Много рядко ми се иска да съм богата наследница на мултимилиардер, който се е споминал на 100 и малко, оставяйки на мен, любимката, цялото си имане във всякакъв вид. И това рядко е не защото съм скромна или непоправима идеалистка, а про...

 Мили Дядо Коледа,
Пише ти Иванчо. 
              Мама каза,че няма смисъл да ти пиша, защото още е криза, дори по-голяма, пък татко ми каза, че съм ахмак и е крайно време да порасна, после ме шляпна зад врата и ме прати да му купя раки...

 "Днешните деца са бездуховни, до толкова са затънали в материалното, че направооо срамота...а ние едно време как четяхме, как препрочитахме, как..." - ей това можеш да го чуеш почти от всеки втори, закръглил и надхвърлил трите десетака. 
...

 Имало едно време...
Някога, някога, нолкова някога, че никой не знае кога точно, но със сигурност се знае, че е имало...
Така започват приказките. Всички приказки или поне повечето. Съвременните приказки са малко по-различни, и в тях има ...

 Събудих се. Всъщност - оказа се, че съм будна от доста време, но стискам здраво очи и се правя, че сънувам. Но не, че просто сънувам, а че сънувам хубави сънища. После се правя, че се сбъдват. И всичко това - докато стискам здраво очи.
С...

 Марандон Марандонов Папасарандански, познат сред тесния си аверски кръг като Маро Папата и сред по-широкия като " Бегай паи се" остъргваше полепналата кал от подметките на новите си бутонки и ядно плюеше пред себе си, мърморейки под мус...

Имало някога някъде в някакво забутано място с джи пи ес координати тинтириминтири и локация абракадабра (да не се бърка с "на м.....а си, съвсем не е там), едно момиче.
Косите му били златни като абанос, лицето му кристално като лате о л...

 Времето бърза,
често препуска,
галопира,

 Кога ставаме лоши?
Казват, че всички хора се раждат с преобладаващо добро у себе си, че доброто начало е водещото. Води. До кога?
До момента, в който някой друг, чието водещо начало е било прекъснато, ни настъпи. Когато животът разпери пр...

 Притихва самотата зад вратата 
натирена, изгонена, презряна. 
От днес за мен е чужда, непозната, 

Книгата е прозорец към света. Книгата е приятел. Книгата е път и мисъл. Книгите дават знания...Книгите те учат да мечтаеш...Книгите те запознават с непознати светове...
Книгите...Има сентенции, много, има и книги, много. Има четящи хора, ...

Понякога мечтите ни
са бистри поточета,
друг път - буйни реки.

 " Няма ли да свърши тази зима дамусенезнае" - Петър Димтров Петров нахлузи ушанката на главата си, вдигна яката на протритото си светлокафяво палто и с неприкрито незадоволство излезе под дъжда. Нямаше чадър. Последният се беше счупил н...

Напиши ми поема, поете,
поема с ухание на цвете...
Нека е нежна като ромол поточен,

 - Знаеш ли, аз не съм щастлива - каза Радето и тъжно подръпна сламенорусата си къдрица - колкото повече си мисля, толкова повече стигам до това умозрение.
- Мислиш? - Петко обърса чело с опакото на ръката - Мамка му - мислеше си той - съ...