Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2008 11:19 - Без дом
Автор: benra Категория: Други   
Прочетен: 1875 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 28.03.2008 11:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Все си казвам, че няма да пиша за това.Няма и да мисля, няма да забелязвам. Всъщност, с писането и мисленето нищо не променям, не знам дали искам да променя. И все пак, всеки път, когато сблъсъкът е очи в очи, нещо в мен се свива болезнено.
  Клошарите.Анонимници без дом.Окажат ли се на пътя ни  или ги прескачаме или минаваме на другия тротоар. Не ми е приятно да ги срещам.Не само защото миришат и гледат лошо..всъщност дали точно лошо гледат? А защото зад всеки от тях стои минало.Отминавайки ги, извръщайки поглед подсъзнателно се опитвам да надникна в това минало и да разбера причините. За какво ми е, питам се?Наркотици, мързел, недалновидност, алкохол, семейна свада, слабохарактерност, измама...вариантите не са безкрайно много и да  знам причината, това ми знание едва ли ще промени нещо.  Истината е,че дори не желая да помагам.Най-вероятно,защото съм станала бездушна, цинична или може би, защото осъзнавам невъзможността това да се случи, без самата аз да претърпя сериозни емоционални загуби. Сега загубите са нищожни - докато отмина.
    На улицата, на която работя битуват няколко бездомника.В началото се чудех какво ги задържа там, първо мислех,че е големият двор на кооперацията, в която се помещава офисът ни.Заградихме го, затворихме го, заключихме го.Уж, за да е по-чисто.Не е вярно-беше предимно заради тях.Заради бездомниците. Да не спят пред и във входа, да не облекчават физиологичните си нужди там, да не налитаме на тях, когато излизаме, да не се спъваме в кашоните и черджетата им.4-5-ма са или поне бяха.Едната жена почина миналата зима в един от малкото дни, в които температурите бяха убийствено ниски.Просто замръзна в нишата на сградата.Оставят й цветя редовно.Дори възпоменателен некролог й бяха написали на парче картон.Подписан с обич и за да се помни…Да не се забравя - какво?Бездушието или бездействието, а може би безцелието?
   Има и майка с бебе, вероятно бебе на някой от тях.Те са млади или поне…били са млади.Сега са нищо. Майката с бебето , мисля че има дом, защото не е постоянно на улицата, появява се отвреме на време, но винаги с бебето, никога сама. Винаги е пияна.Или дрогирана.Не мога да знам точно.Може би и двете. Тази улица им дава възможността да набавят,каквото им трябва.Ще пренесат кашони на съседния магазин или пък ще пометат пред заведението отсреща.Студентите от Университета, в близост ше им купят бира или дори ракия и ето-битието им е осигурено.Затова не напускат улицата.Нямаше ги само два пъти-миналата година, когато “гостува” Буш и преди няколко месеца по време на визитата на Путин.Но тогава и улични кучета нямаше …
   Както съм споменавала имам дъщеря.Обикновено сутрин заедно излизаме-тя на училище, аз-на работа.Пътят ни се разделя пред моя офис, на тази улица. Проследявам я с безпокойство,след като съм я инструктирала-види ли клошар да минава на другия тротоар.Все едно са някаква заплаха.Факт е,че ги чувствам заплаха.Не знам от кой ме е страх повече-от бездомните кучета или от бездомните хора.Когато се уловя в такива мисли се намразвам.Казвам си-кога стана такава бездушница, скъпа, кога?
Но..това е..помислям го.
  Една сутрин, преди време, вървяхме по обичайния маршрут, когато забелязах единия бездомник-Сашо.Той си има име.Чувала съм как го викат-Сашо, ела вземи тоя кашон, премести тия каси..на ти два лева, Сашо.Та същият този Сашо във въпросната сутрин  подскачаше и енергично показваше два средни пръста на някого някъде срещу него.Жестикулирането беше придружено с нечленоразделни звуци и издаване напред на ханша-красноречиво . Точно се готвех да спра и да обърна посоката, когато Сашо също ни видя-мен и детето.И спря.Спря да показва среден пръст, спря да скача, спря да вие.Просто застина и зачака да отминем.Когато бяхме до него ме погледна и каза - извинявай! Този, от когото се страхувах ми се извиняваше,че си е позволил да прояви цинизъм пред детето, пред мен…Изпратих малката и влязох във входа.Още ме гонеше онова извинявай и не можах да се сдържа да проверя.Надникнах през прозореца на стълбите.Той гледа към улицата.Сашо беше подновил жестикулационното си среднопръстово занимание –енергично и шумно.
     Днес отново се сетих за това Извинявай.Сашо лежеше в оная ниша, в която почина сестра му.Да,оказа се,че са били брат и сестра. До него един бездомник му подаваше хапка по хапка сандвич.Все едно хранеше малко дете.Друг бездомник ме спря. Та ние сме почти съседи, познаваме се едва ли не
  - Дай да го спасим, госпожице, помогнете-ми каза,посочвайки Сашо
  - Как?-попитах аз и добавих-колко пари ти трябват.Нали знаете, логично е да попитам това.Дори не се замислих,бях бръкнала вече в джоба със стотинките
  - Пари няма да помогнат, дайте да го спасим.Има гангрена на крака, ще умре.-чак тогава забелязах ,че единият  крачол на Сашо беше подгизнал от кръв.
  - да извикам линейка?Ще се кача в офиса и ше извикам, дори още сега ще извикам…-посегнах към мобилния в чантата си.Стига й на тази ниша един труп
  - Не, няма смисъл, той няма да иска да се качи, но трябва да го спасим на всяка цена! -вече не говореше на мен, на себе си говореше
   Опитах се да продължа безразлична.Мисленето не помага.Не съм спасителка, не мога, нямам силата. Не помогнах, и линейка не извиках.Сега седя и се питам-дали все пак да не позвъня.Знам,че те също няма да помогнат, просто ще го задържат 1-2 дена и после отново ще се озове в нишата…
И няма виновни…наистина няма.Може би трябва да завърша философски-такъв е животът.
Егати!Не е такъв!Това не е живот!


Тагове:   дом,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cornflower - не,
28.03.2008 11:24
не е това живота!
оскотя народа от невъзможност!
егати държавата!
цитирай
2. krotalka - Тъжно но факт
28.03.2008 11:28
тези хора сами са направили своя избор.Всеки от тях си има някаква причина за да стигне до улицата. Повечето са наркомани, от които, родители и близки са "вдигнали ръце", познавам такива хора. Понякога ние мислим за тях повече, от колкото те сами за себе си.
цитирай
3. svoboda64 - УжасТ!
28.03.2008 11:31
Хем си съпричастна, хем си безпомощна. Говоря по принцип. Не за теб или за мен конкретно.

А всъщност става въпрос за конкретни хора: с имената, биографиите, радостите и нуждите. Пък ние им викаме "клошарите":( Все едно че наистина имат звънчета по себе си, с които ни... пъдят надалеч. Като чумави, като...

Все пак, ако е гангрена... трябва лекар. Но и проследяване на случая. Настояване някой да си свърши работата... по веригата. Знам ли.

Кураж, каквото и решение да вземеш. Но май трябва да е бързо:(

Лек ден... след тези нерадостни мисли!
цитирай
4. krotalka - cornflower
28.03.2008 11:35
не е само в БГ, има ги и в Германия, даже са повече на брой. Наскоро по телевизията(немската) имаше филм за тях. Бях изумена, че сред тях имаше бивши лекари, юристи, въобще хора със "солидни" професии в предишният си живот. Много малко от тях искаха да се върнат обратно в "нормалния" свят. Ние ги съжаляваме повече от колкото те сами себе си.
цитирай
5. benra - така е
28.03.2008 11:39
това са предимно рожби на прехода.НЯкои от тях са паднали много от високо.Но остават та, на дъното, в нищата, върху кашоните и чакат някой да им пусне стотинки за ракия...страшно ми е като ги гледам дори.Напомня ми,че всеки може да изпусне живота си
цитирай
6. анонимен - finger
28.03.2008 16:18
serkan nesrin hasanov
цитирай
7. анонимен - serkan & nesrun
28.03.2008 16:20
ivan vasilev
цитирай
8. benra - 6 и 7,
28.03.2008 16:21
мисля,че това е препратка към друга, доста актуална тези дни, тема...или греша?
цитирай
9. antihuman - Jivot? Da mu imam jivota
29.03.2008 11:59
Ima6e edna umna fraza kydeto gospojata mi kaza po literatura.Togava u4ehme za Akakii Akakievi4 nz na koi avtor be6e.Frazata be6e takava: ,,Predi 4oveka e izgrajdal ob6testvoto, a sega ob6testvoto gradi 4oveka!'' Misylta mi be6e 4e horata ne si izbirat pytq po koito 6te byde v byde6te sydbata go izbira.
A pyk znae6 li? Dneska ti se vyzmu6tava6 i bqga6 ot ,,bezdomnicite'' ,a predstavi si utre ti da si edna ot tqh ili az ili koito i da e.Kakvo 6te kaje6 togava :) USpEh !!
цитирай
10. feq - Тъжната наша действителност!!...
29.03.2008 12:32
Тъжната наша действителност!!!
Хора достигнали до дъното на отчаянието и безнадежността. Не живота е гаден, отношенията между хората се промениха.Законът на джунглата- звучи жестоко, нали? Как обаче в този объркан свят да опазим децата? Малките душички , като попивателни приемат суровата действителност...
Тях, тях да спасим. Заедно, всички...
цитирай
11. zemaria - Браво!
30.03.2008 23:25
Поздравления. Много сте добра.Чета Ви с интерес.
цитирай
12. анонимен - Тошо
31.03.2008 14:44
Отивайки веднъж към кварталната кръчма на мен ми се случи да открия мъртъв човек, който лежеше до един фургон на настанилия се наблизо псевдо-лунапарк. И той не беше бездомник. Не беше и с визия на министър, но все пак човек лежащ безжизнено. Просто хората по презумпция бяха решили че е поредния наквасен нехранимайко, за който те плащат данъци. Всъщност(срам не срам) и аз така реших първоначално. Вече убеждавайки се че е отишъл на едно по-добро място се обадих на линейка. Междувременно една жена и хора от лунапарка ме видяха и дойдоха да видят каква е хавата. А наоколо ни подминаваха всякакви хора които минавайки покрай нас приглушаваха смеха си и отминаваха смеейки се. Линейката дойде, установиха смъртта и самоличността и се обадиха на "гробарката". Това се оказа специализиран полицейски патрул, кото се занимава с подобни случаи. При на останалите хора които се баха събрали съвестта им изчезна като снега напролет и се изпокриха все едно че те го бяха убили. Отивайки си ме посъветваха и аз да се махам щото ме чакала една безсънна нощ в някое полицейско управление. Аз само казах ок и им обърнах гръб. Оказа се не точно така, защото когато дойде въпросния патрул просто ми записаха името и телефона ако евентуално имат въпроси и ми пожелаха приятна вечер. Как ли можеше да бъде приятна не зн ам но го пожелаха. Всъщност целия предстоящ уикенд отиде по дяволите с тази случка. Та тогава и мен ме налегнаха подобни мисли за бездушието. Като не стигнах до задоволителен отговор просто реших за себе си да не подминавам поне видимо безпомощни хора, били те пияни или нещо по-сериозно. И от тогава го правя, като съм налитал дори и на доста агресивни типове. Слава богу в тези случаи ме спасява факта че съм доста големичък и бързо се отказват от по нататъшни действия. Мисля че ако всеки си даде равносметка за тези неща и може да се променят, макар и малко, някои неща.
цитирай
13. elensia - benra
01.04.2008 14:04
Как да спасиш някой, който не иска да бъде спасен? А причините да не иска да бъде спасен може да са безброй. В повечето случаи според мен става дума за "леност". Струва ми се, че няма какво да се направи. Освен да извикаш линейка и да го приберат за 1 ден, след което клошарят сам ще избяга.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2871304
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930