Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2008 10:23 - Кукла в кутия
Автор: benra Категория: Други   
Прочетен: 8051 Коментари: 64 Гласове:
0

Последна промяна: 25.07.2008 11:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  - Взимай си багажа и да те няма. ВЕДНАГА!
  - Чуваш ли ме!??? Айде…започвай да събираш партакеши
Марина сънуваше как някакъв великан я преследва, докато небето се раздира от гръмотевици.. Хукна да бяга, но краката й бяха заковани и не можеше да помръдне. От ляво и от дясно падаха светкавици, а великанът я разтърсваше така, че зъбите й тракаха до счупване. Земята пред нея се разцепи и двата й крака останаха от двете страни на отворилата се бездна. Прииска й се да скочи в нея, за да се спаси, но нали краката й бяха заковани, не можеше.  Някъде в далечината се виждаха покриви на къщи, огряни от ярко измамно  слънце. Марина разтърси глава в опит да отлепи краката си от земята и се събуди.
Седна в леглото и разтърка очи. Стаята беше непоносимо светла.
  - Ще ми спи тя…- някой я дръпна и тя от леглото се озова на пода. С разсънени вече очи видя надвесилия се над нея Петър. Лицето му беше сгърчено и пурпурно червено – същинска маска на гнева. Вратата на гардероба зееше отворена, а по целия под бяха разхвърляни дрехите й.
  - Ставай, мръснице, събирай си партакешите мизерни и да те няма.Аз парцали в къщата си няма да държа. Марина видя ножицата, проблясваща в ръцете на мъжа й, и уплашено скри главата си в колене , обгръщайки ги здраво с ръце. Цялото й тяло трепереше.
  - Полудял  е, ще ме убие – мина светкавично през мислите й. Не разбираше какво става. Надяваше се,че все още спи и това е продължение на кошмара. Ще се събуди, трябва да се събуди!
  - Парцали, парцали в моя дом, в моето легло…не искам – младата жена чуваше как ножицата щрака. Плахо погледна през пролуката, образувала се между сгънатия й лакет и коляното. Видя как Петър нарязва бледорозовия корсет с черните сатенени връзки. Беше й го подарил за миналия Свети Валентин.
  - Създаден е специално за теб – й каза тогава, не можейки да се насити на тялото й
Сега спомените от общата им страст падаха на пода, накълцани.

  - Размърдай се, не ме гледай като неебана, щото и двамата знаем, че си направо пре-ебана.
Смехът му  прозвуча неестествено зловещ и насити въздуха на спалнята с тягостно предчувствие,  докато ръцете му машинално и озлбено кълцаха  нежната материя.
  Марина се беше парализира от страх. Неистов ужас,породен от абсолютното неразбиране на случващото се, беше сменил сънливостта. Не смееше и да попита – какво, защо? Просто й се искаше  да изчезне, на мига. Ако е възможно да се изпари. Но, уви, не беше възможно. Оставаше й да се надява гневът на Петър да премине. Беше го виждала ядосан и друг път. По принцип, мъжът й беше леко сприхав, импулсивен и лесно се палеше, но също така лесно и бързо му минаваше . Този Петър, който в момента вилнееше пред нея беше някакъв непознат, от когото Марина се страхуваше. Интуитивно разбираше, че този гняв не е мимолетен и едва ли така бързо ще отшуми. И причината бе тя. Само не разбираше защо.
  - Ти още ли си тука, ма???Мърсиш ми пода. - Отново се пресегна и я сграбчи за рамото. Пръстите му безмилостно се впиха в плътта й и Марина тихо изохка.
  - Охкаш, а? Какво, гот ли ти е? – и я стисна още по-силно
  - Така ли охкаше като те оправяше оня , как му беше името???Или другия, или може би сте си правили тройка, а пачавро???Така ли охкаше? Я пак, да те чуя – имаше чувството, че ръката й се отделя от раменната става
Марина изпищя.
  - Моля ти се, Пепи, моля ти се!Спри, моля ти се, спри! Нищо не съм направила, нищо! Някой те е излъгал.
  - Никакъв Пепи, не съм ти, боклук. И не ми се обяснявай, че те убих. Лъжкиня мръсна. Някой ме бил лъгал!!!А ма, боклук, много си тъпа, ма – ти сама ми показа всичко, сама. Смотана пачавра и да кръшка, като хората, не може.
Младото момиче не разбираше нищо, абсолютно нищо.Единственото, което осъзнаваше, че е станала някаква ужасна грешка и трябва да намери начин да обясни на съпруга си, че това, което си е въобразил не се е случвало. Никога. Та тя не беше поглеждала друг мъж от години. Бяха заедно вече 6-та година. От 3 бяха семейство.
Петър предпочиташе Марина да не работи и да се грижи за домакинството. Деца все още нямаха
  - Няма защо да бързаме, има време – казваше Петър, когато Марина плахо отваряше въпроса за децата
  - Аз не съм ли ти достатъчен?
Обичаше го, дори много го обичаше, но имаше някаква празнина в изпълненото й с рутинни домакински задължения ежедневие. Така се беше автоматизирала, че до обяд вече беше изчистила, сготвила, подредила . Не излизаше много често, защото Петър не харесваше приятелките й
  - Празноглави парцалани. Само ти пълнят главата с щуротии, кво има да се гледате? Станали на по двайсе и, още малко ше чукнат трийсетака, а едно семейство не могат да завъртят, по цял ден си разнасят гъзовете насам и натам.Ти, семейната, каква работа имаш с тях?
Явно нямаше, затова делеше деня си между телевизора и компютъра. Добре,че имаше компютъра.
Сваляше си филми, музика, ровеше се из интернет. Установи, че за да водиш интересен живот не е задължително на всяка цена да излизаш. Това откритие внесе освежаващо разнообразие в живота й.
Започна да посещава един форум.Попадна случайно ровейки се.В началото само четеше.Беше й интересно. После се осмели и се включи в дискусиите. Стана й приятно, когато видя, че е приета. Започна да се отпуска, да разговаря на различни теми. Беше почти като да излезеш на кафе с приятелки, дори още по-. Защото в интернет всякакви условности падаха и Марина усещаше как многото предразсъдъци, с които се беше обградила изчезват щом затрака по клавиатурата. Освобождаваща възможност не просто да бъдеш себе си, а да провериш каква си и до къде можеш да стигнеш.Да бъдеш всякаква, да експериментираш. Да се превъплащаваш, да откровеничиш, без да те интересува дали и как ще бъдеш разбрана- Прозрението, че виртуалното й аз е магнетично привлекателно, в началото я изненада. Никога не е била от онези ,нахаканите, самоуверените момичета. По-скоро –сдържана, леко резервирана и дистанцираща. Мъжете обикновено сякаш се плашеха от сериозния й вид и вглъбения й поглед върху живота.
Виртуалната Марина беше различна.Жизнена, общителна, витална, кокетна.Дори руса. Скоро стана обект на подчертано внимание.Особено от мъжете във форума Започна да получава лични съобщения.Искаха снимката й. Не я изпрати, не за друго, нямаше качени свои снимки на компютъра.Малкото, които имаше,  бяха на двама им с Петър.Пък и защо му е на някого снимката й, тя не си търсеше гадже, беше сериозна обвързана, семейна жена – самоубеждаваше се Марина. Просто се забавляваше.
Нямаше нищо лошо в един невинен флирт. Напротив.
Когато Петър се прибираше от работа, тя го посрещаше в приповдигнато настроение и той беше доволен.
  - Виждам, излязла си от мрачния си период, не си мрънкаща досада.- зад шеговитите му думи обаче прозираше лек упрек за моментите, в които тя, скучала цял ден очакваше неговото прибиране да внесе някаква динамика и интересност.
Сега вече Определно беше излязла от този период на скука. Интернет беше навлязъл в живота й и правеше от стоквадратния апартамент една просторна вселена от емоции. Дори не забелязваше ,когато Петър закъсняваше след работа.Преди един час закъснение се равняваше на един час душевни терзания и още един час семейни спорове.
Естествено не сподели с Петър за новия си начин за запълване на свободното време.Не че беше някаква тайна, но…предпочете да остави това изцяло в малкото лично пространство, с което разполагаше.
Интернет!!!Компютъра!!!Форума!!!Личните!!!
Марина изведнъж прозря и по тялото й полазиха ледени тръпки.
Петър сякаш улови мислите й
  - Нали, нали!Сети се, нали! Парцалке!
Как те наричаше оня
  - слънчице, красавице, принцесо????Сънуваше …как беше…съвършеността ти, обгърната от лъчите на изгряващото слънце???
Ай върви при него той да ти плаща живота, неблагодарнице. Пребивам се от работа, блъскам като вол. За какво?За какво? Да си развяваш задника в разнимити форуми и да си уреждаш срещи с разнимити нещастници. Поезия ще й пишат. Бегай при поета, айде марш!!!Да се храните с рими…Да видим как ще ти плаща глезотиите с рими. Сетих се - може да си направите форумна къща и да си живеете в нея. Хахахахахахахахаха
Слънчице…Принцесо…
Гласът му беше груб и зловещ. Позата му излъчваше заплаха и на Марина й беше ясно, че каквото и да каже в този момент, то няма да бъде нито чуто, нито разбрано.
  Стана бавно, подръпвайки набралата се нощница. Изпита неясно неудобство от голотата си.
Чувстваше се срамно разголена и нечиста.
Омразата, с която Петър я гледаше беше по- болезнена от пръстите му, впити в ръката й.
Всяка изречена дума я срязваше като  нож, но не намираше думите, с които да му обясни невинността на случилото се. Че няма нищо, няма други мъже.Само думи, само невинно измъкване от рутината, от еднообразието.
Как да му каже, че се е чувствала сама, че е имало празнина, която е трябвало да запълни, че по този начин се е почувствала силна и пълноценна, някоя, истинска, жена. ЧЕ дори , общувайки с други, е открила че наистина е само негова. Че го обича.Че….имаше много неща, които можеше да му каже, да му обясни.Нямаше смисъл. Той беше чел и беше изтълкувал всичко посвоему. Подсъзнателно Марина ясно осъзнаваше, че нямаше и как да го изтълкува другояче. Вероятно и тя не би повярвала в безобидността на случилото се, ако попадне на подобни разговори.
Започна да събира дрехите, набутвайки ги в един малък сак, който Петър хвърли в краката й.
  - Айде и по-живо, че не мога да те гледам.
Невинна, Невинна, НЕвинна- се блъскаже в главата й. Искаше да го изкрещи. Вместо това нахлузи дънките си и за последно погледна мъжа на живота си.
Той стоеше – озверяло животно, на което са отнели плячката. Такъв й се видя – зъл и самотен
- Грешиш, много грешиш…аз те обичам, но не мога да живея в кутия – прошепна Марина, преди вратата да се затръшне зад гърба й.
- Завинаги –каза си тя -завинаги….


Тагове:   кутия,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nellka - всъщност...
25.07.2008 10:45
ако не е интернет, ще е кварталната градинка или театъра... проблемът не е в Нета!
проблемът винаги е бил другаде...
Бени, настръхнах!
пишеш истини, истински истини
цитирай
2. benra - Нел,
25.07.2008 10:46
знаеш ли-всеки път си казвам да престана с истините и да напиша нещо ведро...Защо така ми се получава, не знам.
Не е нета, ц...не е!
цитирай
3. july26 - :)
25.07.2008 11:07
Не е нета,права си! Хората станахме едни...нехора! А някакви финансово зомбирани създания,без време за душата и духа.Само сметки и планове,пари и срокове.И като се обърнеш понякога,ако изобщо го направиш навреме ,де..какво има там,мм..?
Нямаше да провокира такива размисли,ако не беше добре написано...както обикновено..!
:))
цитирай
4. stone - браво бени
25.07.2008 11:29
за историята. пък за героите в нея - аз не виждам какво му е обичала толкова на този мъж, така че тя нищо не губи. той също заслужава да си остане самичък, без нея. така че и за двамата по-добре така.
цитирай
5. benra - july,
25.07.2008 11:36
знам ли какви сме станали.Отчуждаваме се доброволно и изместваме важностите.
цитирай
6. benra - stone,
25.07.2008 11:37
благодаря за бравото - от теб ми е много ласкателно:-))
Прав си-всеки си заслужава случващото, естествен развой на празнотата
цитирай
7. benra - seta,
25.07.2008 11:38
Благодаря ти най-сърдечно!!!
цитирай
8. dorichela - Уау..
25.07.2008 13:10
..толкова реално си го описала,че настръхнах! Поздрави!
цитирай
9. minavam - Мдам, познатичко е като сценарий. ...
25.07.2008 13:26
Мдам, познатичко е като сценарий. Някои кукли след това се връщаха за да ги достъпчат, други куклички пък си пускаха зъби и нокти и се превръщаха в кучк... ъъъ дами.
Поздравления, написано е много точно и наблюдателно.
цитирай
10. анонимен - Стига вече!
25.07.2008 14:11
... с тези негативни писания! Почти всеки път! И без това човек достатъчно се претоварва с грижи по цял ден. Какво ще промениш, като пишеш така? Подтиснатите ще се депресират още, на подтисниците няма да им пука. Казваме, че американците са прости и правят филми главно с "хепи енд", но, понеже ние сме все сложни, гениални, ама неразбрани и т.н. - затова сме по стандарт и манталитет номер едно в света.
Не знам кой има нужда от подобни текстове, освен хората без проблеми и хората с психични отклонения.
Запитай се, защо ти самата ги пишеш.
Поздрави, и малко повече позитивизъм. Такъв липсва на повечето хора в тази държава.
цитирай
11. benra - ...
25.07.2008 14:17
dorichela, благодаря!

minavam, да-нищо ново...

анонимен,
нали не ме упрекваш в някакво преднамерено черногледство? Никой не карам да ме чете и да се депресира. Всъщност- нека аз съм единствената причина за депресиране.
Съжалявам, обаче така ми се получава.Поздрави и на теб!
цитирай
12. minavam - benra
25.07.2008 14:28
не се връзвай на анонимните, хората със слаба психика да не влизат в нета, да не гледат драми и трагедии и да не четат нищо освен прогнозата за времето, като нямат сили да погледнат живота в очите.
Хубаво пишеш, на мен ми допада.
цитирай
13. benra - minavam,
25.07.2008 14:34
не им се връзвам, дори ги разбирам. Обаче, какво да направиш-животът все такива сюжети ми поднася, егати...Наляво-драма, надясно-драма, само някъде в ъгъла се гуши няквамити комедия, ама тя една такава мъничка, че ако не се спънеш в нея като нищо я прескачаш.
Ежедневнимити работи.
А бе важно си е, че на теб ти допадам:-))))Нали се самообяви за виден мизантроп:-)))
цитирай
14. minavam - benra
25.07.2008 14:38
Идея си нямаш какъв при това. Чикотило пред мен е бебе с памперс, а най-много тази планета има нужда от липса на глуповати създания които си дъвчат вечерята, зомбирани от поредното реалити-шоу. И не искат да си извадят главата от задника за да признаят че около нас не са само цветя и рози.
:-)
цитирай
15. benra - mianavam(трябва да му намеря съкращение на това обръщение),
25.07.2008 14:46
тая планета има нужда от повече цветя и слънце-факт, ама не мимикрия му е майката.
цитирай
16. minavam - Викай ми както искаш, формата е б...
25.07.2008 14:50
Викай ми както искаш, формата е безинтересна без смисленото съдържание, така че не държа на нея.
Тая планета има нужда от липса на безразличните, блога е пълен с лекомислени повърхностни неща, пълни с "позитивност". нека поне нещо смислено да прочета без да ми се мотаят в краката.
:-)
цитирай
17. benra - :-))))
25.07.2008 14:57
някой да ти е казвал, че излъчваш позитивност???Ако не е,значи ще съм първата, което ми допада
цитирай
18. minavam - benra
25.07.2008 15:03
виждала ли си някога фокстериер? ловджийско куче, хапе и... не спира да се движи:-) и въпреки че хапе в определен момент, блика от енергия и жизненост.
Та... май и аз си забравих намордника:-)
цитирай
19. benra - е
25.07.2008 15:11
лятото не е сезон за намордници, мисля...пък и какво ловжийско куче ще си с намордник:-))
цитирай
20. minavam - нали и аз това казвам - иначе не е и...
25.07.2008 15:15
нали и аз това казвам - иначе не е интересно:-)
цитирай
21. krotalka - Много е истинско Бени!
25.07.2008 15:25
Точно и верно пресъздадено!
Майната им на анонимниците! И аз съм за щастливия край, но той не винаги е възможен!
цитирай
22. benra - minavam,
25.07.2008 15:50
важното е да минаваш:-)))
цитирай
23. benra - krotalka,
25.07.2008 15:52
Всъщност, знаеш ли, може би именно този край е щастливия в конкретния случай:-))Защото някои заблуди понякога ни карат да ги търпим твърде дълго и твърде късно да разберем,че клетката, макар и златна е клетка...А може би и мъжа, този изградил златната клетка-кутия би осъзнал кое е приоритетът в живота му...
Може би това е щастлив край...
цитирай
24. анонимен - От 11
25.07.2008 16:44
Ами не съм се регистрирал, затова съм анонимен. Ако се регистрирам, ще пиша нонимно. А и регистрацията не е нищо - това е някаква виртуална самоличност, понякога по-лоша от анонимността, да обяснявам ли защо?
Не съм искал да се заяждам с авторката, просто напоследък изпушвам от толкова негативизъм. Щракнеш телевизията - убийства, грабежи, палежи... Все по-рядко гледам българска телевизия, но с народопсихологията ни се сблъсквам всеки ден в реалния живот, надявах се във виртуалния да не е толкова често. Макар че той е някакво отражение на реалния. Дано следващия път прочета нещо по-усмихнато :)
цитирай
25. benra - до 11
25.07.2008 16:49
изобщо не го приемам като заяждане, напротив-чудесно разбирам какво искаш да кажеш.
Ако се разровиш из блога ми, вероятно ще намериш доста неща от тази същата народопсихология, които ще те накарат да се усмихнеш, дори да се посмееш.
Силно е да нарека писанията си изкуство, но...изкуството обикновено е отражение на реалния живот. Та и моите драсканици са нещо такова.
Знаеш ли, както казах и на кроталка-погледнато от друг ъгъл края на историята може да бъде приет за щастлив.
И-благодаря, че ме прочете:-))))
Обещавам някой път да те усмихна...нарочно.Поздрави!
ето ,заповядай порция усмивка - http://benra.blog.bg/viewpost.php?id=155375
цитирай
26. анонимен - От 25 :)
25.07.2008 16:59
Знаех, че ще го приемеш така, защото съм чел и други твои работи.( Затова и понякога, когато влизам в blog.bg, те чета.) Например, това: http://benra.blog.bg/viewpost.php?id=206044

Ще се зарадвам само на спонтанни усмивки - дано са повече.
цитирай
27. viki11 - смешно прозвуча накрая "мъжа на живота й"
25.07.2008 17:03
- това животно. И съвсем на място.
Милички, при социализма почти нямаше жена, която да не е бита.
Даже имаше един виц: За да не се претоварва мъжа направо казвал: "Към уреда!" И жената се засилвала и се удряла в юмрука му, той да не се мори.
Ами как ведро, като не сме си оправили бакиите , та да си починем. Има и ведри моменти.
цитирай
28. benra - 27,
25.07.2008 17:05
какво да кажа-поласкана съм, че ме четеш не случайно:-)
И да-непременно повече спонтанни усмивки:-)

цитирай
29. benra - viki,
25.07.2008 17:09
нормално е да каже точно това, защото именно в този момент тя си мисли,че той е мъжът на живота й, поне така си представям аз моментната ситуация.Вероятно...после, когато остане насаме със себе си и осмисли всичко-причини, последствия, реакции, тогава ще си даде сметката, че тя наистина е не-виновна. За него важи същото...макар да не съм убедена,че би си признал, че може да не е бил прав-изцяло.
Всъщност няма начин някой да е в клетка от ограничения и да не търси начин да се докопа до живота извън клетката.Дори сам да си е избрал клетката.
За съжаление насилието е сред нас и да се правим,че не го виждаме, то не означава,че не съществува.
Аз все пак си мисля,че краят е оптимистичен:-)
цитирай
30. анонимен - От 27
25.07.2008 17:19
Benra, ами ти си единият от трите автори, заради които понякога влизам в блог-а. Но да не флуд-я повече, друг път пак ще говорим, надявам се.
цитирай
31. benra - до 27
25.07.2008 17:23
ще, пак, надявам се:-)
цитирай
32. minavam - 25. анонимен
25.07.2008 17:30
да, но този разказ тук е абсолютно позитивен без да е лекомислен. Жената има ново начало, вече няма да е в златната клетка и на нея й предстои един пълноценен, хубав, реален живот. Нима е лошо? понякога на някои инертни личности им е необходим развода-раздялата, нещо силно, за да променят ежедневието си. ще спре да живее виртуално и ще започне реално. какво по-хубаво от това? ще се лиши от скуката и ще се развива, може би с нейния поет ще си имат бебе най-накрая. Е! Кое му е негативното?:-)
цитирай
33. benra - :-)))))
25.07.2008 17:33
Кажете ми-има ли нещо по-позитивно от един мизантроп???

Всъщност сериозно погледнато, хората които най-лекомислено поглеждат на нещата от живота най-често за засегнати от преломностите му.Защото обикновено пренебрегват себе си.А,както знаем, здравословната доза егоизъм е задължителна, защото другите гледат на нас през нашите очи.
Мен ако питате нашата жероиня е сгрешила още, когато е пренебрегнала аз-а и го е заменила с -ние.
цитирай
34. minavam - Алилуя, глас на разума. Още когато ...
25.07.2008 17:52
Алилуя, глас на разума.
Още когато се е подчинила да си стои вкъщи и дасе откаже от приятелките и собствен кръг, кариера, своят път - тя е станала доброволна жертва. Съпругът й не е животно, просто холеричен собственик отгледан в патриархалните разбирания. Ако тя беше настоявала по-рано да има свой живот, то или щяха да се разделят, или той щеше да приеме повечето й изисквания.
А сега тя просто почва от начало и на чисто. Те това пък ако е лошо - здраве му кажи.
не, разбира се, по-удобно е да си седи дОма и да тъпее пред сериалите, очаквайки мъжленцето, който се прибира с рев "Къде ми е ракията, къде ми е салатата":-) чудна алтернатива за едно мислещо същество, няма що.
цитирай
35. benra - Така де-
25.07.2008 17:58
почва на чисто.Важното обаче,за да е ново началото-важно е да е осъзнала причината. Защото, напъхвайки се един път в образа на послушната, безазова жена има опасност да си остане в него. Надяваме се обаче, че няма да го направи.
Дет се вика-ще я следим изкъсо:-)))
цитирай
36. minavam - Бас хващам че тя се е изнесла при мама ...
25.07.2008 18:01
Бас хващам че тя се е изнесла при мама без да вземе скъпите парцалки и бижута, и с това действие бая ми ти озадачила своят "добре печеливш" съпруг. Искаш ли да се обзаложим че той бе изненадан от молбата й за развод, пратена му чрез адвоката й?:-) милият той извъобще не беше очаквал че послушната му женичка наистина ще се изнесе по едните дънки. Очакваше ред сълзи и сополи за да я досмачка, а пък стана тя една... Ц-ц-ц-ц:-)
цитирай
37. анонимен - Ами то, всичко опира до интелекта!
25.07.2008 19:57
Поведението на човек се определя от сивото вещество
цитирай
38. jesusbg - по описанието въпросния Петър е ...
25.07.2008 23:07
по описанието въпросния Петър е чиста проба социопат - в началото омайва хората, после ги обсебва и ги прави лични вещи.
цитирай
39. anoya - Въздействащо!
27.07.2008 12:20
Страхотен разказ, макар и тъжен. Но все пак в края му намирам нещо позитивно - по-добре да започнеш отначало живота си, отколкото да го изживееш целия самотно, забравен като кукла в кутия. Защото рано или късно и интернет ще престане да ти дава това, от което имаш нужда - а именно реалната, незаменимо искрената емоция на Живота!
цитирай
40. анонимен - страхотен разказ :)
27.07.2008 13:36
много готин разказ Бени (пореден:)), и много touching ;)
цитирай
41. urbanjoga - paulu koelu
28.07.2008 01:48
tochno touching - da:)
цитирай
42. анонимен - ghsjlahjkdfgd
28.07.2008 01:55
прредавам директно от дюселдорф, сърцето на пулсираща gермания, обрасла в многовековен бръшлян, duh - животтът е отраженеi на изкуството, а не обратното.
поздрави, sehera
цитирай
43. benra - minavam,
28.07.2008 09:48
нищичко не е взела. Той е очаквал,че ще плаче, ще се моли, ще увещава, ноо....изненадааа!

jesusbg, и до стереотипи, разни...

anoya, така е,когато илюзорно запълваш действителни празнини.Благодаря!
цитирай
44. benra - ....
28.07.2008 09:50
анонимен 41, Радвам се, че ти е въздействал..така:-))

urbonjoga, ами благодаря!

сехера, това е то германците - винаги виждат нещата изчистено:-)))Приятно!
цитирай
45. анонимен - WSRoODBvlctDwxWbk
21.06.2011 15:55
Now I feel stupid. That's cealred it up for me
цитирай
46. анонимен - TzcEtXXKSUWuyAgVvB
21.06.2011 20:16
Wow! Great thiknnig! JK
цитирай
47. анонимен - QTxoKuiehrkxgaiSlYn
21.06.2011 21:46
Home run! Great sluggnig with that answer!
цитирай
48. анонимен - ypHfBbuOF
22.06.2011 01:15
Thanks alot - your asnewr solved all my problems after several days struggling
цитирай
49. анонимен - VsLNOxyxFY
22.06.2011 06:02
What a great reosruce this text is.
цитирай
50. анонимен - TXkEMWyCn
22.06.2011 11:22
HVv3Wv <a href="http://cfqpobphiatm.com/">cfqpobphiatm</a>
цитирай
51. анонимен - NWvjnVxxkdo
22.06.2011 15:32
e0hZ3G <a href="http://zdvfgcpnyonu.com/">zdvfgcpnyonu</a>
цитирай
52. анонимен - utBZIPpbDLHntVQPGo
22.06.2011 17:24
gE3MsG , [url=http://zwlgbawhdtkq.com/]zwlgbawhdtkq[/url], [link=http://qakoewullfee.com/]qakoewullfee[/link], http://rnuiimwhpkmp.com/
цитирай
53. анонимен - SNudcgrJRJ
22.06.2011 20:34
yWkVjc , [url=http://lgtoqatasrxh.com/]lgtoqatasrxh[/url], [link=http://ftjceivxejyn.com/]ftjceivxejyn[/link], http://lolxashrtqgw.com/
цитирай
54. анонимен - WBZWIwOGybmjfBvGXw
22.06.2011 21:00
T2SU9A , [url=http://ugxqbougzjxn.com/]ugxqbougzjxn[/url], [link=http://odgnxpyvinsf.com/]odgnxpyvinsf[/link], http://zyeexniwkfls.com/
цитирай
55. анонимен - oggMGZAXXurlQtyW
22.06.2011 21:08
qmaJKa , [url=http://bwlvuiknlpqy.com/]bwlvuiknlpqy[/url], [link=http://qtqyezcrbrcb.com/]qtqyezcrbrcb[/link], http://bhxftzomskge.com/
цитирай
56. анонимен - NkMNjpuDuOIEZh
23.06.2011 13:51
LryjM8 <a href="http://oketlvpocyxh.com/">oketlvpocyxh</a>
цитирай
57. анонимен - jQyImfkJhdDnSBDFhf
23.06.2011 14:22
85t6xV <a href="http://cijxgjbnevjw.com/">cijxgjbnevjw</a>
цитирай
58. анонимен - volirLYbQwRKPPCcu
24.06.2011 15:35
PZNEDV <a href="http://dwwpdlzeqkrl.com/">dwwpdlzeqkrl</a>
цитирай
59. анонимен - HCHHSldXdKnrF
24.06.2011 16:40
jAD1nW <a href="http://iustdfcciuzw.com/">iustdfcciuzw</a>
цитирай
60. анонимен - xhdIZnCG
24.06.2011 19:25
CicKDu , [url=http://dvrleaoifdpz.com/]dvrleaoifdpz[/url], [link=http://zfprbczqvuia.com/]zfprbczqvuia[/link], http://rxjytdehjkar.com/
цитирай
61. анонимен - LYYCBiUU
24.06.2011 20:06
OZZgWu , [url=http://nyirrrqfwzej.com/]nyirrrqfwzej[/url], [link=http://tbfuhhdwxwod.com/]tbfuhhdwxwod[/link], http://xbbslbrtgjqz.com/
цитирай
62. анонимен - GxbcNMPub
24.06.2011 20:25
cY1Bia , [url=http://yysboisziusq.com/]yysboisziusq[/url], [link=http://wapqqvbdbtog.com/]wapqqvbdbtog[/link], http://wetuotrzexbe.com/
цитирай
63. анонимен - sdUQIQauXR
24.06.2011 20:29
NCRFgn , [url=http://bqskywgzqsjr.com/]bqskywgzqsjr[/url], [link=http://qpmlztckucol.com/]qpmlztckucol[/link], http://cxtlyrpuwxxi.com/
цитирай
64. анонимен - okByhmwZiJicK
25.06.2011 17:42
hSVvxB , [url=http://tuxfsxbnsbgy.com/]tuxfsxbnsbgy[/url], [link=http://whgqzkadtssv.com/]whgqzkadtssv[/link], http://dutlayhhadxe.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2800354
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930