Постинг
31.01.2008 12:47 -
Истината?-copy-paste
Автор: benra
Категория: Други
Прочетен: 1640 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2008 14:52
Прочетен: 1640 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 31.01.2008 14:52
Позволявам си да изкопирам разказа на johny - dnes.dir.bg поради факта,че само преди ден тук се дискутираше случаят на изчезналият Дамян.Хубаво е да се знае и друга гледна точка за това как се е случило всичко.
***
johny Дълго мислих дали да пиша по въпроса, но в крайна сметка надделя чувството ми за справедливост. Познавам и двете момчета от Ст. Загора. Това са едни прекрасни млади хора, които повярвайте ми са доста наясно с планината и екипировката, нужна за там. Най-напред трябва да ви кажа, че медиите преиначават доста цялата история. А тя е.
На 25.01.08 г. двамата старозагорци тръгват от Карлово в посока вр. Ботев при перфектно време. Изкачват се горе без проблеми. На заслона преспиват, като се събират общо 9 човека. Трима са от София, като въпросното момче, което издирват, е един от тях. Тоест този човек НЯМА нищо общо с групата от Ст. Загора.
На следващия ден те решават да предприемат слизане. Момчето ги моли да тръгне с тях като казва, че неговите ”другари” вървят много бързо и го е страх да не го изоставят в бурята. Момчетата го успокояват, че те ще му помагат и изчакват ако се наложи. Тръгват с тях и още двама човека (алпинисти от Карлово), които са наясно с маршрута и са ги уверили, че ще помагат и ще ги водят.
По време на слизането обаче (явно поради ураганния вятър), те повеждат колоната по НЕмаркиран маршрут, и не след дълго в падналата мъгла се откъсват от групата напред и ги .....ИЗОСТАВЯТ. Момчетата макар и изплашени, че не знаят точно къде са и не могат да се ориентират в мъглата, продължават да вървят в предполагаемата посока. След около 3 часа Дамян от София се оплакал, че не чувства десния си крак от коляното надолу. Тук е мястото да спомена,ч е този човек въобще не е бил добре екипиран за такава буря в планината. Хората ми разказаха, че често, макар и с 10-12-килограмова раница, и приведени напред, вятърът ги е събарял на земята.
Последва трагедия. Започват да го носят, защото той пада на земята и не може да продължи (държа да отбележа, че са насред гол баир и наоколо няма никакви дървета). Снегът е бил дълбок над коленете, често с навявания още по-дълбок.
Момчето от София не е имало маска на носа и устата в следствие на което е било силно обледено в зоната на шията, носа и клепачите. В един момент се е наложило да го завържат с наличното си въже и са го влачили около 700-800 м, което при условие, че здрав човек вятърът го поваля на земята, е направо учудващо.
В един момент, в края на силите си, мъглата на едно место се е разсеяла и те виждайки къде е билото се ориентират горе долу къде са. Единият решава да се изкачи горе, за да огледа по-добре. Успява и не само това, но и горе засича двама алпинисти, които им се притичат на помощ. Виждайки ги, че от умора скоро влачените (или издирваните) ще се трима, те поемат носенето на изпадналото в беда момче и карат старозагорци да тръгнат напред към хижата, за да извикат помощ. След около 4 часа те успяват, като в хижата срещат изоставилите ги катерачи, които веднага тръгват да пресрещнат бедстващата група. Но.....уви. В отново сгъстилата се мъгла групата се е отклонила от маршрута и в последствие са стигнали съвсем друга хижа. В разговор по телефона, са обяснили на нашите момчета, че човекът е бил в такова състояние,че в един момент е трябвало да решат (може би така си мисля), той или и той и те. Оставят го до някакъв пилон, обличат го с якета и тръгват за помощ.
За съжаление никой в тази буря не е тръгнал нагоре да го търси, може би предвид и настъпващата нощ. Така че нека преди да се чудим кой какво направил, и какво е трябвало да направи да се запознаем с фактите и обстановката, а не от топлата стая да твърдим как ще носим някого в планината на гръб.....или пък как и КОЙ е изоставил някого.
Не искам да изпадам в подробности, как многократно с риск да премръзнат момчетата са спирали и са разтривали премръзналия си колега, как са му дали техните си очила и т.н. Това което ви споделих е предостатъчно всеки да си направи изводите и да не сипе предварително необосновани обвинения. За мен тези момчета са герои, защото рискувайки собствения си живот са се борили докрай за живота на един съвсем непознат човек.
Мнението е от форума към
Бел.ред. - Днес, след няколкодневно издирване, вкл. с военен хеликоптер, от ПСС съобщиха, че са открили тялото на Дамян Димитров. Спасителните екипи са открили трупа на младежа в 9.15 часа, предаде Фокус.
***
johny Дълго мислих дали да пиша по въпроса, но в крайна сметка надделя чувството ми за справедливост. Познавам и двете момчета от Ст. Загора. Това са едни прекрасни млади хора, които повярвайте ми са доста наясно с планината и екипировката, нужна за там. Най-напред трябва да ви кажа, че медиите преиначават доста цялата история. А тя е.
На 25.01.08 г. двамата старозагорци тръгват от Карлово в посока вр. Ботев при перфектно време. Изкачват се горе без проблеми. На заслона преспиват, като се събират общо 9 човека. Трима са от София, като въпросното момче, което издирват, е един от тях. Тоест този човек НЯМА нищо общо с групата от Ст. Загора.
На следващия ден те решават да предприемат слизане. Момчето ги моли да тръгне с тях като казва, че неговите ”другари” вървят много бързо и го е страх да не го изоставят в бурята. Момчетата го успокояват, че те ще му помагат и изчакват ако се наложи. Тръгват с тях и още двама човека (алпинисти от Карлово), които са наясно с маршрута и са ги уверили, че ще помагат и ще ги водят.
По време на слизането обаче (явно поради ураганния вятър), те повеждат колоната по НЕмаркиран маршрут, и не след дълго в падналата мъгла се откъсват от групата напред и ги .....ИЗОСТАВЯТ. Момчетата макар и изплашени, че не знаят точно къде са и не могат да се ориентират в мъглата, продължават да вървят в предполагаемата посока. След около 3 часа Дамян от София се оплакал, че не чувства десния си крак от коляното надолу. Тук е мястото да спомена,ч е този човек въобще не е бил добре екипиран за такава буря в планината. Хората ми разказаха, че често, макар и с 10-12-килограмова раница, и приведени напред, вятърът ги е събарял на земята.
Последва трагедия. Започват да го носят, защото той пада на земята и не може да продължи (държа да отбележа, че са насред гол баир и наоколо няма никакви дървета). Снегът е бил дълбок над коленете, често с навявания още по-дълбок.
Момчето от София не е имало маска на носа и устата в следствие на което е било силно обледено в зоната на шията, носа и клепачите. В един момент се е наложило да го завържат с наличното си въже и са го влачили около 700-800 м, което при условие, че здрав човек вятърът го поваля на земята, е направо учудващо.
В един момент, в края на силите си, мъглата на едно место се е разсеяла и те виждайки къде е билото се ориентират горе долу къде са. Единият решава да се изкачи горе, за да огледа по-добре. Успява и не само това, но и горе засича двама алпинисти, които им се притичат на помощ. Виждайки ги, че от умора скоро влачените (или издирваните) ще се трима, те поемат носенето на изпадналото в беда момче и карат старозагорци да тръгнат напред към хижата, за да извикат помощ. След около 4 часа те успяват, като в хижата срещат изоставилите ги катерачи, които веднага тръгват да пресрещнат бедстващата група. Но.....уви. В отново сгъстилата се мъгла групата се е отклонила от маршрута и в последствие са стигнали съвсем друга хижа. В разговор по телефона, са обяснили на нашите момчета, че човекът е бил в такова състояние,че в един момент е трябвало да решат (може би така си мисля), той или и той и те. Оставят го до някакъв пилон, обличат го с якета и тръгват за помощ.
За съжаление никой в тази буря не е тръгнал нагоре да го търси, може би предвид и настъпващата нощ. Така че нека преди да се чудим кой какво направил, и какво е трябвало да направи да се запознаем с фактите и обстановката, а не от топлата стая да твърдим как ще носим някого в планината на гръб.....или пък как и КОЙ е изоставил някого.
Не искам да изпадам в подробности, как многократно с риск да премръзнат момчетата са спирали и са разтривали премръзналия си колега, как са му дали техните си очила и т.н. Това което ви споделих е предостатъчно всеки да си направи изводите и да не сипе предварително необосновани обвинения. За мен тези момчета са герои, защото рискувайки собствения си живот са се борили докрай за живота на един съвсем непознат човек.
Мнението е от форума към
Бел.ред. - Днес, след няколкодневно издирване, вкл. с военен хеликоптер, от ПСС съобщиха, че са открили тялото на Дамян Димитров. Спасителните екипи са открили трупа на младежа в 9.15 часа, предаде Фокус.
Хубаво си направила Бенра, но искам само да добавя, че "точно как се е случило" знае само Дамян, защото само той е присъствал на всичките трансформации по пътя. Истината е някъде там!
цитирайда де, прав си.Може би трябваше да напиша-и една друга гледна точка
шъ съ поправя
цитирайшъ съ поправя
3.
анонимен -
Хм,
31.01.2008 15:15
31.01.2008 15:15
и аз четох поста в дира и въобще, ама въобще не съм съгласен.
Излизаш зимата в планината с двама приятели, и последното което ти хрумва е, че в критичен момент те ще имат "некои съображения". Това е наистина нелепо, но се моля Богу да не ми изпраща такова изпитание. Те не са го издържали, аз дали бих го издържал просто не зная.
цитирайИзлизаш зимата в планината с двама приятели, и последното което ти хрумва е, че в критичен момент те ще имат "некои съображения". Това е наистина нелепо, но се моля Богу да не ми изпраща такова изпитание. Те не са го издържали, аз дали бих го издържал просто не зная.
Тези момчета са се опитали да направят нещо голямо и жалко, че не са успели. Но вина нямат. При такъв вятър дори с добра екипировка трудно се диша и ходи, а какво остава и да носиш някого.
цитирайзнам само, че планинарите, алпинистите, имат съвсем други измервания...различни..не мога да коментирам и съдя..
цитирайна момчето! ужасно е!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора