си лош към другия, си лош и към себе си, принцип на вселената: каквото даваш -това получаваш
Поздрави за добрия пост!
цитирайАко вътрешния мир е наранен или подтискан...или изобщо дебалансиран, и човек не познава добре самия себе си и не си дава сметка за това, често се случва да действа на принципа на бумеранга...А когато си лош към другия, си лош и към себе си, принцип на вселената: каквото даваш -това получаваш
Поздрави за добрия пост!
..според мен никой не се РАЖДА лош.
За злобата и лошотията може да има милион причини - смешни дори на твоята приятелка. :Р Може пък просто да не ни допада модела на поведение на някого и затова да си мислим,че е злобар,който /примерно/ ни говори зад гърба.Нали я знаеш приказката за врабчето дето паднало в кравешкото лайно?! В крайна сметка ако вече сме убедени,че някой е зъл...ами,просто го загърбваме.Мисля че това е доста ефективно решение. :)
цитирайЗа злобата и лошотията може да има милион причини - смешни дори на твоята приятелка. :Р Може пък просто да не ни допада модела на поведение на някого и затова да си мислим,че е злобар,който /примерно/ ни говори зад гърба.Нали я знаеш приказката за врабчето дето паднало в кравешкото лайно?! В крайна сметка ако вече сме убедени,че някой е зъл...ами,просто го загърбваме.Мисля че това е доста ефективно решение. :)
според мен улучи точно в десятката!
Именно-начинът на светоусещане и светоотразяване върху егото. Дори си мислех,че е някакъв вид бягство от собствените си страхове и несигурност.Илюзорна защитна система.
Поздрави и на теб и благодаря!
цитирайИменно-начинът на светоусещане и светоотразяване върху егото. Дори си мислех,че е някакъв вид бягство от собствените си страхове и несигурност.Илюзорна защитна система.
Поздрави и на теб и благодаря!
винаги, когато реша,че някой е зъл се чувствам виновна някак си.Поради етикета, който му лепвам.
Казвам си-може би злата съм аз-тази,която не прави опит да съзре искрата, или може би предизвиквам подобно отношение.
Да, решението да обърнеш гръб определено е ефективно.
Говоренето зад гърба-то е нещо много странно.Свикнали сме да го приемаме единствено като негативно отношение към нас.Истината обаче, че често говоренето се случва зад гърба ни, защото крием очите си.
цитирайКазвам си-може би злата съм аз-тази,която не прави опит да съзре искрата, или може би предизвиквам подобно отношение.
Да, решението да обърнеш гръб определено е ефективно.
Говоренето зад гърба-то е нещо много странно.Свикнали сме да го приемаме единствено като негативно отношение към нас.Истината обаче, че често говоренето се случва зад гърба ни, защото крием очите си.
17.
анонимен -
Мисля, че хората
11.09.2008 16:46
11.09.2008 16:46
Мисля, че хората са станали много озлобени напоследък. Рядко можеш да видиш някой на улицата, който се усмихва.За сметка натова насилието придобива плашещи размери. И причината за всичко това всеки трябва да я потърси първо в себе си и да опита да преодолее дяволите, които го ръководят.
цитирай"За да ти върви в днешно време, трябва да си зъл".
Лично на мене това ми се струва твърде висока цена на "вървенето" и не съм склонна да я платя.
цитирайЛично на мене това ми се струва твърде висока цена на "вървенето" и не съм склонна да я платя.
19.
allbi -
Да ,Бени
11.09.2008 23:47
11.09.2008 23:47
сложно е, това си е сериозна тема за размисъл...
Дали се раждаме сърдити или после ставаме такива...
А можем ли да станем по-добри борейки се със злото...Дали това е мисия невъзможна ???
цитирайДали се раждаме сърдити или после ставаме такива...
А можем ли да станем по-добри борейки се със злото...Дали това е мисия невъзможна ???
20.
анонимен -
както казваше брат ми - човек си личи ...
12.09.2008 00:00
12.09.2008 00:00
както казваше брат ми - човек си личи във стресови моменти....плюс особености на българския характер..но това е друга тема.
цитирайи аз забелязвам подобна тенденция.Като че ли им е по-лесно да изругаят, отколкото да се усмихнат.
цитирайименно!Поздрави!
цитирайи аз точно над това разсъждавам-дали, кога, как, защо...И все ми се иска да вярвам, че не е, закото така трябва.Слънчев ден!
цитирайима една стара индианска притча, в която се казва, че в нас има два вълка-добрия и лошия и какви ще бъдем, зависи от това кого от двамата "храним" повече.
чудесна притча!
не от вън, а от вътре ни зависи!
в живота си съм забелязала, че добрите хора винаги търсят и намират вина И в себе си, лошите винаги намират вина само извън себе си.:)))
а иначе... доброто и злото са винаги свързани, като дървото(доброто) и коренът(злото), но... ето тук е интересното :) ако изсъхнат корените, изсъхва и дървото, но ако отрежем дървото, от корените ще поникнат издънки :) а дали издънките ще станат дървета? :)))
цитирайчудесна притча!
не от вън, а от вътре ни зависи!
в живота си съм забелязала, че добрите хора винаги търсят и намират вина И в себе си, лошите винаги намират вина само извън себе си.:)))
а иначе... доброто и злото са винаги свързани, като дървото(доброто) и коренът(злото), но... ето тук е интересното :) ако изсъхнат корените, изсъхва и дървото, но ако отрежем дървото, от корените ще поникнат издънки :) а дали издънките ще станат дървета? :)))
не знам, просто в стресови моменти по-трудно контролираме поведението си. Но хора, които във всякакви ситуации са зли...злонамерени...
цитирайиздънките биха могле да станат дървета, ако слънцето, почвата, водата са благосклонни, а може и да станат храсти или нищо.
Какво излиза, въпреки цялата си привидна независимост сме изцяло зависими.Въпросът е на кои ветрове ще се оставим да ни водят.
цитирайКакво излиза, въпреки цялата си привидна независимост сме изцяло зависими.Въпросът е на кои ветрове ще се оставим да ни водят.
Имаше "Сърдити млади хора" и "Сърдити старчета" имаше, но цял народ сърдит ???
"На зло куче, зъл прът", но пръта отдавна го няма, а злите кучета ги пуснаха от синджира. И всички са сърдити, защото "кучетата" хапят наред и никой не е защитен. Докога ще се усмихваме и ще бъдем добри със злите "кучета"???
цитирай"На зло куче, зъл прът", но пръта отдавна го няма, а злите кучета ги пуснаха от синджира. И всички са сърдити, защото "кучетата" хапят наред и никой не е защитен. Докога ще се усмихваме и ще бъдем добри със злите "кучета"???
вероятно до като ни писне съвсем или докато ни превърнат в себе си-тогава ще сме част от глутницата...
цитирайчовешко, твърде човешко..е най-точното определение за животинскост на човека. според мен, човек се ражда с ниски инстинкти..
да вземем например едно дете. то винаги и с прецизна вещина проявява своята ярост, несъжаление, неумиление, недоброта, злоба..
виждали ли сте се как се бият децата, като зверове..
всички вредни инстнкти са патент на децата.
постепенно, ако има късмет, детето може да се отърве от животинския товар, и да се натовари с човешки..
който да не мислите, че е по-лек!
оттам иде и разочарованието
оттам иде и отвращението...
но НЕ и озлоблението
злобата е присъща на децата, и непорасналите духом..
тя никога няма да се превърне дори в отвращение...
докато отвращението може да предизвика още по-голяма любов..
чували сме прословутатата реплика на един голям мизантроп..
познаването на човека ме отврати, но така направи още повече да го обичам..
цитирайда вземем например едно дете. то винаги и с прецизна вещина проявява своята ярост, несъжаление, неумиление, недоброта, злоба..
виждали ли сте се как се бият децата, като зверове..
всички вредни инстнкти са патент на децата.
постепенно, ако има късмет, детето може да се отърве от животинския товар, и да се натовари с човешки..
който да не мислите, че е по-лек!
оттам иде и разочарованието
оттам иде и отвращението...
но НЕ и озлоблението
злобата е присъща на децата, и непорасналите духом..
тя никога няма да се превърне дори в отвращение...
докато отвращението може да предизвика още по-голяма любов..
чували сме прословутатата реплика на един голям мизантроп..
познаването на човека ме отврати, но така направи още повече да го обичам..
Да,не бива да се крием чак толкова.Но явно такъв е света,в който живеем.Определено на моменти заприличваме на Ганьо,който си крие мускалите...какво пък чак толкова има в разкриването?Е,разбира се,не наивното и опасното.Колкото до това за угризенията - абе,нямам ги.Вчерашна случка - седнали сме на маса да пийваме биричка и аз се опитвам да завържа НЯКАКЪВ разговор със субектът стоящ от дясната ми страна,който ми е крайно неприятен на външен вид,но нали е от компанията /които сме седнали/ и решавам да му дам шанс.Стана на въпрос и казвам,че като си пусна Лед Цепелин - еди какво си,а тоя до мене се намесва - "Аз пък не мога да си представя такова нещо - да си пусна Лед Цепелин".После споменах Койна Русева,а той каза,че би я чукал с удоволствие.Отявлено се опитва да ми лази по нервите - не успява естествено,но ми става смешен и леко подигравателно го питам "Къв ти е проблема,бе,пич?" ,а един приятел ме побутва и ми вика "Остави го тоя,той мрази всичко живо,а най-много жени и деца" ... ХА!Шок.Мразел жени и деца.То и аз мразя сплъстени,нелицеприятни,миришещи и на всичкото отгоре нахакани типове,ама...така че никви угризения за тъпаците. :Р
А за говоренето зад гърба - то понякога може и с добро да е,с цел помощ или услуга,или просто си говорите за някого.Ама нали сме си мнителни и само като си чуем името и вече сме убедени,че някой ни готви план за унищожение....жалка работа.
29.Какви ги говориш?Детската "злоба" /както я наричаш/ е нещо съвсем различно от злобата,която проявяват някои възрастни.Тя е потресаваща.А децата са зли,защото обичат да се чувстват силни и значими.Тва е друго. ;)
цитирайА за говоренето зад гърба - то понякога може и с добро да е,с цел помощ или услуга,или просто си говорите за някого.Ама нали сме си мнителни и само като си чуем името и вече сме убедени,че някой ни готви план за унищожение....жалка работа.
29.Какви ги говориш?Детската "злоба" /както я наричаш/ е нещо съвсем различно от злобата,която проявяват някои възрастни.Тя е потресаваща.А децата са зли,защото обичат да се чувстват силни и значими.Тва е друго. ;)
благодаря, че не ме разбрахте.
цитирай
32.
анонимен -
След като в днешно време /а може би ...
13.09.2008 01:16
13.09.2008 01:16
След като в днешно време /а може би винаги /, на добротата се гледа като на наивност и предизвиква чувства на насмешка сред околните, какво му остава на човек, освен да стане зъл ? А и казват, че нямало ненаказано добро.
Мисля, че за злобата винаги си има причина, както и за добротата, просто на пръв поглед тази причина не е явна.
цитирайМисля, че за злобата винаги си има причина, както и за добротата, просто на пръв поглед тази причина не е явна.
че нищо не става без причина, но все пак практиката хората тук и сега масово да се стараят да са зли не повишава кой знае колко качеството на живота ни като цяло. напротив - понижава го още повече.
цитирайПарите , респективно властта , която се ражда точно от това имане , са убийците на всичко хубаво .Те заличават силни чувства , любов и кръв и ослепяват своите притежатели до степен на неузнаваемост . В последната една година понятията добро и лошо така се размиха в , иначе разсъдливата ми глава , че и аз на свой ред губя представа за себе си , объркана съм !
цитирайНевежество за тово колко по-лошо би могло за бъде и колко близко е лошото. В повечето случаи го осъзнаваме едва, когато злото ни сполети в неподозирано големи размери, но докато това реално не се случи, ние обикновено продължаваме да го предизвикваме лекомислено, смятайки, че ще ни се размине.
Да, наистина, както някои вече отбелязаха, злото понякога прави живота по-лесен. Но това зависи от изработената и осъзната реакция на всички ни срещу него. А ние често му позволяваме да ни надхитри, като се прикрие под формата на страдание, примерно. Вглеждането обаче показва, че голямото страдание е безмълвно, а само малкото страдание е кресливо или словоохотливо.
цитирайДа, наистина, както някои вече отбелязаха, злото понякога прави живота по-лесен. Но това зависи от изработената и осъзната реакция на всички ни срещу него. А ние често му позволяваме да ни надхитри, като се прикрие под формата на страдание, примерно. Вглеждането обаче показва, че голямото страдание е безмълвно, а само малкото страдание е кресливо или словоохотливо.
36.
анонимен -
Хората са боклуци!
14.09.2008 00:27
14.09.2008 00:27
Всички хора.Без изключение,включително и аз.
цитирайда приемем, че си прав. на надявам се да се съгласиш, че има разлика между опаковката на шоколадов бонбон и памперс за... възрастни :)))
все боклук :))))
цитирайвсе боклук :))))
определено децата са последователни и настървени в проявата на негативните си емоции. Те все още не са ги припознали за лошост.Това е просто импулс, който те, по детски първично, освобождават.
И ето тук идва разликата между възрастен и дете.
С порастването ние почваме да разграничаваме, сепарираме, категоризираме. Да се владеем, да се само-укротяваме, да си поставяме норми и бариери.
Не знам обаче дали отвращението може да ме накара да заобичам.За мен тези чувства са взаимно изключваки се.Отвращението е висша степен на отблъскване, на антипатия, дори на презрение.
Друго си мислех - дали можем да приемаме злите възрастни, демонстративно злите , за непораснали деца? Обиновено това словосъчетание изразява по-скоро веселост, безгрижие, несериозност..
цитирайИ ето тук идва разликата между възрастен и дете.
С порастването ние почваме да разграничаваме, сепарираме, категоризираме. Да се владеем, да се само-укротяваме, да си поставяме норми и бариери.
Не знам обаче дали отвращението може да ме накара да заобичам.За мен тези чувства са взаимно изключваки се.Отвращението е висша степен на отблъскване, на антипатия, дори на презрение.
Друго си мислех - дали можем да приемаме злите възрастни, демонстративно злите , за непораснали деца? Обиновено това словосъчетание изразява по-скоро веселост, безгрижие, несериозност..
но никога не ги извинявам за лошото им държание. Действам на принципа - "На зла круша, зъл прът!".
Какво ми пука, че някой бил изнервен и пр. - аз да не съм цъфнала, та вързала ?!? Но това не ми пречи като видя някого да се усмихна и да го поздравя.
Много ли е трудно да се държиш добре, ако очакваш същото и от другите?
Поздрави! :)))
цитирайКакво ми пука, че някой бил изнервен и пр. - аз да не съм цъфнала, та вързала ?!? Но това не ми пречи като видя някого да се усмихна и да го поздравя.
Много ли е трудно да се държиш добре, ако очакваш същото и от другите?
Поздрави! :)))
Лошо е субективно понятие, възпитавано в теб. Причина един човек да е лош няма. Има причина ти да го смяташ за лош. Отделен въпрос, че прилагаш това понятие по смело за непознати хора, отколкото за познати. Много лесно е да определиш един човек, който те е ръгнал в ребрата в автобуса без видима причина за лош. Без да отдаваш значение на факта, че ти си нарушил неговото минимално пространство и си го ръчкал половин час със чантата си, без да забележиш. По неговите критерии ти също си лош. Обаче когато един приятел постоянно краде от дома ти вещи, и ти го хващаш, след това продължаваш да се опитваш да го обясниш с някаква болест или нещастие, но не и да го обявиш за лош.
цитирайrummi,
мда..винаги има някаква причина, дори неосъзната.
rotazia,
мисля че объркаността е всеобща.Все по-трудно е да се даде някаква дефиниция на уо устойчивите морални категории, за жалост.
vmir, да, определено позволяваме, когато му намераме оправдания или пък просто го игнорираме.
тутурутка, не, не мисля че точно мързелът е причината. Но е хубаво да върваш в хората.Поздрави и на теб!
Нел, и звете пораснало в бунището, нали...:-))
цитираймда..винаги има някаква причина, дори неосъзната.
rotazia,
мисля че объркаността е всеобща.Все по-трудно е да се даде някаква дефиниция на уо устойчивите морални категории, за жалост.
vmir, да, определено позволяваме, когато му намераме оправдания или пък просто го игнорираме.
тутурутка, не, не мисля че точно мързелът е причината. Но е хубаво да върваш в хората.Поздрави и на теб!
Нел, и звете пораснало в бунището, нали...:-))
не,не е трудно, дори е освежаващо. Точно затова се чудя на енергията, която хората изразходват, за да демонстрират злост.Унищожителна енергия, дори за тях самите.Поздрави и на теб!
цитирайинтересна гледна точка.Всъщност, знаеш ли, установявам от колко различни ъгли можем да погледнем на темата и това е интересното.
цитирайразбира се, бени, както и други са отбелязали, няма сходсство между детската злоба, и тази на възрастния..с времето се променя и обектът, и субектът..променя се интензивността и насоката ..
АКО успееш така да възпиташ, ума и чувствата ти, че да са орязани от това чувство на злоба..
за мен злобата е примитивно проявление на темперамента..
в зависимост от приключенията ти в живота, може да усетиш отвращение, презрение..но това е по-скоро чувство на самота и припадък на изящния ум..дисциплинарания ум дори и във чувствата...
затова това лесно прелива в любов, онази от разстояние..
а злобата, злобката..тя е ..е примитивно чувство, и затова не случайно, я съотнесох към децата, и последващо, към семплите духом..
и наистина има хора около нас, които нямат причина да са злобни, но са..
примери бол...
но всеки изразява себе си, като си мисли, че не действа срещу себе си..
цитирайАКО успееш така да възпиташ, ума и чувствата ти, че да са орязани от това чувство на злоба..
за мен злобата е примитивно проявление на темперамента..
в зависимост от приключенията ти в живота, може да усетиш отвращение, презрение..но това е по-скоро чувство на самота и припадък на изящния ум..дисциплинарания ум дори и във чувствата...
затова това лесно прелива в любов, онази от разстояние..
а злобата, злобката..тя е ..е примитивно чувство, и затова не случайно, я съотнесох към децата, и последващо, към семплите духом..
и наистина има хора около нас, които нямат причина да са злобни, но са..
примери бол...
но всеки изразява себе си, като си мисли, че не действа срещу себе си..
злобата-примитивно проявление на темперамента
Злобата, нали говорим за оная-демонстративната, крещящата - проява на примитивизъм. Т.е. характер, който не умее да се самоуправлява и ,който не осъзнава нормативността на взаимодействието.
Нали точно видимата липса на причина коментираме.Онзи момент ,в който тя избухва непровокиране или просто си присъства неизменно и те кара да подвигаш неразбирако рамене,сякаш питайки се - това пък защо?
Както едно дете, когято е кисело мрънка непрекъснато и се сърди,без само да осъзнава защо.След това пораства и ясно определя причините и рамките на основателността.
цитирайЗлобата, нали говорим за оная-демонстративната, крещящата - проява на примитивизъм. Т.е. характер, който не умее да се самоуправлява и ,който не осъзнава нормативността на взаимодействието.
Нали точно видимата липса на причина коментираме.Онзи момент ,в който тя избухва непровокиране или просто си присъства неизменно и те кара да подвигаш неразбирако рамене,сякаш питайки се - това пък защо?
Както едно дете, когято е кисело мрънка непрекъснато и се сърди,без само да осъзнава защо.След това пораства и ясно определя причините и рамките на основателността.
и ако успееш да забележиш цвете на бунище... на това суфиите са казвали да откриеш съкровище! обаче много хора няма да разберат какво казвам :)))
elensia, не мога да се съглася с твоята теза. има различни начини за реакция и точно по тях се различават добрите от лошите хора. защото може и съвсем нарочно да щипнеш някого по бузката, не за да го нараниш, а за да постигнеш някакъв първичен контакт(това го наричат "закачка") и знаеш по колко начина би могъл да реагира. от усмивката, до купищата ругатни. приятелят, който краде обаче е интересен пример. болестта му не го прави лош, но го прави опасен, най-вече за себе си. в общи линии такива хора не успяват дълго да задържат приятели... трагично е!
злобата е емоция, която може да бъде овладяна.
казва се емоционална интелигентност!
другият срещу теб прави нещо заради самия себе си, а как ще реагираш ти... зависи не от неговото действие, а от собствената емоционална интелигентност... емоционалните изблици водят да погрешни тълкования, действия и т.н.
цитирайelensia, не мога да се съглася с твоята теза. има различни начини за реакция и точно по тях се различават добрите от лошите хора. защото може и съвсем нарочно да щипнеш някого по бузката, не за да го нараниш, а за да постигнеш някакъв първичен контакт(това го наричат "закачка") и знаеш по колко начина би могъл да реагира. от усмивката, до купищата ругатни. приятелят, който краде обаче е интересен пример. болестта му не го прави лош, но го прави опасен, най-вече за себе си. в общи линии такива хора не успяват дълго да задържат приятели... трагично е!
злобата е емоция, която може да бъде овладяна.
казва се емоционална интелигентност!
другият срещу теб прави нещо заради самия себе си, а как ще реагираш ти... зависи не от неговото действие, а от собствената емоционална интелигентност... емоционалните изблици водят да погрешни тълкования, действия и т.н.
нелка, отново не разбрахте..
онази степенност...
и да, ок..може да има и цвете на бунището, щом ви се иска да го видите..
но тук говорим за друго..
ако съществува емоционална интелигентност, за която говорите вие, едва ли ще има проявление като злоба..
всичко друго, но не и това..
а как се израства емоционално..
чрез окуртуряване на чувствата...
като тук, въобще, ама въобще..изключвам злостта на интелекта и разума..
това е съвсем друга тема
понеже онзи ден си говорихме с бени на тази тема, искам да поясня..
става въпрос за примитивизъм..най-евтин, има го при мъже, и при жени - злоба
въпреки завидния социален, физически статус, възрастов вякакъв....
какво друго може да се каже по темата..има и още..но кажете и вие..
цитирайонази степенност...
и да, ок..може да има и цвете на бунището, щом ви се иска да го видите..
но тук говорим за друго..
ако съществува емоционална интелигентност, за която говорите вие, едва ли ще има проявление като злоба..
всичко друго, но не и това..
а как се израства емоционално..
чрез окуртуряване на чувствата...
като тук, въобще, ама въобще..изключвам злостта на интелекта и разума..
това е съвсем друга тема
понеже онзи ден си говорихме с бени на тази тема, искам да поясня..
става въпрос за примитивизъм..най-евтин, има го при мъже, и при жени - злоба
въпреки завидния социален, физически статус, възрастов вякакъв....
какво друго може да се каже по темата..има и още..но кажете и вие..
и изцяло споделям мнението ти :)))
има изключително интелигентни и ерудирани хора, които нямат елементарна емоционална интелигентност, която няма нищо общо ни с ум, ни с образование, ни със знаниия, а има общо с контрола на първичните емоции. Всички имаме първични емоции :)))
това за цветето беше отговор на преден пост на Бени :)))
цитирайима изключително интелигентни и ерудирани хора, които нямат елементарна емоционална интелигентност, която няма нищо общо ни с ум, ни с образование, ни със знаниия, а има общо с контрола на първичните емоции. Всички имаме първични емоции :)))
това за цветето беше отговор на преден пост на Бени :)))
))))))))
сехерчих ми казва само един човек..
еййй, егати изненадата..
е, ясно, че ако си ти, си ме разбрала прекрасно..
аз не те разбрах..))))
цитирайсехерчих ми казва само един човек..
еййй, егати изненадата..
е, ясно, че ако си ти, си ме разбрала прекрасно..
аз не те разбрах..))))
аз ,като Нел, смятам, емоционалната интелигентност не е обвързана с натрупване на знания, конкретни умствени заложби или пък социално и материално положение.Макар всички тези неща да оказват някакво значение, не може да не влияят.Защото в крайна сметка и те съставляват индивида.
Така е, говорихме точно за тази злоба, примитивната, демонстративната, тази,която се явява единствен начин на поведение.Всъщност и това породи тези ми размисли.
Е ли тази злоба вродена или се появява някъде по пътя
цитирайТака е, говорихме точно за тази злоба, примитивната, демонстративната, тази,която се явява единствен начин на поведение.Всъщност и това породи тези ми размисли.
Е ли тази злоба вродена или се появява някъде по пътя
струва ми се, че тази злоба се разпространява като "успешен" модел на поведение, стратегия с която се успява.
до голяма степен появата й (пак по мое си мнение) се дължи на миграцията на населението, което е принудено по силата на независещи от него обстоятелства да смени местожителството и на практика да попадне в среда, която счита за враждебна. в този смисъл тази "злоба" е нещо като самозащита.
цитирайдо голяма степен появата й (пак по мое си мнение) се дължи на миграцията на населението, което е принудено по силата на независещи от него обстоятелства да смени местожителството и на практика да попадне в среда, която счита за враждебна. в този смисъл тази "злоба" е нещо като самозащита.
да, определено злобата или по-скоро злобарстването, защото нали говорим за онази явната злоба, е някакъв вид защитен механизъм.По-скоро неосъзнат.Аз съм дълбоко убедена,че подобно поведение маскира дълбоки проблеми, свързани преди всичко с личностна неувереност.
Не бях се замисляла дали миграцията има нещо общо.Дори ...някак си, хората израсли в малки населени места ми струват като че ли по-освободени от подобно поведение. Но не се бях замисляла как евентуално би им повлияла една нова,различна, хаотична и стресова среда.
Моите впечатления са,че жителите на големите градове са далеч по-изнервени в общуването помежду си.
цитирайНе бях се замисляла дали миграцията има нещо общо.Дори ...някак си, хората израсли в малки населени места ми струват като че ли по-освободени от подобно поведение. Но не се бях замисляла как евентуално би им повлияла една нова,различна, хаотична и стресова среда.
Моите впечатления са,че жителите на големите градове са далеч по-изнервени в общуването помежду си.
родното ми градче София беше далеч по-маломерно, после условията на живот буквално принудиха много хора да се установят тук, но не "от любов" към града и неговите хора, а "по сметка", така да се каже.
в началото този процес беше по-бавен и някак не влияеше така на атмосферата, но напоследък се развива с бясна скорост и ми се струва, че ще продължи.
аз трудно се изнервям от присъствието и общуването с хора - свикнала съм около мене да гъмжи от народ.
цитирайв началото този процес беше по-бавен и някак не влияеше така на атмосферата, но напоследък се развива с бясна скорост и ми се струва, че ще продължи.
аз трудно се изнервям от присъствието и общуването с хора - свикнала съм около мене да гъмжи от народ.
сега се явява пристанище на много съдби. За радост или за съжаление.
Факт е обаче, че тук въздуфът сякаш е наситен с напрежение. ЛИца намръщени-хора разни.ЗАбързаност, напрегнатост, стрес...
Сега се замислих-дали и местата определят хората, поведението им?
цитирайФакт е обаче, че тук въздуфът сякаш е наситен с напрежение. ЛИца намръщени-хора разни.ЗАбързаност, напрегнатост, стрес...
Сега се замислих-дали и местата определят хората, поведението им?
че моят град не е обичан от много от хората, които го населяват. и това вреди на атмосферата в него.
а иначе едно "пристанище" е редно да посреща с радост новите "кораби" - хората са богатство, може би най-истинското.
а за последното изречение от горния коментар - да, местата определят поведението - в банка и в бирария не се държим по един и същи начин, защото се чувстваме различно. и все пак по-определящи са хората.
цитирайа иначе едно "пристанище" е редно да посреща с радост новите "кораби" - хората са богатство, може би най-истинското.
а за последното изречение от горния коментар - да, местата определят поведението - в банка и в бирария не се държим по един и същи начин, защото се чувстваме различно. и все пак по-определящи са хората.
56.
анонимен -
Хубав пост
15.09.2008 15:09
15.09.2008 15:09
Злобата погубва човека според мен. Има много хора които са злобни но се прекриват като се правят на добри и мили,но ги виждаме когато покажат истинското си лице на лъжци.
Освен злобните хора мразя и лъжците и лицемерите.
Навсякъде има лицемери без исключение. Два месеца тук ме лъга един индивид на име turbo4.
Искрено се надявам да сте разбрали що за човек е
благодаря за вниманието!!!
цитирайОсвен злобните хора мразя и лъжците и лицемерите.
Навсякъде има лицемери без исключение. Два месеца тук ме лъга един индивид на име turbo4.
Искрено се надявам да сте разбрали що за човек е
благодаря за вниманието!!!
столицата е доста презиран град. Както и жителите му.Което е също толкова странно, колкото и демонстразията на злоба.
В такъв смисъл-да,естествено, поведението ни е различно в зависимост от това къде се намираме и с кого общуваме.Имах обаче друго предвид - дали цялостната атмосфера е определящата.МОже ли да се сложи някакъв общ знаменател между хора, населяващи дадено населено място?
Като се замисля-поведенчески, да, но що се отнася за конкретното поведение, мисля че не е определящото.По-скоро може да се яви като някакъв стимулатор за отприщване на негативизъм
цитирайВ такъв смисъл-да,естествено, поведението ни е различно в зависимост от това къде се намираме и с кого общуваме.Имах обаче друго предвид - дали цялостната атмосфера е определящата.МОже ли да се сложи някакъв общ знаменател между хора, населяващи дадено населено място?
Като се замисля-поведенчески, да, но що се отнася за конкретното поведение, мисля че не е определящото.По-скоро може да се яви като някакъв стимулатор за отприщване на негативизъм
прикритата злоба е може би най-опасната, защото тя подвежда обикновено прикрита добре под маската на добронамереността.
Може да ти прозвуча леко наставнически,за което моля да ме извиниш, но мисля че думите често лъжат, по който повод във виртуалното трябва винаги да се подхожда с известна доза предпазливост.Поздрави и успешна учебна година!
цитирайМоже да ти прозвуча леко наставнически,за което моля да ме извиниш, но мисля че думите често лъжат, по който повод във виртуалното трябва винаги да се подхожда с известна доза предпазливост.Поздрави и успешна учебна година!
имаме една поговорка (българска): "Не плюй в кладенеца, от който пиеш вода".
не съм някак осветлена за това презрение, кой го практикува и поради какви причини, но това също е въпрос на склонност - ако си настроен на вълната на презрението - презираш. отделен въпрос е има ли смисъл, носи ли полза, здравословно ли е и прочее.
в средата в която обичайно се намирам се чувствам комфортно, както и в града - познат ми е от детинство, сградите ми навяват спомени и т.н. рядко имам и отрицателни впечатления от контактите ми с институции даже.
не бих сложила общи знаменатели на жителите на населените места - не съм математик и процедурата крие известни рискове :-)))))))
цитирайне съм някак осветлена за това презрение, кой го практикува и поради какви причини, но това също е въпрос на склонност - ако си настроен на вълната на презрението - презираш. отделен въпрос е има ли смисъл, носи ли полза, здравословно ли е и прочее.
в средата в която обичайно се намирам се чувствам комфортно, както и в града - познат ми е от детинство, сградите ми навяват спомени и т.н. рядко имам и отрицателни впечатления от контактите ми с институции даже.
не бих сложила общи знаменатели на жителите на населените места - не съм математик и процедурата крие известни рискове :-)))))))
60.
анонимен -
Благодаря ти
15.09.2008 15:19
15.09.2008 15:19
Спокойно не ми звучиш наставнически,напълно си права. В случая аз съм си виновен защото се доверявам често на хората.
Поздрави и от мое име!!!
Лек и усмихнат ден- въпреки дъжда!!!
цитирайПоздрави и от мое име!!!
Лек и усмихнат ден- въпреки дъжда!!!
61.
анонимен -
Според мен злобата е вградена фу...
16.09.2008 13:46
16.09.2008 13:46
Според мен злобата е вградена функция на човек, т.е. така си се ражда с нея. Естествено много заобикалящи и непосредствени фактори ни влияят, но смятам, че е вградена, на ментално ниво и най-често се проявява чрез манталитета.
Понякога си мисля, че злобата е лош отдушник на неудовлетвореността на хората, които правят някакъв избор (често пъти непремерен) и после решават да държат другите отговорни за личната си безотговорност.
цитирайПонякога си мисля, че злобата е лош отдушник на неудовлетвореността на хората, които правят някакъв избор (често пъти непремерен) и после решават да държат другите отговорни за личната си безотговорност.
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора