Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2008 10:53 - Милостинята, която не е благотворителност
Автор: benra Категория: Други   
Прочетен: 6570 Коментари: 54 Гласове:
0

Последна промяна: 26.02.2008 10:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Бързах за вкъщи, като наум си повтарях нещата,които имам да свърша.Маршрутът от офиса ми е толкова еднообразен,че мога да го измина със затворени очи, освен ако не реша да се пошляя малко по магазините. Вървях си аз , унесена в моите си мисли,ръцете ми почиваха в джобовете.Единият джоб е пълен със стотинки.Имам вредния навик, когато ми връщат ресто да си го слагам в джоба-Въобразявам си,че по този начин, ако реша да купя нещо малко, примерно шоколад, няма да ми се налага да ровичкам в голямата си чанта в издирването на портмоне.Естествено обаче, когато тръгна да пазарувам ,все забравям за тези си намерения.Та напипвам стотинките и си казвам- дано да не забравя у дома да ги пусна в касичката на детето.Вече съм стигнала до "подколоните" на графа  -продавачките прибират сергиите си.Всяка сутрин ги виждам как докарват кашоните с чорапи, гащи, блузки, разопаковат ги и вечер отново минавам покрай тях точно в момента на процедурата прибиране.Къртовска работа.Седят по цял ден на студа или на жегата, тракат трамваите зад гърба им, нервни пешеходци често ги упрекват,че са заели голяма част от тротоара и минаването е почти невъзможно.Неблагодарно нещо са това сергиите.И все жени..Такива мисли ме съпътстват всеки път щом мина от там, някак си подсъзнателно нахлуват.Другата причина е,че дъщеря ми си има една леличка там.Нарича я-моята леличка.Така и не помня как им се създаде дружбата.Мисля че започна веднъж,когато малката носеше някакви пролетни цветя,беше ги купила от една поредна баба на един пореден ъгъл-за мен и за себе си.И видя как леличката, от която понякога й купувам ,чорапки се бори с тежката маса.Спонтанно реши да й подари цветята.Оттогава имат някакво странна дружба.Малката не пропуска случай да й купи цвете, а леличката отвреме на време й подарява чифт чорапи, въпреки упоритото ми противопоставяне.
   Вървя си,унесена в моите мисли и с периферното си зрение забелязвам как една жена се е втренчила в мен.Бързо я определям-малко под 60-те, на възрастта на майка ми горе-долу.Възможно е и да е малко по-млада или малко по-възрастна.Облечена е не просто спретнато, а дори модерно за жена на тази възраст.Чантата й е в актуалната за сезона големина, а на главата си носи каскет на карета.Много харесвам каскети,може би затова ми направи впечатление.Жената, уловила погледа ми,  ме приближава:
   - Мога ли да Ви помоля нещо?-изглежда видимо притеснена, защото не ме гледа в очите ,а по лицето й плъзва червенина
   - Разбира се-мисля си,че ще ме пита  за някакъв трамвай или магазин, нещо такова.
   - Бихте ли ми услужили с един лев,за да си купя хляб-гласът й се чува едва –едва и имам усещането,че всеки момент ще й прилошее от неудобство.
Ръката ми все още почива в джоба със стотинките.Естествено,че имам един лев.
   Работя в центъра на София. Даа ми искат пари за какво ли не какви ли не хора не ми е просто ежедневие-ежечасие ми е.До степен на обръгване.Признавам си обаче, в този случай се вцепених.Гледах добре облечената жена, опипвах стотинките в джоба си и виждах лицето на майка си, на майките ни,на жените, които прибираха сергиите, на жените с торбите,които    чакаха трамвая.
  Жената вероятно взе мълчанието ми за нежелание или пренебрежение..и аз не знам точно, но се почувства длъжна да ми даде обяснение:
    - Така се случи,че нищо не продадох днес..нищичко – гласът й трепереше от унижението, пред което се беше изправила.
    - Имам една книга... – направи жест към чантата си, решила явно да ми продаде книгата.
Махнах с ръка, в смисъл, че не искам книгата.Думите засядаха на гърлото ми.
Извадих парите от джоба си, всичките.Не знам колко бяха, но доста над левче и понечих да й ги дам, всичките
   - Не, не, моля Ви, само едно левче ми трябва.За хляб- гордост блесна в очите й и аз се почувствах неудобно.Отброих една монета от петдесет стотинки,две от двадесет и една от десет и й ги подадох.Не като милостиня.Както бих ги подала на близък човек.
   - Благодаря-каза ми тя.Нямаше нужда да го казва
   - Няма нищо- Гаден живот – изплъзна ми се от устата.
Около пет минути стоях неподвижда и я гледах как се отдалечава-с каскета,моето левче и книгата в чантата.
   - Како, како, дай двайсе стинки-две циганета ми се замотаха в краката.Погледнах ги невиждаща, сякаш извадена от друго измерение.По дяволите, в какъв филм живеем, та на майките ни да се налага да просят левче за хляб?!
  Не ми се иска онази, циничката в мен, да каже-ами ако е личен избор?Не!




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Дано не употреби парите за нарко...
26.02.2008 11:24
Дано не употреби парите за наркотици.
цитирай
2. benra - anonimen,
26.02.2008 11:30
едва ли...
цитирай
3. mapplethorpecala - dobre de, tuk se nahedrihme na to...
26.02.2008 11:39
dobre de,tuk se nahedrihme na tolkova i dalech po-vajni temo ot santimentaliyata na razkaza.

daryavashtiya ne pokrovitelstva li!
kakto kogato v prevozno sredstvo reshavash da otstupish myasto na edin ,no ne na drug..
edva li ne si edin vid gospodar..
i sega..
davam,no gi day za hlyab!
ami ako hlyaba na jenata se naricha heroin ,kakvo stava ,kakvo pravime tuka..tya ve4e ne e li "tvoyata mayka",beni!
цитирай
4. анонимен - София е пълна със селяни - бивши и ...
26.02.2008 11:43
София е пълна със селяни - бивши и настоящи. Всички те имат по селата и къщи, и градини - ама на никой не му се работи. Всеки станал аристократ. По-лесно е: дай пари.
цитирай
5. benra - какво става ли, графе
26.02.2008 11:44
оказва се, ако се получи така, че съм една наивница, готова да повярва на всяка скалъпена история.
Не знам доколко благодетелно е да изсипеш стотинки в нечия шепа.Аз лично се чувствам неудобно.Има избирателност, определено.Защото, знаете, те са през метър-всеки със сценария си.Както казах-дори се научих да не чувам и да не виждам, камо ли да съчувствам.Но има някакви случаи, които ми се струват изолирани и които се превръщат от частна случка в генерален извод за мен. Както казах-може и наивница да съм.Има една леля, която стоеше на ъгъла на Централна Поща, след което се премести на Солунска и Витошка...НЕ й съчувствам.Всеки път ми иде да я попитам-не е ли по-достойно да се хване да чисти някой офис, отколкото да вижда празните очи на отминаващите я хора...
цитирай
6. anlov - Тъжно е,
26.02.2008 11:44
но постъпката ти е била благородна и е хубаво, че се опитваме да запазваме човешкия си облик вред повсеместно обладаващото ни оскотяване.
цитирай
7. rgeorgiev - Аз по принцип рядко се изказвам на ...
26.02.2008 11:53
Аз по принцип рядко се изказвам на тази тема, защото ме е страх, че хората ще ме помислят за жесток. Един от основните стълбове в моя светоглед така да го нарека е фактът, че всеки е пряко отговорен за собствения си живот. Включително аз и ти, включително и описаната от теб жена. Аз не мога и да си помисля, че с моя живот може да се случи нещо такова. Аз знам, че това няма как да стане. Знам също така, че всеки може да направи живота си щастлив, а чуждите съдби не са наши, тях по-трудно променяме.
цитирай
8. benra - Re:anlov
26.02.2008 11:56
anlov,да,човещината е хубаво нещо, стига да не се злоупотребява с нея
цитирай
9. patilan - Криворазбрано милосърдие!
26.02.2008 11:56
Ако я беше проследила, щеше да видиш да се прибира в апартамента си, някъде около Графа, или Левски, или Раковски, няма значение, но е в центъра.
А ти ще се прибереш в квартала си, в панелният апартамент, възможно е и да е по-ново строителство, но няма кои знае каква разлика. Разликата е забележима с апартамент в центъра, не само по качество, но и по-размер. А за цената да не говорим.
И така ти ще се прибереш там, а утре пак на работа, и така с години. Не че нямаш избор, но не че и имаш. Имаш деца, съпруг, ипотека, работа, която е много вероятно да харесваш. Още по-вероятно е и да имаш кариеврни амбиции. Всъщност няма значение, въпросът е че всъщност нямаш кои знае какъв избор.
А жената има!!! Тя изпълнила своя дълг към обществото, няма задължения, но има огромен избор. Може да си купи вила в Гърция, да наеме икономка (гъркиня) да и носи коктеилите, да повика шофьорът за да я закара на фризьор. Или пък да си купи апртамент на кораб и да обикаля света. Има огромен избор. Но тя е избрала да съществува (умишлено не изплозвам жевее) на мизерната си пенсия, която обаче сравнена с другите пенсии е огромна, в мизерната София. Но АПАРТАМЕНТЪТ има огромни разходи, непосилни за една пенсия, без значение колко голяма.

Пиша тези наглед безмислици, защото съществува едно съсловие от ПРОСЕщИ МИЛИОНЕРИ, пренебрежимо малко в сравнение с другите просяци, но доста характерни за центъра през които минаваш ежедневно. Обикновено са добре облечени (освен когато не са по пиньоар и чехли), или поне се отличават от другите просяци и видимо по облеклото и с поведение и маниери.

Дали тези хора се нуждаят от благотврителност? Може би да, но не от финансова а по скоро умствена!
цитирай
10. анонимен - То се знае, че с ВСЕКИ може да се случи ...
26.02.2008 11:56
То се знае, че с ВСЕКИ може да се случи такова нещо, но има хора, които го превръщат в професия. Между другото, защо в България, по времена, когато страната е била много по-бедна, е имало по-малко просяци?
цитирай
11. benra - Re:rgeorgiev
26.02.2008 11:58
Всъщност споделям Вашите възгледи.Не зная от кое поколение сте, но не случайно писах,че жената ми напомни на майка ми.Поколението на 60-годишните,градили живота си предимно по времето на социализма, с идването на демокрацията ,според мен, изпаднаха в най-неизгодна позиция.Защото трябваше не просто да са адаптивни и гъвкави, а изцяло да пренастроят начинът си на мислене.Естествено, всяко обобщение е условно.Познавам хора, чийто живот се срина тотално.
цитирай
12. benra - Re: anonimen 10,
26.02.2008 11:59
да, наистина в повечето случаи просещите хора са не нуждаещи, а професионални просяци.За жалост..пълнят нечии джобове от чуждата състрадателност.
цитирай
13. benra - patilan,
26.02.2008 12:03
първо-Поздрави!
Не е като да не ми мина тази мисъл през главата.Затова и финала е такъв-да не се събужда циничката в мен, която може да развие сценарий ,подобен на твоя.
Да, има избор.
Зададох си обаче въпроса-как бих постъпила аз, ако се случи така да ми откраднат портмонето, мобилния, документите.И примерно-нямам стотинки в джоба, което е малко вероятно.Но да речем-останала съм без пукната стотинка?ДАли тогава ще река да поискам от някой минувач...
Аз си отговорих и то съвсем категорично...
Но представи си и друго-тази жена я чака пияндурник вкъщи, а тя не само не е изкарала пари в този ден, но е пофарчила последните си за кафе и баничка,мислейки,че до края на деня ще реализира продажба.И тогава?
цитирай
14. анонимен - Няма най-неизгодна позиция за цяло ...
26.02.2008 12:04
Няма най-неизгодна позиция за цяло поколение. А тези, дето са се били през Балканската война и Първата световна, много ли им е била изгодна позицията? Как ли са гледали майките по 5-6 деца сираци? Сега ох-ах, демокрацията като дойде и пр. Изобщо най-лошото е човек да си внуши колко е ощетен в сравнение с другите.
цитирай
15. benra - анонимен 14,
26.02.2008 12:06
някак си не можем да правим такава съпоставка просто,защото времената са много различни.
Има нещо обаче, което винаги съм се питала-защо хора,които не могат да намерят реализация остават в градовете.Защо не отидат да обрапотват пустеещите земи,защото едва ли има семейство,което да няма в наследство 1-2 селски места.ТАм може спокойно да изкарва поне елементарната си прехрана.
цитирай
16. anlov - Винаги се намират използвачи,
26.02.2008 12:08
които се опитват да оседлаят добрината човешка, но заради тях трябва ли да спрем да си подаваме ръка в трудни моменти?

Не, по-скоро трябва да се научим да бъдем проницателни и във вербална и невербална комуникация с нуждаещия се, да преценим дали трябва да му помогнем, или да го оставим да търси други жертви на манипулативните си умения.

Но пак казвам, злоупотребата с нещо добро не би трябвало да отменя неговата законна употреба.

Иначе отдавна да бяхме забравили за финикийските шумолящи и дрънчащи знаци, понеже тях редовно си ги фалшифицират, независимо от вида на валутата.
цитирай
17. benra - Re:anlov
26.02.2008 12:10
Абсолятно съгласна.Трябва да се научим да преценяваме и отсяваме истинската нужда от търгашеството с човешкото състрадание.
цитирай
18. анонимен - Времената може да се много разли...
26.02.2008 12:10
Времената може да се много различни, но в основата са едни и същи. Защо да обработваш пустеещи земи, когато можеш да тръгнеш от доктор на доктор да се изкараш инвалид (не говоря за хора, кито настина са неработоспособни) и да вземаш пари без много-много да се напрягаш.
цитирай
19. nellka - уффф...
26.02.2008 12:12
аз обаче няма да въздържя цинизма си... избор е, Бени!
Ще ви разкажа нещо.
Дъщеря ми(първи курс студентка в СУ), прибира се в Плевен, с последните пари купува билета за влака. Чак на гарата се сеща, че няма стотинки за тролей, пеша три километра и половина... На моя въпрос: Ама защо не взе такси и аз щях да те посрещтна и да го платя? тя отговори: Не обичам помиярски истории.

Има в Плевен едно момче, свири на акордеон пред един от клоновете на ДСК. Свири пракрасно! Винаги му оставям два лева. Веднъж оставих пет, то се поклони и продължи да свири...
цитирай
20. benra - анонимен 18,
26.02.2008 12:12
хора всякакви.Затова казах,че обобщението е много условно.
Познавам семейство,чийто живот беше съсипан от син наркозависим.Не, не просеха по улиците.Мисълта ми е,че има много причини да стигнеш дъното.
И да, винаги имаме избор, но колкото повече остаряваме, толкова се стесняват изборите.
цитирай
21. анонимен - Малко статистически данни. ПРез ...
26.02.2008 12:14
Малко статистически данни. ПРез 2006 г. родени около 74 000 човека. В 2007 през ТЕЛК са минали 271 000. Добро темпо.
цитирай
22. benra - Нел,
26.02.2008 12:15
има едни лели дето пеят до изхода на метростанция Сердика.Когато ми се случи да мина оттам,всеки път въздъхвам-тия що не спрат да грачат.Не ми става милосърдно, а раздразнено.
Има и едно момиченце-пак там, свири на цигулка.Дъщеря ми все му пуска стотинки.Нормално дете,като моето.
и се питам-кой го е поставил там.
Има и едни слепи певци, пак там или на ъгъла на книжния пазар-и на тях винаги пускам.Това е техния избор и аз го разбирам.Той е достоен, не е просия
Има,има,има...
И се чудя кога ли ще престана да се питам?
цитирай
23. benra - анонимен 21,
26.02.2008 12:18
тази статистика е стряскаща.Или нацията ни е тотално болна или..е тотално болна...
Всъщност, дали да не видим другата статистика-колко родени деца са оставени на отглеждане на държавата или колко се експлоатирани от родителите си с цел-получаване на средства без работа?
Тази тема е океан-от съдби и мързел, от мошеничество и безхаберие, от случвания и бездържавност
цитирай
24. deinata - за съжаление
26.02.2008 12:51
Излизайки от къщи, трябва да сложиш циничната маска и да не я сваляш цял ден, е има моменти в който някой, някак си успява да ти я свали.
цитирай
25. анонимен - що за
26.02.2008 12:55
глупости.
цитирай
26. benra - tlnet,
26.02.2008 12:56
кое това?
цитирай
27. анонимен - Постинга няма нищо с благотворителността или
26.02.2008 12:59
милостинята.

Става въпрос колко благородна си ти, и колко добра е дъщеря ти.
цитирай
28. benra - tlnet,
26.02.2008 13:03
не знам защо обичаш да настъпваш.Но не,не става въпрос за това.Става въпрос за писане и прочит.Не за какво аз съм написала, а за какво ти си прочел.
И няма нужда да ме ядеш, щото няма да ти се вържа.
Нито аз съм кой знае колко по-благородна от средностатистическия българин, нито дъщеря ми кой знае колко по-различна от средностатистическото дете.Кое точно те издразни?Че е в Избрани ли?Не ги решавам аз тези неща.Блоговете са, за да си пишеш разни работи, както правиш ти-не ти харесва тоя или оня и си го осмиваш.Блог-широк, теми -разни,блогъри-също.Нали знаеш-всеки луд с номера си, в случая-с темата си.А нали се сещаш,че ако решим да принизяваме и изопачаваме всяко написано нещо, можем-всеки един от нас.А нужно ли е?Защо?Прекалено много намръщеност и грозота има наоколо,за да се ритаме и тук, в блога.
Айде поздрави,че принципно си ми симпатично присъствие, имаш уместни вметки.
цитирай
29. анонимен - Benra
26.02.2008 13:11
Не те настъпвам, ако реша да те настъпя, не само че ще се вържеш, а ами и хоро ще играеш.

Също така изобщо не бях издразнен. Имаш си постинг, изказваш си мнението. Аз мисля, че лицемерниш и ти го казвам. Нищо толкова не се случва.
Но факта,че ти реагираш по този начин ме убеждава, че съм напълно прав.




цитирай
30. benra - tlnet,
26.02.2008 13:12
ок, твое право.В крайна сметка не се познаваме...може и да звуча лицемерно.
цитирай
31. анонимен - Malinski do Benra
26.02.2008 13:19
Ако си го почуствала 4е трябва и можеш да дадеш-ами това е било правилното.Жената е помолила за 1 лев и е приела 1 лев,нищо 4е е могла лесно да вземе целия 4ейндж.Но защо аз да ти го казвам,знам 4е си го по4уствала и сама.Понякога Господ си записва нашето милосърдие в Тефтера,особенно когато то е малко колкото лев4е..
Have a very good day darling..
цитирай
32. benra - Malinski,
26.02.2008 13:21
добрата дума е по-ценна от всеки един финикийски знак.
Подобно!:-)
цитирай
33. zari - Харесва ми постинга Ви. Одобрявам постъпката Ви. Щях да постъпя по същия начин!
26.02.2008 13:33
Разбирам, че някакава асоциация с майка ви, по-възрастното поколение, което е оставено на произвола и несигурността да се страхува за утрешния ден, Ви е подтикнало към тази добрина! Бъдете сигурна, че сте постъпили правилно! И ще Ви се въздаде за спонтанния жест на добрина и човечност, защото не сте търсили и не търсите отплата и похвала, което е най-силното в написаното! Поздравления!Прекрасна постъпка!
цитирай
34. анонимен - Човек не знае кога ще го чукне съд...
26.02.2008 14:06
Човек не знае кога ще го чукне съдбата. Един почти комичен случай с мен. Последен ден във Виена. Изчезва ми кредитната карта с някои не толкова важни документи, вкл. карта за транспорта. С жена ми събрахме няколко евра, колкото да се обадя да блокират картата. Пък бяхме на другия край спрямо хотела, изприщих се да не мине контрола по трамвая. И срам не срам помолих в хотела за 1Е да стигна до началната спирка на автобуса за Братислава. А имахме такива планове за тази последна виенска вечер...които завършиха с романтична пешеходна разходка.
цитирай
35. marcusjunius - Дълго време смятах, че имам много ...
26.02.2008 14:06
Дълго време смятах, че имам много точни и ясни възгледи по въпроса - като Патилан по-горе. Ама нещо все ме тормозеше. Поглед встрани - лесна работа, а пък аз после все изтормозен. Така беше, докато не реших за себе си, че подаването на милостиня при мен ще се решава от сърцето, а не от ума. Сега се доверявам на усещане и интуиция. Умът може да казва - "фалшиво циганче, бате, проси за сводник", но щом интуицията ми казва "дай", аз давам. Не мисля по-нататък, не се чувствам ограбен, излъган или обран. Не се чувствам и покровител или благодеятел.
цитирай
36. elensia - Всеки има слабо място
26.02.2008 14:27
Измамниците имат нюх за слабите места на хората. Ако при теб циганчетата не минават, ще мине добре облечена жена хленчеща за едно левче накрая на деня. Или снимка на изгорено бебе ...
Излиза, че даването на милостиня е повече успокоение на собствентата съвест от колкото наистина помощ. Затова съм разрешила въпроса за себе си. Ако човек иска да се измъкне по някакъв начин от просешкото положение, в което е изпаднал - ще се опитам да му помогна. Но изкараването на пари чрез просия си е бизнес и аз не искам да участвам в него.
цитирай
37. benra - elensia,
26.02.2008 14:32
аз отдавна съм обръгнала.В началото всяко дете с коте беше в състояние да извади портмонето ми в чантата.
Сега съм по-скоро ката маркус-когато сърцето ми каже давам.
Знам, че често парите не отиват там,където си мисля,че ги давам.И не,не чувствам съвестта си успокоена.По-скоро ми е мъчно, че ми се налага да прескачам бебета, чиито майки са изнесли на минусовите студове,без някой да ги санкционира някак си.
Примерът на анонимен 34 е много удачен за това, какво може да ти поднесе съдбата
цитирай
38. анонимен - Да! Аз живея там където си видяла ...
26.02.2008 15:02
Да!
Аз живея там където си видяла жената.Свикнала съм също като теб с просещите хора, които са си ежедневие.Общо взето не ги забелязвам и ги отминавам.Никое циганче не може да ме трогне да му дам пари, но като видя възрастен човек да проси и на мен сърцето ми се свива.Децата, младите майки с бебета и младите мъже, които просят изобщо не ме трогват.Те имат ИЗБОР!Могат да започнат работа/пък била тя и за 200лв./, но не го правят, което на мен ми говори, че изкарват повече пари от просия.За възрастните хора ми е мъчно, защото те са изживяли вече своя живот и представете си какви грешки са допуснали, за да се стигне до това да просят от чуждите хора пари, но вече нямат време за реванш и за поправка.
цитирай
39. gothic - Жена ми работи точно там, почти до ...
26.02.2008 15:22
Жена ми работи точно там, почти до колоните. Подобни истории ми е разказвала и тя. Подобни гледки винаги много я подтискат, някак си не може да свикне...И да, възрастните хора и на мен ми напомнят, че съдбата може да ни поднесе всичко...
цитирай
40. benra - gothic, анонимен 38,
26.02.2008 15:24
трудно се свиква винаги да си безразличен.Понякога просто те отключват...до следващия път.
цитирай
41. monnio - Преди малко кибичехме пред офиса, ...
26.02.2008 16:03
Преди малко кибичехме пред офиса, за да се разсеем малко с неколцина колеги. Дойде жена на около 50-60 години с леки проблеми, я психически, я други. Искаше естествено пари. Колегата зарея поглед в небесата, а аз не отреагирах и ето ти цирк. Тя падна на колене и искаше упорито 60 стотинки. За да спестя по нататъшен цирк и дадох 50 стотинки. Тя стана и поиска още 10. Казах и че не бива да е нагла.

След като и още една жена не и даде 10 стотинки тази жена направи завой и застана пред сергията с мартеници на 5 метра от нас. Не поиска пари а си купи мартеница.

Такива ми ти работи, иначе снощи снимах в центъра един несретник и около 20 минути по късно му подарих две копия на снимката. Да има.
цитирай
42. viovioi - Разказа е много трогателен...
26.02.2008 16:19
И не зная защо почувствах вина?? Нахлуха ми в главата едни мисли..Тъжно е!!
цитирай
43. анонимен - Интересно е да се види, как публи...
26.02.2008 18:07
Интересно е да се види,как публиката на блог бг ,хора на възраст ,в която би трябвало да имат интимност със своя разум не желаят да схванат истинската същност на

това,което се случва,на това,което е описано..
не става дума се да кажат банални неща-имат ли просещите

имоти,работа,къде се намират просещи хора,защо

просят,редно ли е да им се дава,все много бледи опити за

етика..по-скоро вписване в лексикон тетрадката на

съученичката бенра..обидно е,че става дума за уж за

зрели хора,а тяхната баналност дори надвишава

баналността на жеста на просяка..на прикрития ,спонтанен

морален просещ и дегенериралия просек от типа-"кво ми

пука-аз прося-ти дай!",а така също и скуката на

междинните смесени роли.
това е диалог в който участваме и ние и тези,които са

решили да искат от нас.Така че ,нека да не да не

постъпваме отново унижавяйки просещия,като изключваме

себе си от присъщата унизителност на една такава

ситуация..жеста по даване на милостиня продължава ,дори ,когато е приключил именно в неразбирането на неговата двустраност..просяка дава на друг просяк!защото и двете страни очакват да получат...какво,ето сега ще обясня..но
запомнете това..едни просяци дават на други просяци!

ще го спомена отново..
няма истинско даване ,даряване..няма докато в него е

залегнало очкването за размяна,справедливо възмездяване

на моя жест по даряването и даването..
дори имаме мощна поговорка
ДАЙ И ЩЕ ТИ СЕ ДАДе.
Т о з и ,който д а в а О Т Н Е М А ..манипулира...

нека сме наясно с това..,покровителства,вписва себе си в

един кръг на справедливост,на висока доблест и

морал,единствено заради това,че се е отървал от няколко

излишни!!
нещо,което е видно дори от този разказ..Бени

разказва,как тя слага дребните в отделен джоб ,един вид

те не са пари като останалите пари,те са монети ,от

които бързо искаме да се отървем..и ето го начина..хем

махаме желязото,хем се имаме за Дали,направили някой

зависим от нас,от моята воля..нищо,аз може да съм идиот

и простак на простаците,но днес дадох!
дариха ми възможност да се почувствам леко малко

очистен..почистих се от дребните и в същото време спасих

човек..каква свещенна икономика...удивителна

жестикулация на ежедневието,зад която стоят както

по-невзрачни човешки прояви,както Етически клаузи с

напълно религиозни окончания!
Нека сме наясно,че повечето от нас очакват да получат

нещо срещу това..от суеверието"да ми върже" до малкото

успокоение"днес изкарах добри пари-чакай да дам,за да

може това да се повтори..
виждал съм много такива хора..изглеждат по -един същ

начин и просещите ги разпозбнават отдалеч..викат им

:Како,батко,батенце!
Изключиелно нелепия текст на ивайло Дичев преди около 15

години,в който той по един дебилнодиалектически начин

уговаряше дарът и даряването..този,който е дал ,е дарил

себе си...напротив ,това не е точно даряване,ако е

унизил по-този начин себе си,като отнел нещо на този ,на

който е дарил!Той говореше за метафизическо

уголемяване,а аз бих му се възпротивил,че няма

уголемяване,а има еквивалентност,характерна за

разменните жестове..аз завам,за да ми се даде,за да

получа!


всъщност ние можем да идем още по-далеч задавайки

въпроса:
-даде,защото ти поискаха ,или даде защото трябва (защото

ти прецени,че е подхоящо да даедеш,защото направи

практическо разумно отсъждане,то ест морално дефинира

условията на възможност за това просещия да получи!

докато на практика ,всъщност му отне,нещо,което си присвои ти!
(тук дори не става дума дума за това-когато се дава по този нaчиH ,това е хаотично

,волунтаристично,стихийно,нелепо и безсмислено..отнемаш на човека неговата чест ,понеже той смята,че щом е решил
да проси и проси значи вече е просяк!не ства дума дори и

за следното- Отнемаме на възможността на този да осъзнае

собствената си безисходица и да намери път за

преодоляването,а по социалистически начин си вярваме,че

това е "работническа солидарност на трудещите се...на

работническата класа...така най-честите даващи са

тези,които аз наичам "хипаро-социалисти -седесари"

Либертина,който осъзнава безграничността си никога не би

заключил себе си и човека отсреща в подобна

ситуация..преди време бях описал как би постъпил

аристократа или неговата съпруга..тя ще даде

миналогодишните дрехи на съпруга си ще го нагости и

напои със избрани ястия и питиета и ще изпитва щастие не

толкова,че е дарила,а че си е помечтала,какво би

било,ако тя имаше социална власт,един вид социално

изнжинерство,отстояване на трансценнднтално

провиденческата позиция..то ест един вид дизайн.донякъде

творчество..поставяне в гротескна ситуация и двамат

мъже..карнавално преобличане-както по времето на

пантагрюел -преобличане в господарски дрехи,ирония и

травестия..трансцендентализъм.на преобръщането,но при

който двата полюса се запазват...просто временно се

разменят ролите!

донякъде либертинът този,който разбира,че просякът е

един вид социален отшелник,той паратизира не на

капиталистическия продукт и да хване трохите от

трапезата,а ползва един друг продукт и обмен-на морала и

даряването,където има размяна има и излъчк -остатък.
Някои ще се събласим,че за някои хора просенето е виб

общуване,те по-скоро разговарят и искат да бъдат

изслушани,нагрубени,окаяни,нахокани,да разкажат истината

си или да получат насада от разказването на великолепна

история ,в която има много справедлива болка и

несправедливи хора и обстоятелства..или пък директно ,докато я разказват да търсят своята справедливост от филанкиши.


-даде зашото ти поискаха или защото прецени че

трябва...че е справедливо..или че е нужно..или даде от

любов,без да скрито или нескрито очакване за размяна!
ами със тях став

даде ,защото ти поискаха..?
ами тези,които не намират за нуждно да те удостоят с тази чест,да ти поискат ,за да не можеш да си
помислиш,че щом даваш ето на !-ти не си просяк!
ами ако не са ти поискали....!


MORE of THIS COMMENT AVAILABLE :
http://lydol.blog.bg/viewpost.php?id=165689
цитирай
44. анонимен - БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА BENRA!!!
26.02.2008 18:48
И аз постъпвам по същият начин-слушам сърцето си.ЛЮБОВ, МИЛОСЪРДИЕ, ЧОВЕКОЛЮБИЕ -това са качества които извисяват духа.Огорчена съм от негативизма на някои коментари, но какво да се прави-светът е шарен.И ако света е станал по жесток т.е. зъл то не би ли трябвало да се опитаме да го направим по-добър-с ДОБРИТЕ СИ СЪРЦА!
цитирай
45. tessy - не успях да прочета всички коментари,
26.02.2008 20:07
искам само да ти кажа, че според мен си постъпила благородно. Четейки, се просълзих, защото ми е тъжно в какво положение се намират някои. Не мисля, че те е излъгала, просто сама е казала жената, не е успяла да продаде нищо... И нека не забравяме, че живота се върти и някога, недай си боже, може да се случи и на нас...
Поздрави...
цитирай
46. vmitkov - rgeorgiev, elensia,
26.02.2008 21:07
Отговорността е като истината - никой не иска да я допусне в дома си!

Независимо от това дали човек осъзнава или не, но резултатите от всяко действие на всеки човек са следствие на неговото съзнание, мисъл и действие. Точно от този принцип следва и принципът за отговорността. Но на повечето хора им е по-удобно друг да е виновен за техните резултати.

Абсолютно поддържам написаното от вас.

Преди време едно симпатично момиче, близо до автогарата в Плевен, ми поиска 1 лев да си купи билет за село, защото нямала пари да се прибере. Аз я попитах от кое село е и тя започна да мрънка, да се запъва и накрая измисли някакво име - тъй де, съобрази, че все пак трябва да каже име на реално съществуващо село. Аз й предложих да отидем до касата в автогарата и да й купя билета за село. Дори и да струва повече от 1 лев. Сещате ли се каква беше реакцията й? Врътна се и се отдалечи от мене.

Тъй че, когато някой проси от вас нещо, постъпете като elensia или като мене - предложете конкретна помощ, но после и проследете какво ще направи с помощта - например с хляба, който сте купили. Аз до сега съм попадал на един единствен циганин, който за каквото ми поиска пари, точно това прави с тях, даже съм му купувал закуска и той си я изяжда с най-голямо удоволствие (друг е въпросът коя поред му е тази закуска за деня).

Всичко друго е самозаблуждение и самооправдание за това, че са ви надхитрили, тоест, че те - просяците - са тарикатите, а вие - интелигентните и трудолюбивите - сте балъците!
цитирай
47. danel - Цигулар!
26.02.2008 22:21
В подлеза на " Плиска" почти всяка сутрин ,за около един час, стои и свири на цигулка един изключително интелигентен на вид мъж на средна възраст. Честно казано винаги когато минавам покрай него чувствам някакво неудобство. Питам се каква ли е съдбата му. Какво е накарало този човек да сложи калъфката на земята, пред краката си.
цитирай
48. анонимен - tozi posledniq komentar e povod da ...
27.02.2008 09:37
tozi posledniq komentar e povod da se vgledame dali nqma i obratna posoga ,na tozi pogled!

в каква степен това ние даваме "помоща си" защото той
проси или защото се изиграва пред нас театърът "унижавам

се да прося"

платете ми заради това,че съм се унижил да прося.
това е което много често ние "плащаме" и "подпомагаме"
ето..човека е интелигентен-то значи ,той не е същностен

просяк(а има ли същностен просяк) ,а е някой,който

изиграва просията,но го прави добре...иска да си заслужи

парите!
още по-гнусна е такава просия,защото тя ни дава тази

възможност да се подведем,че постъпваме според морална

оценка!
ето,значи,той не е като другите. аи и колко е елегантен

неговия начин да си изпроси парите!

решил е да ми посвири,докато аз минавам през неугледния

подлез.
пак размяна..ти ми даваш стинките,а пък аз ти

свиря,докато минаваш през подлеза.
само че никой не те пита,дали аз искам точно този да ми

свири!

ще ви дам един пример.преди 7 години в подлеза на НДК

откъм колоните се бяха настанили едни много отвратителни

същества..те си бяха бандичка и понякога част от тях

посвирваше в подлеза а орлите откъм Царевец.
и на двете места свиреха най-отвратните ми

парчета..соджу фоджу ,а бе репертоара на програма

Хоризонт в периода 1980 -2008 .нещо

такова,гнусно,българясало...и една девойка,в чието лице

с кеф бил се изхрачил с мазна усмивка пподнасяше една

шамка,с много напънат жест казваше
_за музиката
един ден не се стърпях и казах "я не ме разсейвай,че си

мисля нещо важно!квай тая отврат дето наричаш музика..що

не почнете да свирите наистина някакви съвремени парчета

или поне елвис или някакви щатски евъргрийни-пат

бун,бил хейли,луи прима..а бе хиляди са..защо не

елвис..защото не е достатъчно "просяшко ли..защото

това,което свирите трябва да има някакси хипи душа,така

ли мамичката ви гнусна!

виждал съм един бенд от слепи мъже.чих ги няколко пъти

да изпълняват ,според мен тяхна авъорска музика.някакви

тригласи,в които се чуваше слепотата им.доста интересно

като жанрово съзнание ..жанра на "песента " ,творбата'

на просяка не бива да надхвърля самия жанр на

мъката,мизерията страданието.

защо обаче докато минавам покрай тях нямах усещане,че

тези хора ми навират мъката си..защото имаше нещо много

жизнено и радостно в мелодията и гласовете им..не

баналното-аз съм "сляп и тъжен",а what a wonderfull

life,it's a perfect day " въпреки ,че не мога да видя

синьото на облака,заради това,аз ще сънувам небе което е

зелено и лицата на хората също в зелено(the trees are

are green ,red roses too- someday over the rainbow)те не

бяха навели глава,не ме караха да наведа глава и ааз.
вероято това,което представяха беше част от някакво

тяхно шоу..а ако за инвалиди като галемна,малена,екзема

има толкова място в обществото ни и гърмят отвсякъде,то

защо за тези мъже да няма ...поне 5 квадратни метра в

подлеза срещу ЦУМ. в този момент аз не съм в ситуация на

просещ и даващ милостиня..мисля си ,че беше нещо съвсем

друго..помислих си колко би струвал билет за тяхно шоу

,на което едва ли ще отида някога.в такива моменти е

трудно да измислиш как да дадеш,самия жест,така че да

унижи.в един бял лист загънах 2 лева ,побутнах леко този

най-открая и му го дадох в ръката,а не в шапката.мисля

си,че човек може да измисли начини как да мине оттяхната

страна,отстраната на шапката така ,че да намали по

възможност това гадно напрежение.по същия начин съм

забелязвал как хората си джаскат боклука,докато в него

ровичка някакъв човек...винаги ги помолвам да се дръпнат

от кофата ,за да не оставам с усещането,че заедно с

плика буклук изхвърлям и човека в кофата..не знам,как

така българите нямат усет за тези неща!

та,това,че ние сме готови да заплатим ,а не да дадем дар

е също много силно изразено в случаите,когато неприятна

ромка,агресивно тича до теб и вика- помогни за това

детенце,бате дай 10 стотинки,бе батеее..има хора,които

за да не се излагат дават ,само за да им се разкарат.

аз никога не го правя...не ми пука,как това изглежда

отстрани..мен и без това селяндурите продължават да ме

зяпат и комбълите им изфърчат напред,като ме видят,така

че тези ,които потичкват покарай мен са си направили

лошо сметката-аз им казвам-губиш си времето,няма да

получиш нещо,ама те още повече се ядосват,даже като ме

видят отново повтарят,игра на нерви.дали ще се подадеш.
преди няколко години разбрах какво значи стена!с моя

родственица излизаме от шератон и там моментално я

видяха три просякини..родственицата е с кожено палто за

40 000 лири стерлинги и капела на шанел ,облекло,което в

софия няма как да се срещне и вероятно за просякините

това е било знак,че трябва да получат поне десетачка.
аз се притеснх наистина от тяхното настървление да

искат и да вият,като на гроб...това,че вървят подире ти

е много грозно и за хората,които са станали свиделтели

на това вероятно дои е било смешно-я пък тази не може ли

да извади 2 лева и да им даде..
аз бях почти готов да се поддам ,понеже не бях

сигурен,кое е по-добре- да се влачат още 100 метра

викайки подире ни или да заплатя ..само че тук ставяа

ясно,че няма такава цена..не можеш да платиш на бог или

друга сила тези хора да ги няма..да изчезнат.или да

направи магия да не са такива ,каквито са.трябва да им

платиш за да не са това,което са,а докато им плащаш ти

всъщност осигуряваш,наливаш свжа кръв ,в това,което

са.те няма да изчезнат така..напротив,на следващото

излизане ще искат отново и все повече!

някакъв дори се направи на интересен и в един от

слушаите каза

-е толкоз ли нямате 2 лева да дадете бе и тойизвади и

даде..любезно му поблагодариха!
два или три пъти съм имал подобни случаи,което е страшно

интересно като социална симптоматика.Някой да се помисли

за благосъстоятелен,че може да посъпи благородно,като

иде чак дотам,че да отмени твоят отказ да забелжиш

вопъла на просящия!така той внася един вид

корекция.поправя те..дисциплинира те

социално..възстановил е справедливостта!


накрая искам да споделя за случай в който самия аз

постъпих донякъде по този начин!

в кафетерията се събират по обяд хора на средна възраст

от офисите в центъра,както и по-добре сложени в

обществото артистяги често има набези на просещи

хлапета.едни носят цветенца,други картички ,други влизат

с тъжни лица-обикновено келнерите ги изпровождат навън,съвсем елегантно,като се усмихват и това никога не е било грозно!но ето,че един ден ,малко след 12ч30 в рамката на антрето към салона се появи една доста пълна жена..на около 50.тя вървеше много бавно и много бавно и тежкостъпващо започна да обикаля педантично всяка една маса!Трябва да си купя лекарства !-казваше тя!
Тя мина по всички маси..бавно и търпеливо..мина покрай мен,но аз не й дадох нищо!никой не й даде..

когато тя си тръгна,аз я настигнах .по същия тромав начин тя дори не успя да се усмихне,въпреки че аз се бях нахилил страшно много!

защо й дадох ли!

ами стори ми се,че унижението,което тя изтърпя,на което се подложи,целият този спектакъл ,да мине от единия край на правогълника до срещуположния поне струваше нещо!
заради това,аз питам все пак,и това..не поощряваме ли хората да изиграват пред на с собственото си унижение,заради което знаят,че ще пшполучат милост!

не сме ли самите много жалки и заслужаващи също голямо снизхождение ,ако тези ,които подготвят спектъкъла си мислят-да ние знаме,те какво искат да видят и ще им го дадем..

искат да ни видят оскърбени и унижени и това е което за тях струва..ами добре тогава...ще ви дадем това шоу,жалки създания.и ние ще гледаме пък вашето шоу,изразът с който показвате загриженост ,а всъщност скрито плащате заради това,че сте ни видяли да се унижаваме пред вас,а това май като че ли ви носи някакво удоволствие!


IMPORTANT !!!!


това са общо взето гранични положения,раздалечителни на неща,които са инак много сближени,които в действителност не са така раз(ди)станцирани!- между факта и неговата форма,между това,което се показва,представя и
същността(онова,което е в действителност)..и те дават възможност да се видят някакви неща,които иначе цели социологически звена [за]социална емпирия не могат да усетят!
цитирай
49. kleopatrasv - Е ралична е човешката същност. И...
27.02.2008 10:34
Е ралична е човешката същност.Изклучигелно трудолюбивите и изморени от работа хора първи се противопоставят на тези добре нагласени и висококултурни "просякини".Докато всички останали сме наивници за милостинята.Просто има такива жени,които само с това се занимават-"левче за хляб","левче за мляко,"левче за друго" и така се прибират,изкарали последната надница.Аз съм против даването на пари, ами иди й купи хляб!Дай й мляко!Много пъти пред закусвалните ме е спирало раздърпано дете за стотинки за банички, но никога не съм му давала пари, напротив купувах му 2,3 закуски и му ги давах.А,отзад ъгъла се подават майка му и баща му и казват,но защо закуски то вече яде?Така, че наивници сме и наивници ще си останем!
цитирай
50. marcusjunius - Знаете ли, струва ми се, че ако по...
27.02.2008 12:49
Знаете ли, струва ми се, че ако постоянно пресмятате дали някой "заслужава" да му подхвърлиш милостиня или дали си го е "заработил" с унижение, сценка, едикакво си - значи на края вие сте непременно прецаканите. Не е прецакан онзи, който дава милостиня, без да очаква или да преценява. Той не си купува нищо. просто така иска. И освен това, ако искате да направите най-голямо добро на някого чрез милостиня, то тогава никога не му казвайте за какво "да ползва" подареното. Всеки човек знае най-добре какво иска. Дори най-бедният. Дори пияницата. Дори неграмотният. Аз не мога да кажа, че знам по-добре от просяка на ъгъла какво е добро за него. Не подценявайте хората. Всеки живее собствения си живот.
цитирай
51. анонимен - казвайте за какво "да полз...
27.02.2008 13:40
казвайте за какво "да ползва" подареното
da..komentar n 3.

a tova,vzirane ne stava na momenta..stava sega..sega se vzirame,kakvo oznachava onova, v koeto ryadko se vzirame!
цитирай
52. sehera - ne iz4etoh komentarite dokkray, ...
28.02.2008 23:33
ne iz4etoh komentarite dokray, samo shte kaga, 4e kogato davash pari na nyakogo, te po4ti vinagi se izpolzvat ne za tova, za koeto sa poiskani. dori ne samo na ulizata. davaneto na pari na ylizata e neshto kato ekzema, koyato iziskva i sled tova uj delikatnoto po4esvane, 4e parite shte otidat za hlayb. aide, de...ne vi li iztrupvat kraynitzite ot tova. davaneto na pari na ulizata e kato iztrugvane, sturgane na luspi ot sobsvtveneto ni tyalo, ot tyaloto na neydobstvoto.
pone pri men e taka.
цитирай
53. mapplethorpecala - "neshto kato ekzema"...
29.02.2008 16:25
"neshto kato ekzema"
___________________
bravo!
za jelanieto da se RAZ-mislya!i suzertzava(what a sophistical devotee) v tumnoto petno na nasheto ogledalo - (rudolph gache )
za iskaneto neshtata da imat smisul i da stigame do tozi smisul ...

exema..ot opakata strana kojata.

iztrugvane na obvivkata ...ne samo nashata,ami i na tova,koeto mu vikat nagore ejedneven neraz-mislen jest..a zashto davaneto po tozi nachin da e ejedneven jest,kakto se duvche duvka ,edva li ne.
v osnovata si tozi jest e prakticheska philosophia..praktijkuvane na etika,reflectirane -obekta (na drugiya) ,i pak i pak "izsturgvane" v poleto na drugiya...vse osht ima koy da me razbir..i da raz-mislya s men...
:)
цитирай
54. sehera - )))
29.02.2008 19:06
)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2820775
Постинги: 736
Коментари: 12613
Гласове: 29386
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031