Все си казвам, че няма да пиша за това.Няма и да мисля, няма да забелязвам. Всъщност, с писането и мисленето нищо не променям, не знам дали искам да променя. И все пак, всеки път, когато сблъсъкът е очи в очи, нещо в мен се свива ...

Сърцето ми се учи да лети
с прекършени от бурята криле
Душата ми го моли да поспи-

Цветовете на дъгата се размиха
през призмата на утрешното лято.
Минавайки под нея се открихме

       Стоеше пред отворената врата на гардероба. Дрехите й висяха, подредени на закачалки, до неговите. Крачолите на любимият й панталон се бяха оплели в тъмносивия му костюм.
  - Обичам дрехите ми да носят усещане за теб, не ми отнемай...

Сънувах те на бряг,
Но нямаше море
И нямаше река,

  Първа майка – 12-15 лева на седмица това е.Давам му ги така от първи клас.Да си мисли как ги харчи.Да си преценява сам.
Втора майка- 12-15 лева? Хмм...значи трябва да коригирам сумата…
Първа майка – така научи що е тов...

Синьо безгрижие стои непотърсено
там зад зеления храст.
дъждовната улица пълна е с кестени

    - Архитект Игнатов, имате ли нещо против да седнем навън? Днес денят е прекрасен! –възрастният мъж се усмихна въпросително.Усмивката му казваше  - ще седнем навън, защото аз така искам. Макар тялото му да беше слабо и някак си ...

Сърцето ми препуска лудо
като млад жребец с ездачка дивна,
хукнала съм да си търся чудо ,

Душата ми е стенещия зов,
Стенанието си, който днес отрича.
 В сърцето чака ме една любов,

Когато ме измисли
Ме затвори
Като книга със скучен сюжет

    Загубвам се в очите ти.
      Погледът ти минава през мен и някак страшно се отдалечава.
Минаваш през мееен –звучи в главата ми, но не ми се танцува.

Подслушано:
Магазин за хранителни стоки. Клиентката е дама, около петдесетте, имаща вид на преподавателка в близкия ВУЗ
- две кисели и едно прясно - поръчва дамата

     Пълните нямат шанс – твърди една моя позната.
Самата тя винаги се е борела с няколкото килограма вповече.Животът й всъщност минава под егидата - тяло мое- враг мой.На няколкото килограма вповече са вменявани всякакви вини.Като ...

Животът ми, белязан от премисляне,
се вие по пътеката, като змия
Във търсене на вечния му смисъл