Казвам му:
- Гнусен си!
В прав текст му го казвам.Знам,че думите ми са шамарите, които оставят белези в душата и въпреки това ги изричам. Не чувствам огорчение от себе си, само от неговото неразбиране.
- Гнусен си, махни се! - повтарям-Вероятно от многото повтаряне смисълът се е трансформирал в нищозначене.Няма как иначе да е, след като след словесния ми шут той продължава да афишира присъствие.
Виртуалното е неговият живот, си мисля.Дава му усещане за съществуване.И тази ми мисъл го прави още по-възневиден в очите ми. Кое му позволява да присъства в моето виртуално, натрапвайки се? Знам, че няма граници, не и видими.Но наистина ли няма граници?Наистина ли илюзорната анонимност те припокрива до степен да се превърнеш в никой.До степен желанията ти да са абсолютно без значение.Да няма начин да затвориш врата,без да изчезнеш завинаги в тъмното.
- Гнусен си. - колкото и да го повтарям той ще продължи да присъства и аз, дори през монитора си, ще усещам специфичния му дъх на гнилост.Това излъчват думите му - гнилост.Ужасна и впиваща се, залепваща, мазна.
Някои казват, че виртуалното ни маскира.Не, ние си мислим,че сме с маска, а всъщност сме най-първичното себе си. Превръщайки се в низ от думи, подреждаме личността си, изграждаме скелета на същността си.Така си мисля.Рисуваме се пълно.Думите ни рисуват, дори когато се стремим да бъдем различни.Тогава  стремежите ни, комплексите ни, слабостите и болките ни ицлизат на яве.Като сънища, тълкувани от Фройд.
Чета го и не мога да се отърва от усещането за нещо пошло.Такъв е-гнусен.Думите му - клишираности, заучени от безбройните книжки и телевизионни предавания, които запълват безвиртуалните му часове. Знания за живота, придобити-не!-наизустени.Чужди емоции и грам емоционалност. И неизменното желание да бъде навсякъде.
- Гнусен си-казвам, а той-хили ми се насреща.Разказва ми поредния соц.виц, оплюва американците и после Азис, опиянявайки се от съзнанието за собствена оригиналност.
Презирам го, откровено,в прав текст, в очите го презирам, а той подрежда презрението ми в графа "нестандартен хумор"
- Сладка си - казва-Харесваш ми.Оригинална си.
И разказва поредния си соц виц с дъх на виртуално.Продължавам да не си сменям ника.Не ми се ще да ставам друга.

е явление, което набира скорост и то не на шега... много ме е яд, че в блоговото пространство не може да въведеш ограничения за някой потребители, да ги блокираш както става в Q-то или Skype :)))

За това ги игнорирам сама :)) както игнорирам и реалната напаст... а ако те дразни чак толкова.. дразни го и ти :))
Поздрави

и мен ме е яд, но..наистина дразненето се оказва единственото решение, защото като че ли игнора амбицира-странно и нелепо.Поздрави и на теб!

Понякога е много забавно някой като почне ти се влачи подире ти, ти му викаш бе гнусен си, пък той в стремежа си да те убеди в обратното, го докарва до неподозирани висини :))))

до време.А гнусотата си е гнусота.Лошото е,че до такава степен те настъпва тая гнусота,че в един момент почваш да се съмняваш дали не е в теб проблема.

при наличието на собствена душевна чистоплътност, няма защо да се притесняваш че чуждата гнус, ще покапе по теб!

забавно е до време, после започваш да се дразниш много и после минаваш отново на фазата забавно... има някакви индивиди, които си мислят, че като пишат лични съобщения диалога остава само между дама ви... На един вече му казах, още едно лично съобщение,... и целият разговор ще бъде публикуван... има хора, с които има какво да си кажеш в " лично съобщение".. но да не ти се натрисат....:)

Та аз лично вече се забавлявам неистово :)) Поздрави и усмихнат ден

добрютро и усмихнат ден и на теб!Права си се за сменящите се етапи забавно-дразнимост-забавно-дразнимост.
deinata, може и така да е, знам ли:-)

))) всеки ден се опитвам и се усмихвам, за да започнем на чисто. и не става. я соца, я американците, я циганите, я азис, я продажните политици, я корумпирните ченгета, а аз всеки ден измивам лицето си, и не слагам парфюм, за да не ухая н на себе си...после се налага..

да, налага се...а би трябвало да е удоволствие.