Провокирана от  този постинг http://albizia.blog.bg/viewpost.php?id=151540  ще попитам - наистина ли е професия да си ученик?Наистина ли е призвание?Наистина ли сме толкова обезверени от подрастващите?
Не!
Категорично отказвам да се подписвам под подобни обобщения, принизяващи усилията на децата, въпреки условията и нечистата обществено-политическа среда, в която растат, да станат стойностни личности.
Да, днешните 15-годишни са различни от днешните 20-годишни, от днешните 30-годишни, от родителите си, от бабите и дядовците си. По този начин, по който пеленачетата са различни от самите днешни пентайсет годишни.Всяко време и всяко място слага своя отпечатък най-ярко върху децата.
Намираме се в България, 21 век.Леко вдясно от социализма и тврде никъде от демокрацията. Тази нашенска Демокрация изгря като дефектно слънце и така и не успя да стопли нацията.Започна едно лутане-в история, в ценности, в приоритети.Пренареждаха се, триха се, разрушаваха се,правеха се опити за преконструиране и завоалиране.Изминаха години в отричане. Предимно обаче се рушеше.Не 15 години, почти 19. През това време се раждаха деца и растяха.И сега ние ги обявяваме едва ли не за ненужен дефект.Е, НЕ!
Ние, възрастните, по-често предимно мрънкаме-от държавата, от политиците, от местната власт, от шефа, от съседите, от градския транспорт, от улиците, от времето, от липсата на време.Децата ни растат предимно с мрънкане и с много, различна, достъпна информация.С малко контрол и с много, присвоени им онтоворности.Не знам в кой един момент се получи така,че отговорни за поведението на децата да са самите деца.Кога се получи така, че възрастните ни лук яли ни лук мирисали да се изшмулят от личната си,семейна и обществена отговорност и само да сочат назидателно с пръст?
Може би се случи между две кажета и четири цигари или между три ракии и десет бири.или между правителството на Виденов и правителството на Костов?Всъщност-кой позволи кафенетата?А кой се прави на сляп,че сервира алкохол на непълнолетни, след като ,естествено, им е продал цигари?
Децата са ни нормални спрямо времето ,в което изграждат себе си.Дори прекалено нормални.Успяват да оцеляват, успяват да поумняват и да се учат на отговорност.Успяват и да се провалят прекалено рано и прекалено рано да бъдат отписвани. Albizia много точно беше описала поведението на голяма част от днешните ученици.Но само описала.Аз си мисля-крайно време е да не ги отричаме и нарочваме, а да си спомним каква отговорност имаме към тях. Защото,както съм казвала много пъти-вината за това, което е едно дете, винаги носи някой възрастен.

Съгласен съм с теб! Не бива никого да отписваме! Всеки е по своему значим във времето, в което живее. Дори и безполезността изиграва поучаваща роля, защото как иначе бихме разпознали тази страна на нещата, ако не я съзрем? И трябва да се питаме първо защо дадено нещо се случва по еди-какъв си начин, а не без посока да стреляме, обвинявайки! Трябва да умеем да даваме шанс, нищо не се губи безвъзвратно. Всичко е преходно - не може да е като вчера, нито като утре. И това е прекрасно!

Родителите обвиняват училището; учителите- семейната среда и всеки е, и не е прав.
И може би точно в сегашните подрастащи се усеща много остро тази разлика, която за в бъдеще ще определя рязкото разслоение в страната ни. Част от децата са премного умни, премного зрели, с по няколко езици и мислене, което удивлява; друга част трудно могат да се подписват дори и нямат представа за елементарни понятия, които се предполага, че трябва да знаят на тяхната възраст.
Преди държавата съзнателно се стараеше да унифицира всички деца, сега живота ги прави толкова различни, че чак е несправедливо.

А за възпитанието им са отговорни първо в семейството, след това в училище и обществото. Има една приказка, - детето се възпитава до първите седем дена. Някои казват до първите седем месеца, други - до първите седем години. Днешните деца са много умни, находчиви, и родителите трябва да отделят малко повече време за тях, да се опитат да ги разберат, да се опитат да установят приятелство с тях. Повечето деца днес са прекалено зрели за възрастта си, и много трудно могат да бъдат манипулирани. На тях им трябва внимание, топлина и разбиране.

Бени, и там казах, и тук ще повторя. "Каквото повикало, такова се и обадило". Albizia в постинга си, какво и други в коментарите си споменават, че "по наше време не беше така". По мое време също не беше така. Ама въобще! хич! изобщо! Не защото по-малко ни се е ходило по кафенета, нито пък по някакви си там идеологически причини. Няма случай някой да е ходил на училище "по повеля на партията". Но ако някой не дойде на училище, даскалът не само се обажда, ами направо у тях ще иде, за да види какво става. Защото не само на ученика, ами на учителя зле му се пише, ако ПОВЕРЕНОТО му дете кривне от пътя. Даскалите трепереха над нас, не ни оставяха на мира. Гониха ни като диверсанти за отсътствия и слаби бележки. Не само нас, и родителите биваха привиквани най-редовно, ако нещата не вървят добре. Днес няма такива филми. Колкото - толкова. С леки изключения.
В един свой постинг http://chochy.blog.bg/viewpost.php?id=151677 Чочи разказва, как се обадила на майката на свой ученик, а тя от своя страна представа си няма, че синът й не е на училище.
Е, на мен не ми се обажда никой :)))
Не защото съкровището посещава редовно занятията. Ходи от дъжд на вятър. И по-своему е права. Днес, например, първият й час бе нулев, от 11, след което два часа няма какво да прави. Това е норма - нулеви часове, представа нямам какво е това, никога не сме имали такива.
Вчера - кудош. Поради отсътствия, дъщерята трябвало да се яви на изпит по английски. Учителят се заяждал с нея. Нормално, защото първа тя започнала да се дърля. Казала му, че иска шестица. На което човекът се изсмял. Според него тя явно бълнувала. Това я вбесило и му теглила една реч, че преди да й поставя етикети, би било добре поне да чуе как говори, как превежда и да прочете нещо нейно. Е, тя си получила шестицата. Сори за даскала. Направо е шокиращо да нямаш представа какво е нивото на един ученик от 12 клас по предмета ти.
Нали казах - колкото - толкова :))))

Според мен 15-годишните са колкото различни, толкова и еднакви с 20-годишните, с 30-годишните и всички останали. Всъщност тези, които ме провокираха най-силно да напиша въпросния пост, са вече в горната възрастова група. Оцелявали са на чужд гръб в училище, правят го и сега. В работата си, в учението, в личния живот те винаги разчитат някой друг да ги спасява. Така са свикнали и така ще живеят винаги. На пръв поглед са си нормални хора, докато не решиш случайно да се измъкнеш от примката. Тогава показват истинските си лица. За съжаление, когато се опитват да те обиждат в писмен вид, осъзнаваш, че рядко успяват да вържат по цяло изречение без правописна грешка.
Що се отнася до децата и това кой отговаря за тях... Детето се ражда като бял лист (или не съвсем, но в момента не ми се говори за генетика), но не остава бял лист завинаги. Тийнейджърчетата, които висят по кафенетата, отдавна знаят кое е добро и кое - лошо. Просто не ги е грижа. Знаят, че всичко остава безнаказано и си карат, както намерят за добре. Липсват им цели, за което едва ли е виновна само социалната обстановка.
И да поясня още веднъж - не всички са такива, така че не е необходимо всички да се засягат.

albizia, това което казвате може да бъде наречено кратичко - липса на отговорност в това гнило и непотребно младо потомство. Висят по кафетнетата и не им пука. Нали така?
Всички са маскари с леки изключения. Маскарите да си знаят, изключенията да не се засягат.
Всъщност на кой му пука?

"Защото,както съм казвала много пъти-вината за това, което е едно дете, винаги носи някой възрастен."

Напълно споделям Вашите съждения. От скромните ми наблюдения и по-тясно общуване със стотици души съм стигнал до убеждението, че ако един възрастен проявява странности в поведението си, то това е несъмнен резултат от детството. Понякога възрастните не си дават сметка до каква степен маркират психологическото бъдеще на децата си. Всички негативни импулси, насъбрани в детството, ще заговорят по-късно в живота на възрастния. Не съм родител, но ще си позволя дързостта да изразя мисъл, че родителството е ИЗКУСТВО. Децата не са толкова собственост на родителите си, колкото дълг да им се осигури възможно най-хармонично детство. Иначе, човек се учи (е ученик) докато е жив и носи цял живот в себе си една частица от детството си.

да, така е-навремето тежко се пишеше на учител, чийто ученик е неизвестно къде, тежко се пишеше и на родител, чиито деца проявяват системна безотговорност.
albizia, вероятно сте имала нещо конкретно предвид, но понятието ученик обобщава конкретна крупа, а не конкретни индивиди-приспособенци-натегачи.
kliment,да-от детството се започва...
nina, възпитанието на подрастващите е отговорност не възрастните.Умни са децата-и днешните, и вчерашните, и бъдещите.Та нали това сме самите ние и нашите деца и внуци...
fro,префвърлянето на топката и бягането от отговорност е не само порочно, но и опасно.

това е дски сложна тема, има начин за стимулиране на учениците, просто тряблва да се озърнем и почерпим информация дори от собственият ни опит, който е достта позабравен!

и аз мисля, убедена съм дори,че има начини за стимулиране на учениците.Важно е възрастните да осъзнаем отговорността си, а не само да размахваме назидателно пръст